Забелязал съм интересен процес, който сега ми хрумна и бързам да го изпраскам, докато не съм помислил за нещо друго и забравил.
Когато чета нещо написано, било стих, есе, или какъвто и да е текст, то... понякога получавам вдъхновение да напиша и аз нещо!
То, въпросното нещо не винаги е свързано пряко или дори косвено с другото нещо, което ме е вдъхновило, но всъщност, по някакъв начин произлиза точно от него.
И ако това не е само при мен така, то може да се стигне до идеята, че -
Хората въздействат чрез себе си (мисли, думи, дела) на други хора, те съответно на трети хора и така по спиралата до безкрая.
И се сещам за една идея сега, която казва, че всъщност гениалните мисли не са нещо случайно, породило се просто ей-така от нищото, а информация, до която колективната мисъл е достигнала, точно благодарение на взаимодействието между енергията на всички живи организми.
И определен индивид, в определен момент, имайки достъп до общото информационно поле, успява да я "прихване" и "прочете" и така, изведнъж се създава нещо ново и кардинално, променящо понякога живота.
Нещо гениално.
Какво ли щеше да е, ако всички хора мислят само по т.н. позитивен начин? Или обратното - всички по негативен/деструктивен?
Вероятно е невъзможно и точно на това се крепи баланса и борбата между добро и зло, описана още в приказките, с които ние, като "малки хора" биваме запознати в началото на нашия житейски път.
И вероятно някои от нас, може би повечето харесват повече добрия и смел принц или добрия и мъдър магьосник, или някой друг добър герой, а други - злата вещица и лошият и пропаднал разбойник. Защо да не? Може да имат нещо интригуващо, чаровно..
Особено в свят на 3D, 4D,5D и т.н. кино, трудно нещо може да е двуцветно, двуизмерно и т.н. в този смисъл :)
И се отклониха мислите ми към приказките, защото просто е време за сън :)
Лека нощ принцове и принцеси и бъдете щастливи, усмихнати и най-важното - наспете се добре, за да посрещнете утрешния ден с любов и да го промените така, както искате да бъде той за вас.
:)
вторник, 15 ноември 2011 г.
вторник, 18 октомври 2011 г.
Болката от ляво
/Есе, с наченки на философски, безмислен разказ и силно изразен егоцентричен диалог със себе си/
Не е това mon cheri. Не е това.
Не е онази песен на Васко Кеца. Нито пък е 'онази болка от ляво', позиционирана в лявата част, ама отпред, дето лупа онази био-помпа, за да функционира онова био-тяло и да можеш ти и аз да вършим лошотий, добротий, или пък съвсем нищо.
Болката от ляво е една досадна, продъжителна, дразнеща, депресираща, понякога красива, понякога грозна, понякога мотивираща за високи творчески постижения, а понякога силно мотивираща (с 'де' отпред) за всичко и в крайна сметка най-важното - винаги е себе си. Болка с характер!
Седи си тя там, в лявата част, ама под лопатката. Отзад.
И си иска своето внимание. Иска си ласките.
Тя, болката е жив организъм. Като жена или като мъж, или...да кажем домашен любимец.
В случай, че си нямаш мъж/жена под ръка за пряко сравнение.
Ако нямаш и домашен любимец - вземи си! Ще ти промени живота и ще те направи по-добър!
Така съм чувал де..
Та, въпросната болка като иска внимание, умее да си го поиска настойчиво и продължително. А поиска ли си го - получава си го. Безпрекословно и безрезервно.
Не е само заради това жив организъм обаче.
Тя е и променлива. Може да има различно въздействие, което да води до съвсем различни резултати, които спонтанно нахвърлях по-горе. Абе, типичен жив организъм! Живее и се и това е!
Думата болка в българския език е от женски род. Направих кратка справка, за да съм сигурен и установих, че думата 'болка' в езиците, които ползвам е в мъжки род. С изключение на българския.
- Защо?
- Не знам, не ме питай простотий!
