Чела ли си приказката.
Да, онази. Светло-синята.
В нея пише за герои.
Разказва плахо за животите им.
Обичайното.
Смели действия на смели хора.
И има много, много нежни,
тайно-скрити малки думи.
За любов.
Героите умеят да обичат.
Пък било бездумно и потайно.
В кратките проблясъци на дълги,
светло-сини нощи.
Сигурно си чела, но да те попитам.
Спомняш ли си..
Страницата беше трета, а
написаното както обичайно.
С черно.
Гледаш го. Четеш го. Черно е. Обикновено черно,
a излъчва някак синьо чак до блясък.
Светло-синьо. Като не от тук.
И те заслепява, и те заслепява..
А ти отваряш своите очи все-повече.
