Болката от ляво

/Есе, с наченки на философски, безмислен разказ и силно изразен егоцентричен диалог със себе си/



Не е това mon cheri. Не е това.

Не е онази песен на Васко Кеца. Нито пък е 'онази болка от ляво', позиционирана в лявата част, ама отпред, дето лупа онази био-помпа, за да функционира онова био-тяло и да можеш ти и аз да вършим лошотий, добротий, или пък съвсем нищо.

Болката от ляво е една досадна, продъжителна, дразнеща, депресираща, понякога красива, понякога грозна, понякога мотивираща за високи творчески постижения, а понякога силно мотивираща (с 'де' отпред) за всичко и в крайна сметка най-важното - винаги е себе си. Болка с характер!
Седи си тя там, в лявата част, ама под лопатката. Отзад.
И си иска своето внимание. Иска си ласките.

Тя, болката е жив организъм. Като жена или като мъж, или...да кажем домашен любимец.
В случай, че си нямаш мъж/жена под ръка за пряко сравнение.
Ако нямаш и домашен любимец - вземи си! Ще ти промени живота и ще те направи по-добър!
Така съм чувал де..

Та, въпросната болка като иска внимание, умее да си го поиска настойчиво и продължително. А поиска ли си го - получава си го. Безпрекословно и безрезервно.

Не е само заради това жив организъм обаче.
Тя е и променлива. Може да има различно въздействие, което да води до съвсем различни резултати, които спонтанно нахвърлях по-горе. Абе, типичен жив организъм! Живее и се и това е!

Думата болка в българския език е от женски род. Направих кратка справка, за да съм сигурен и установих, че думата 'болка' в езиците, които ползвам е в мъжки род. С изключение на българския.

- Защо?
- Не знам, не ме питай простотий!

- Добре, остави го това.. А дали е свързана с метеорологичните условия?
- Едва ли. Случвало ми се е и в слънчево и в облачно, и в топло, и в студено време. Едва ли е свързана.

- Е, добре де! На какво се дължи? Нещо чакрата ти може да се е скапала? В гаранция ли си още?
- Ооо, гаранцията ми беше само за първите 6 месеца. Производственият отдел не дава повече. Сега като се замисля, май се прецаках с него, ама то не е било много и мой избор де..
- Оправдания! Пфу! Стегни се!
- Нееее, приятелю, не! Грешна тактика. Отпускането води до по-добри резултати. И не ми се прави на изненадан, знаеш го!

- А аз пък в предишен живот аз съм бил писател.
- Е и? Това, че си писал, означава ли, че някой те е чел?
- Не ме интересува. Това са някакви егоцентрични мераци. Аз съм над тези неща.
- Ейй... голем гъзар си, браво! Сигурно и болки никакви нямаш, а? (*злорадо)


Болката от ляво. При някои отпред, около онази съвършена помпа.
При други - отзад, под лопатката.

Болката е съзнателното възприемане на сензорната информация. Невропатичната болка се различава от ноцицептивната , т. като включва нарушение в невронната структура. Съществува и централна болка, която се генерира в мозъка поради някаква форма на лезия и е трудна за лекуване. В много редки случаи е възможно болката да е породена от психично заболяване. Като защитен механизъм на тялото, болката предизвиква физична реакция, насочена срещу болезненото усещане.
Тя е и механизъм на обратна връзка, свързан с обучението.

По Уикипедията това. Интересно последно изречение, а?
На тях все-едно всичко им е ясно. Нали са в интернАта, там всичко е ясно, просто и без усложнения. Ама и те си имат своите (виртуални) болки, а на бас!


А всъщност като се замислиш лявото е ляво само, ако го погледнеш от подходящата позиция..

Достатъчно

Основно съм публикувал в блога си мои мисли и емоции. Сега няма да е така.
Сега ще направя едно гласно пожелание към себе си, след като Ви прочета една приказка.
Тя не е измислена от мен и няма как да бъде, защото нямам необходимата мъдрост за това, но с прочитането й, приказката стана 'моя' и ми даде смелост да си пожелая нещо. Гласно.


Благодаря на създателя й, за това че първи я е разказал на някого, за да може да достигне до мен.

Благодаря на всички следващи разказвачи, които са имали чувствителността и добрината да продължат да я разказват, за да може да достигне до мен.

Благодаря на Теб, за това, че просто я четеш и може би, някога ще я разкажеш на някого.

-----------------

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.
Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
“Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита:
– Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм.
И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!”

Той се просълзи .. и се отдалечи.
---------------------------

Аз желая на себе си достатъчно 'каквото е необходимо', за да имам този човек, на когото мога да пожелая всичко това без остатък и то да се превърне в семейна традиция. Наша.


А до тогава - разказвам Ви приказки с удоволствие.