- Добре, остави го това.. А дали е свързана с метеорологичните условия?
- Едва ли. Случвало ми се е и в слънчево и в облачно, и в топло, и в студено време. Едва ли е свързана.
- Е, добре де! На какво се дължи? Нещо чакрата ти може да се е скапала? В гаранция ли си още?
- Ооо, гаранцията ми беше само за първите 6 месеца. Производственият отдел не дава повече. Сега като се замисля, май се прецаках с него, ама то не е било много и мой избор де..
- Оправдания! Пфу! Стегни се!
- Нееее, приятелю, не! Грешна тактика. Отпускането води до по-добри резултати. И не ми се прави на изненадан, знаеш го!
- А аз пък в предишен живот аз съм бил писател.
- Е и? Това, че си писал, означава ли, че някой те е чел?
- Не ме интересува. Това са някакви егоцентрични мераци. Аз съм над тези неща.
- Ейй... голем гъзар си, браво! Сигурно и болки никакви нямаш, а? (*злорадо)
Болката от ляво. При някои отпред, около онази съвършена помпа.
При други - отзад, под лопатката.
Болката е съзнателното възприемане на сензорната информация. Невропатичната болка се различава от ноцицептивната , т. като включва нарушение в невронната структура. Съществува и централна болка, която се генерира в мозъка поради някаква форма на лезия и е трудна за лекуване. В много редки случаи е възможно болката да е породена от психично заболяване. Като защитен механизъм на тялото, болката предизвиква физична реакция, насочена срещу болезненото усещане.
Тя е и механизъм на обратна връзка, свързан с обучението.
По Уикипедията това. Интересно последно изречение, а?
На тях все-едно всичко им е ясно. Нали са в интернАта, там всичко е ясно, просто и без усложнения. Ама и те си имат своите (виртуални) болки, а на бас!
А всъщност като се замислиш лявото е ляво само, ако го погледнеш от подходящата позиция..
Не е това mon cheri. Не е това.
Не е онази песен на Васко Кеца. Нито пък е 'онази болка от ляво', позиционирана в лявата част, ама отпред, дето лупа онази био-помпа, за да функционира онова био-тяло и да можеш ти и аз да вършим лошотий, добротий, или пък съвсем нищо.
Болката от ляво е една досадна, продъжителна, дразнеща, депресираща, понякога красива, понякога грозна, понякога мотивираща за високи творчески постижения, а понякога силно мотивираща (с 'де' отпред) за всичко и в крайна сметка най-важното - винаги е себе си. Болка с характер!
Седи си тя там, в лявата част, ама под лопатката. Отзад.
И си иска своето внимание. Иска си ласките.
Тя, болката е жив организъм. Като жена или като мъж, или...да кажем домашен любимец.
В случай, че си нямаш мъж/жена под ръка за пряко сравнение.
Ако нямаш и домашен любимец - вземи си! Ще ти промени живота и ще те направи по-добър!
Така съм чувал де..
Та, въпросната болка като иска внимание, умее да си го поиска настойчиво и продължително. А поиска ли си го - получава си го. Безпрекословно и безрезервно.
Не е само заради това жив организъм обаче.
Тя е и променлива. Може да има различно въздействие, което да води до съвсем различни резултати, които спонтанно нахвърлях по-горе. Абе, типичен жив организъм! Живее и се и това е!
Думата болка в българския език е от женски род. Направих кратка справка, за да съм сигурен и установих, че думата 'болка' в езиците, които ползвам е в мъжки род. С изключение на българския.
- Защо?
- Не знам, не ме питай простотий!
- Добре, остави го това.. А дали е свързана с метеорологичните условия?
- Едва ли. Случвало ми се е и в слънчево и в облачно, и в топло, и в студено време. Едва ли е свързана.
- Е, добре де! На какво се дължи? Нещо чакрата ти може да се е скапала? В гаранция ли си още?
- Ооо, гаранцията ми беше само за първите 6 месеца. Производственият отдел не дава повече. Сега като се замисля, май се прецаках с него, ама то не е било много и мой избор де..
