Общуване

Бях решил да пиша разказ, но съм прекалено зает последните и идущите дни, та музата ми се е оттеглила и си почива.
Ще драсна няколко реда за моите наблюдения върху света и хората, които го населяват.

От малък съм съзерцател, което вероятно не се учи, а с него се раждаш.
Обичам да наблюдавам лястовици, които строят гнездо, да гледам врабци, които се къпят в улични чешми, или малки локви от прясно навалял дъжд.
Разхождащи се самотни хора, потънали в мислите си, влюбени двойки, целуващи се на някоя пейка, възрастни мъже играещи шах в същия този (или подобен нему) парк, щури младежи яхнали своите скейтбордове, или колелета и правейки страховити въздушни маневри...
Обичам да се наслаждавам на многообразието в света и съм благодарен, че ми е "дадено" да мога да го правя.

Често успявам да виждам и емоциите на хората, особено познатите. Не знам дали е свързано с умението да съзерцаваш, наблюдаваш, или както и да се казва.

Интересното е, че когато ти си част от определена емоция, тоест ти самият я изживяваш, често не си даваш сметка, че се вижда от околните, а просто си мислиш - това е нещо, което не съм му/и казал, значи той/тя няма представа.
А всъщност може да бъде точно обратното и може толкова много да си личи, че дори да е по-ясно, отколкото ако е казано гласно.
Съвсем малки детайлчета в езика на тялото, неща за които ти дори не си даваш сметка че правиш могат да бъдат много ясни и красноречиви за човека отсреща.

И в това е красотата на общуването.
Защото то не е просто вибриране на гласни струни и ушна мембрана, a много повече и различни начини за обмяна на енергия.

Обичам да общувам, но не винаги обичам да говоря.
:-)

11:11

11:11 . Това е час. Единадесет часа и единадесет минути.
Изглежда красиво и дори някак - магично на дигитален часовник…
Когато четирите единици са наредени една до друга.

От много отдавна (не помня от кого, или защо) знам, че като видиш четири еднакви цифри на часовника, то ще ти донесе късмет - пожелай си нещо и ще ти се сбъдне казват хората... Знаеш... детски забавления и измислици.

Аз лично нямам нищо против този тип измислици.
От които, в най-лошият случай се зареждаш с оптимизъм, мислиш позитивно и.. вярваш в чудеса.

Но, да се върна към 11:11 ...

Преди известно време в този час един летен ден научих, че дядо ми е починал.
Обади се леля ми по телефона и аз бях човекът, който получи информацията.
И не знам защо, докато ми съобщаваше това, аз си погледнах часовника (на мобилния телефон. Ръчен не нося) и забелязах четирите единици.

Сега ще кажеш – ей, тоя за какво пише такива неща?! Тъжни и депресивни...
Не!
Не искам да мислиш така!
Дядо почина (както му казват) на преклонна възраст. Много хора биха искали да доживеят неговите години.
Аз, поне бих искал. Е, разбира се, ако живея хубав живот и той има смисъл.
Животът имам предвид.

А, дядо живя (до колкото аз знам и разбирам) нормален и смислен живот.
На село, сред животни, обработване на земя и всички типични действия и порядки на селския живот от 20 век.
Но, все-пак – загубвайки близък човек те боли. И при мен е така.
И от тогава забелязвам, че често ми се случва като погледна часовник да видя – четири единици.
Не всеки ден, разбира се, но ако беше пък всеки – сигурно щях малко да се стресна.
И си мисля, че когато човек вижда нещо, което свръзва с друго нещо, то просто обръща внимание.
И за това имаш чувството, че то се повтаря постоянно.

Защо започнах да пиша това ?

Защото видях четирите единици преди малко. На компютъра, докато си разглеждах страници.
И се сетих за дядо.
И просто реших да напиша нещо и да споделя себе си. Чрез писане.

Беше чешит. Твърдоглав и инатлив. Каквото науми, е – няма „отумване“.
Никой и нищо не му влияеше.
Имало е много случаи, в които му се сърдех, че кара баба ми да ходят да копаят, плевят, поливат и всякакъв друг тежък физически труд през деня, когато навън е 35 градуса на сянка…
А, вече и двамата бяха на възраст.

И сещайки се за него се сещам за нея. Баба.
Тя почина няколко години по-рано.
И той в един момент осъзна колко е била важна за него. Промени се. И разбра колко всъщност я обича и му липсва.
Човек има лошото качество да приема заобикалящите го неща и най-вече хора за даденост и в един момент спира да ги цени... За жалост!
Ако трябва с едно изречение да опиша какво чувствам към нея и как съм я усещал и усещам, то –
"Семейното огнище".

Смятам, че няма нужда от коментар.

И всъщност, четирите единички ми напомнят за него, нея и за тях заедно.
И за моят детски живот на село, летата...
И за това от къде идвам всъщност и кой съм.
И най-вече – напомнят ми, че ги обичам !
Такива каквито бяха.
С всичките си човешки недостатъци.
И такива каквито винаги ще останат за мен. В мен.

Моят прозорец

Погледнах през прозореца.

Беше слънчев ден. От много време чаках точно такъв.

Не знам дали е от светлината, или топлината на слънцето, но сега се чувствам по-добре..

Не знам дали е от дългия период без слънце и съм усетил липсата му, но сега се чувствам по-добре..

Не знам дали са прави, казвайки че светлината преборва успешно депресията, но сега се чувствам по-добре..

Какво е прозорецът се питам ?

Стъклото, което ни дели от живота...? Или очите, чрез които възприемаме живота...? Или тунелът, през който всеки един от нас преминава след живота, или... ?

Какво е животът се питам ?

Може би един прозорец... Защо не този, през който гледам в момента?!

Поглеждам през моя прозорец и знам, усещам че съм спокоен.

... просто гледайки през прозореца слънчевият ден, се чувствам по-добре...

Джакпот

Пускам тото с надеждата,че съм следващият милионер.

Мисля си - защо и аз да не спечеля? Защо АЗ да не съм поредният.. нали всъщност все някой печели, защо не аз?!

Мисля си- колко ДОБРИ неща бих могъл да направя после!

Мисля си - бих дал необходимото на всички мои близки хора. Щастливи да са. О, да! Определено бих!

Мисля си - бих помогнал и на много други хора, заслужаващи, нуждаещи се!

Мисля си - хиляда други все ДОБРИ неща,които определено ще направя,ако..!

Мисля си - пак няма да съм аз,но дано поне се падне на някой, който мисли като мен!

Замислям се и за съдбата.. дали има такава и има ли роля дори в моите мисли, или думата служи. Мотивация за едни, оправдание за други...

Като че ли съм замислен дълго време..от както се помня... пък и мислите ми едни такива разбъркани..

Ти какво мислиш ..?