- Оправдания! Пфу! Стегни се!
- Нееее, приятелю, не! Грешна тактика. Отпускането води до по-добри резултати. И не ми се прави на изненадан, знаеш го!
- А аз пък в предишен живот аз съм бил писател.
- Е и? Това, че си писал, означава ли, че някой те е чел?
- Не ме интересува. Това са някакви егоцентрични мераци. Аз съм над тези неща.
- Ейй... голем гъзар си, браво! Сигурно и болки никакви нямаш, а? (*злорадо)
Болката от ляво. При някои отпред, около онази съвършена помпа.
При други - отзад, под лопатката.
Болката е съзнателното възприемане на сензорната информация. Невропатичната болка се различава от ноцицептивната , т. като включва нарушение в невронната структура. Съществува и централна болка, която се генерира в мозъка поради някаква форма на лезия и е трудна за лекуване. В много редки случаи е възможно болката да е породена от психично заболяване. Като защитен механизъм на тялото, болката предизвиква физична реакция, насочена срещу болезненото усещане.
Тя е и механизъм на обратна връзка, свързан с обучението.
По Уикипедията това. Интересно последно изречение, а?
На тях все-едно всичко им е ясно. Нали са в интернАта, там всичко е ясно, просто и без усложнения. Ама и те си имат своите (виртуални) болки, а на бас!
А всъщност като се замислиш лявото е ляво само, ако го погледнеш от подходящата позиция..
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Достатъчно
Основно съм публикувал в блога си мои мисли и емоции. Сега няма да е така.
Сега ще направя едно гласно пожелание към себе си, след като Ви прочета една приказка.
Тя не е измислена от мен и няма как да бъде, защото нямам необходимата мъдрост за това, но с прочитането й, приказката стана 'моя' и ми даде смелост да си пожелая нещо. Гласно.
Благодаря на създателя й, за това че първи я е разказал на някого, за да може да достигне до мен.
Благодаря на всички следващи разказвачи, които са имали чувствителността и добрината да продължат да я разказват, за да може да достигне до мен.
Благодаря на Теб, за това, че просто я четеш и може би, някога ще я разкажеш на някого.
-----------------
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.
Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
“Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита:
– Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм.
И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!”
Той се просълзи .. и се отдалечи.
---------------------------
Аз желая на себе си достатъчно 'каквото е необходимо', за да имам този човек, на когото мога да пожелая всичко това без остатък и то да се превърне в семейна традиция. Наша.
А до тогава - разказвам Ви приказки с удоволствие.
Сега ще направя едно гласно пожелание към себе си, след като Ви прочета една приказка.
Тя не е измислена от мен и няма как да бъде, защото нямам необходимата мъдрост за това, но с прочитането й, приказката стана 'моя' и ми даде смелост да си пожелая нещо. Гласно.
Благодаря на създателя й, за това че първи я е разказал на някого, за да може да достигне до мен.
Благодаря на всички следващи разказвачи, които са имали чувствителността и добрината да продължат да я разказват, за да може да достигне до мен.
Благодаря на Теб, за това, че просто я четеш и може би, някога ще я разкажеш на някого.
-----------------
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.
Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
“Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита:
– Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм.
И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!”
Той се просълзи .. и се отдалечи.
---------------------------
Аз желая на себе си достатъчно 'каквото е необходимо', за да имам този човек, на когото мога да пожелая всичко това без остатък и то да се превърне в семейна традиция. Наша.
А до тогава - разказвам Ви приказки с удоволствие.
вторник, 27 септември 2011 г.
Защото
Защото отнема секунди.
Защото не струва пари.
Защото е доказано научно, че лекува.
Защото ми се случи преди около година и е хубаво.
Защото ти имаш нужда.
Защото аз имам нужда.
Защото....
Прегръщам те.
Ако искаш, прегърни ме и ти..
Защото не струва пари.
Защото е доказано научно, че лекува.
Защото ми се случи преди около година и е хубаво.
Защото ти имаш нужда.
Защото аз имам нужда.
Защото....
Прегръщам те.
Ако искаш, прегърни ме и ти..
сряда, 21 септември 2011 г.
малко
Когато съм малко по-тих,
малко по-притеснен.
Или
малко по-спокоен и
малко 'по-извисен'.
Или
малко по-тъжен,
а след това
и малко по-щастлив.
Малко по-усмихнат.
И малко мълчалив.
Когато малкото е
просто дума,
танцуваща със много мои истини.
Когато малкото е Ла-струна.
Определяща настройката
на цял един оркестър.
И на всичко, всичко истинско.
-----------
малко по-притеснен.
Или
малко по-спокоен и
малко 'по-извисен'.
Или
малко по-тъжен,
а след това
и малко по-щастлив.
Малко по-усмихнат.
И малко мълчалив.
Когато малкото е
просто дума,
танцуваща със много мои истини.
Когато малкото е Ла-струна.
Определяща настройката
на цял един оркестър.
И на всичко, всичко истинско.
-----------
понеделник, 19 септември 2011 г.
Есен, 2011
Бам*Бам*Бам*
Заседание открито. Точка 1 и единствена от дневния ред.
----------------
Ай, лятото попривършва и се завръщам(е) към обичайния начин на живот - без еженощни излизания, ходене по джапанки/чехли, носене на слънчеви очила, неносене на дрехи и т.н.
Момченца и момиченца, 'Ай ем бек, ар ю'?
Следва преброяване на състава, разплануване на следващото тримесечие, изкуствено усилване (напън) на мотивацията към работни/учебни/каквито и да е задължения и повечко топли напитки и дрешки, че ако някой се разболее - аз супа не мо'а да пра'я!
Пък и ме мързи де..
Как сте скъпи мои? Липсвахте ми ногу, ногу!
-----------------
Заседанието се закрива. Точка 1 се отлага за следващото заседание, където дискусиите ще продължат, поради изключителната им сериозност и важност.
Бам*
Дописка -
понеже заседателният чук (взет на заем от познат, по професия селски ковач на подкови) с последното си *Бам строши заседателното бюро, аз като председател и касиер на сдружението се упълномощавам да отключа касата и взема колкото пари са необходими за едно модерно, достойно за 21 Век бюро.
Гласувано единодушно.
Бам*
п.п.
'ептен се разпадна..
Заседание открито. Точка 1 и единствена от дневния ред.
----------------
Ай, лятото попривършва и се завръщам(е) към обичайния начин на живот - без еженощни излизания, ходене по джапанки/чехли, носене на слънчеви очила, неносене на дрехи и т.н.
Момченца и момиченца, 'Ай ем бек, ар ю'?
Следва преброяване на състава, разплануване на следващото тримесечие, изкуствено усилване (напън) на мотивацията към работни/учебни/каквито и да е задължения и повечко топли напитки и дрешки, че ако някой се разболее - аз супа не мо'а да пра'я!
Пък и ме мързи де..
Как сте скъпи мои? Липсвахте ми ногу, ногу!
-----------------
Заседанието се закрива. Точка 1 се отлага за следващото заседание, където дискусиите ще продължат, поради изключителната им сериозност и важност.
Бам*
Дописка -
понеже заседателният чук (взет на заем от познат, по професия селски ковач на подкови) с последното си *Бам строши заседателното бюро, аз като председател и касиер на сдружението се упълномощавам да отключа касата и взема колкото пари са необходими за едно модерно, достойно за 21 Век бюро.
Гласувано единодушно.
Бам*
п.п.
'ептен се разпадна..
понеделник, 29 август 2011 г.
вторник, 12 юли 2011 г.
Лято, 2011
Скъпи виртуални приятели и посетители на скромния ми блог,
дочакахме и посрещнахме лято, 2011.
Всичко е както си му е редът -
жега, слънце, комари, врабчета, лястовици, различни по големина гьолове, пясък, разхладителни коктейли (уж с алкохол, но без да се усеща. Вероятно модерен алкохол), бира/биричка/бирица и други производни, къси ръкави, крачоли, поли, леки обувки (когато ги има), суркащи се и/или шляпащи чехли, изпечени хорски гърбове и гърди на потник, тениска с ръкави, тениска без ръкави, сако, бански, без бански, закуска с банички и кисело мляко(ако млякото не е било използвано за охлаждане на тялото предната вечер), модерни жи-си-ем-и, не толкова модерни същите, летни песни, танци, белот, бридж, сантасе, шах, плажни спортове, асфалтни спортове (може и лятото), плодове, зеленчуци ( ГМО или набрани от градината на село), сладолед, слънчеви цайси, отпуски, почивка, веселба и танци, манци..до скъсване.
С една дума - лято.
И по този повод искам да пожелая на всички нас да сме здрави физически и емоционално, за да му се нарадваме и да не отлагаме днешната почивка за утре.
Защото, .... защото може да е по много причини, но аз ще напиша първата, която ми дойде на ум. Това е едно мъдро заключение, което съобщава следното:
- Почивката ражда шампиона! :)
Ако някой иска с нещичко да ме зарадва, било топла дума, символичен жест, картичка от близък или далечен курорт, или Ауди А3 (новият модел с 5 врати), то нека забрави неудобството си и изпрати мисловната си енергия към мен, аз ще я уловя.
Пазете се и бъдете добри, за да ви отвръща и Вселената със същото.
(Доказателства за по-горното нямам, но звучи поетично, напевно, романтично, позитивно и готЯно)
Искрено Ваш,
Георги, Жоро, Жорко, Гого, Гошо, Гошко, Гец, Гуго и др.
дочакахме и посрещнахме лято, 2011.
Всичко е както си му е редът -
жега, слънце, комари, врабчета, лястовици, различни по големина гьолове, пясък, разхладителни коктейли (уж с алкохол, но без да се усеща. Вероятно модерен алкохол), бира/биричка/бирица и други производни, къси ръкави, крачоли, поли, леки обувки (когато ги има), суркащи се и/или шляпащи чехли, изпечени хорски гърбове и гърди на потник, тениска с ръкави, тениска без ръкави, сако, бански, без бански, закуска с банички и кисело мляко(ако млякото не е било използвано за охлаждане на тялото предната вечер), модерни жи-си-ем-и, не толкова модерни същите, летни песни, танци, белот, бридж, сантасе, шах, плажни спортове, асфалтни спортове (може и лятото), плодове, зеленчуци ( ГМО или набрани от градината на село), сладолед, слънчеви цайси, отпуски, почивка, веселба и танци, манци..до скъсване.
С една дума - лято.
И по този повод искам да пожелая на всички нас да сме здрави физически и емоционално, за да му се нарадваме и да не отлагаме днешната почивка за утре.
Защото, .... защото може да е по много причини, но аз ще напиша първата, която ми дойде на ум. Това е едно мъдро заключение, което съобщава следното:
- Почивката ражда шампиона! :)
Ако някой иска с нещичко да ме зарадва, било топла дума, символичен жест, картичка от близък или далечен курорт, или Ауди А3 (новият модел с 5 врати), то нека забрави неудобството си и изпрати мисловната си енергия към мен, аз ще я уловя.
Пазете се и бъдете добри, за да ви отвръща и Вселената със същото.
(Доказателства за по-горното нямам, но звучи поетично, напевно, романтично, позитивно и готЯно)
Искрено Ваш,
Георги, Жоро, Жорко, Гого, Гошо, Гошко, Гец, Гуго и др.
сряда, 22 юни 2011 г.
Кралски ритми и движения, а.к.а. ча-ча-чаТ
Видях нещо у фейсбука, което ме вдъхнови да напиша това:
ИЗИСКВАНИЯ НА ЕДИН ПРИНЦ КЪМ СВОЯТА БЪДЕЩА ПРИНЦЕСА.
Да и принцеса истинска и красива като ут анимация, ама да няма по-красив обожател ут принца и лоша мащеха дет да гу приследва, чи и без тва муй ниско самучувствието.
Да ни пий алкохол. Да ни прикалява с бозата. Да ни пуши цигари и друго сено. Да ни ходи на токчита и аку има нужда - да си пили питити, че да ней по-висока от принца.
Да има убава коса, ма да ней баш кат на оная другата принцеса, чи принца ней носач на коса, а принц! И муй слаб кръста.
Да има красиви очи, ма да не гледа с тях лошо принца, а сички други мъже.
Да и с красива душа, ама да ней само душата красива де.
Да и вярна като куче, ама да ни яде толкова. Ай, най-многу кат пинчер.
Да и яка принцеса, ама да е с фина телесна конструкция, че да не затиска много принца гат и падне и най-важното - да не мой да го бий.
Да мой да кара кола, ама най-много с трийсе и да не мрънка се тя да кара, а само когато принцът е погулял леко. Принц вяра на жена в кола не мой да има, нищу чи принцеса.
Да мой да готви, ама да ний хоби чак, че мое и да не мое принца да изяжда сичко, а после проблеми той нище.
Да мой да прай любимото ядини на принца, ма кат за принцове.
Да убича да затваря компоти, прави лютеница, вари сладко и други сходни дейнусти, ама сичко това без принца.
Да и тигрица у постелите, ама да ней човекоядец.
Да дава силно принцесешко рамо на принца, да мой той да си пуплачи след тежък и изнурителен принцов ден.
Да убича дица, ма да няма. Да иска да има, ма да мой да си ги гледа сама, щоту старият крал е казвал всеки ден на принца, чи дицата досаждат, а на принц не мой да са досажда никогаж.
Да има зестра. Ай, мое и да няма, ма поне да има сестра (тайно харесваща принца и готова на сичко), към която принца да са обръща при нужда сяква.
Да ни хърка пу нощити, щоту принца е чувствителен на шумови.
Да ни харчи принцовото имани за дрешуляци безпотребни.
Да убича салса, чи да мой да танцува с принца, ма гато той иска.
Да убича и салата, ма повече да убича да я прави.
Да и мила, грижовна, доситлива, вежлива, срамижлива, не пощенлива, игрива, закачлива(само с принца!).
Да са придвижва тихо и ефирно, кат принцеса. Не кат разкачена врАта.
Да и похватна и да ни чупи ногу пусуда, щоту и тя пари струва.
Да убича животни, ма да ни риве да си прай зологическа градина в покоите на принца.
Да са цилува като ламя, ма да ни бълва огън, чи принца ней огнейопорен.
Да и принцеса, ма да и скромна.
И красива! (Ма тва принца гу каза вечи)
Да харесва румантични филми, ма кат гледа такъв с принца да са извръща настрани в сюблимнити мументи, щоту принца пуплаква, пък ней редно да гу виждат слаб.
Да ней фен на порно-филмити. Ше земат да я доведат до лоши идеи, дето ша иска да пробва с принца. Негу муй слаб кръста и ангела и ше го въведе в грях.
Да мой да пей кат славей, да рисува кат Да Винчи, да скулптурира кат Донатело, да кумпузира кат Шопен и да прай лициви опори пу 100. Сичку тва едновреминно.
Ту би континуид мейби, за тува - принцесо, идвай доде и времи, чи ни мойш посли да изпълниш питилетката!
...
Подпис : Принц Вълшебен Владетел Великолепен Джуниър
Печат: три змейски глави, увити около щит, пазещи нарисуваното на него кралство (принцъ си гу измисли сам пичата и многу му се кефи!)
Обнародвано и публикувано в кралски вестник, брой 3.
Информацията подлежи на корекция и/или допълване само от принца.
Всякакви своеволия ще бъдат преследвани с огромната строгост на кралския закон и лично принцът ще държи отговорен всеки, дръзнал да направи нещо в ущърб на интересите на неговото кралство и най-вече - личните му такива.
Той каза.
ИЗИСКВАНИЯ НА ЕДИН ПРИНЦ КЪМ СВОЯТА БЪДЕЩА ПРИНЦЕСА.
Да и принцеса истинска и красива като ут анимация, ама да няма по-красив обожател ут принца и лоша мащеха дет да гу приследва, чи и без тва муй ниско самучувствието.
Да ни пий алкохол. Да ни прикалява с бозата. Да ни пуши цигари и друго сено. Да ни ходи на токчита и аку има нужда - да си пили питити, че да ней по-висока от принца.
Да има убава коса, ма да ней баш кат на оная другата принцеса, чи принца ней носач на коса, а принц! И муй слаб кръста.
Да има красиви очи, ма да не гледа с тях лошо принца, а сички други мъже.
Да и с красива душа, ама да ней само душата красива де.
Да и вярна като куче, ама да ни яде толкова. Ай, най-многу кат пинчер.
Да и яка принцеса, ама да е с фина телесна конструкция, че да не затиска много принца гат и падне и най-важното - да не мой да го бий.
Да мой да кара кола, ама най-много с трийсе и да не мрънка се тя да кара, а само когато принцът е погулял леко. Принц вяра на жена в кола не мой да има, нищу чи принцеса.
Да мой да готви, ама да ний хоби чак, че мое и да не мое принца да изяжда сичко, а после проблеми той нище.
Да мой да прай любимото ядини на принца, ма кат за принцове.
Да убича да затваря компоти, прави лютеница, вари сладко и други сходни дейнусти, ама сичко това без принца.
Да и тигрица у постелите, ама да ней човекоядец.
Да дава силно принцесешко рамо на принца, да мой той да си пуплачи след тежък и изнурителен принцов ден.
Да убича дица, ма да няма. Да иска да има, ма да мой да си ги гледа сама, щоту старият крал е казвал всеки ден на принца, чи дицата досаждат, а на принц не мой да са досажда никогаж.
Да има зестра. Ай, мое и да няма, ма поне да има сестра (тайно харесваща принца и готова на сичко), към която принца да са обръща при нужда сяква.
Да ни хърка пу нощити, щоту принца е чувствителен на шумови.
Да ни харчи принцовото имани за дрешуляци безпотребни.
Да убича салса, чи да мой да танцува с принца, ма гато той иска.
Да убича и салата, ма повече да убича да я прави.
Да и мила, грижовна, доситлива, вежлива, срамижлива, не пощенлива, игрива, закачлива(само с принца!).
Да са придвижва тихо и ефирно, кат принцеса. Не кат разкачена врАта.
Да и похватна и да ни чупи ногу пусуда, щоту и тя пари струва.
Да убича животни, ма да ни риве да си прай зологическа градина в покоите на принца.
Да са цилува като ламя, ма да ни бълва огън, чи принца ней огнейопорен.
Да и принцеса, ма да и скромна.
И красива! (Ма тва принца гу каза вечи)
Да харесва румантични филми, ма кат гледа такъв с принца да са извръща настрани в сюблимнити мументи, щоту принца пуплаква, пък ней редно да гу виждат слаб.
Да ней фен на порно-филмити. Ше земат да я доведат до лоши идеи, дето ша иска да пробва с принца. Негу муй слаб кръста и ангела и ше го въведе в грях.
Да мой да пей кат славей, да рисува кат Да Винчи, да скулптурира кат Донатело, да кумпузира кат Шопен и да прай лициви опори пу 100. Сичку тва едновреминно.
Ту би континуид мейби, за тува - принцесо, идвай доде и времи, чи ни мойш посли да изпълниш питилетката!
...
Подпис : Принц Вълшебен Владетел Великолепен Джуниър
Печат: три змейски глави, увити около щит, пазещи нарисуваното на него кралство (принцъ си гу измисли сам пичата и многу му се кефи!)
Обнародвано и публикувано в кралски вестник, брой 3.
Информацията подлежи на корекция и/или допълване само от принца.
Всякакви своеволия ще бъдат преследвани с огромната строгост на кралския закон и лично принцът ще държи отговорен всеки, дръзнал да направи нещо в ущърб на интересите на неговото кралство и най-вече - личните му такива.
Той каза.
вторник, 7 юни 2011 г.
Общуване
Бях решил да пиша разказ, но съм прекалено зает последните и идущите дни, та музата ми се е оттеглила и си почива.
Ще драсна няколко реда за моите наблюдения върху света и хората, които го населяват.
От малък съм съзерцател, което вероятно не се учи, а с него се раждаш.
Обичам да наблюдавам лястовици, които строят гнездо, да гледам врабци, които се къпят в улични чешми, или малки локви от прясно навалял дъжд.
Разхождащи се самотни хора, потънали в мислите си, влюбени двойки, целуващи се на някоя пейка, възрастни мъже играещи шах в същия този (или подобен нему) парк, щури младежи яхнали своите скейтбордове, или колелета и правейки страховити въздушни маневри...
Обичам да се наслаждавам на многообразието в света и съм благодарен, че ми е "дадено" да мога да го правя.
Често успявам да виждам и емоциите на хората, особено познатите. Не знам дали е свързано с умението да съзерцаваш, наблюдаваш, или както и да се казва.
Интересното е, че когато ти си част от определена емоция, тоест ти самият я изживяваш, често не си даваш сметка, че се вижда от околните, а просто си мислиш - това е нещо, което не съм му/и казал, значи той/тя няма представа.
А всъщност може да бъде точно обратното и може толкова много да си личи, че дори да е по-ясно, отколкото ако е казано гласно.
Съвсем малки детайлчета в езика на тялото, неща за които ти дори не си даваш сметка че правиш могат да бъдат много ясни и красноречиви за човека отсреща.
И в това е красотата на общуването.
Защото то не е просто вибриране на гласни струни и ушна мембрана, a много повече и различни начини за обмяна на енергия.
Обичам да общувам, но не винаги обичам да говоря.
:-)
Ще драсна няколко реда за моите наблюдения върху света и хората, които го населяват.
От малък съм съзерцател, което вероятно не се учи, а с него се раждаш.
Обичам да наблюдавам лястовици, които строят гнездо, да гледам врабци, които се къпят в улични чешми, или малки локви от прясно навалял дъжд.
Разхождащи се самотни хора, потънали в мислите си, влюбени двойки, целуващи се на някоя пейка, възрастни мъже играещи шах в същия този (или подобен нему) парк, щури младежи яхнали своите скейтбордове, или колелета и правейки страховити въздушни маневри...
Обичам да се наслаждавам на многообразието в света и съм благодарен, че ми е "дадено" да мога да го правя.
Често успявам да виждам и емоциите на хората, особено познатите. Не знам дали е свързано с умението да съзерцаваш, наблюдаваш, или както и да се казва.
Интересното е, че когато ти си част от определена емоция, тоест ти самият я изживяваш, често не си даваш сметка, че се вижда от околните, а просто си мислиш - това е нещо, което не съм му/и казал, значи той/тя няма представа.
А всъщност може да бъде точно обратното и може толкова много да си личи, че дори да е по-ясно, отколкото ако е казано гласно.
Съвсем малки детайлчета в езика на тялото, неща за които ти дори не си даваш сметка че правиш могат да бъдат много ясни и красноречиви за човека отсреща.
И в това е красотата на общуването.
Защото то не е просто вибриране на гласни струни и ушна мембрана, a много повече и различни начини за обмяна на енергия.
Обичам да общувам, но не винаги обичам да говоря.
:-)
петък, 3 юни 2011 г.
Лято, 2011
Идва лято, водата във водоемите, започвайки от гьол, езерце, езеро, язовир, море и океан се затопля.
А аз обичам да съм тематичен, за това съвсем на кратко моето предложение -
Лятото искам да отида на море. Кой би искал с мен?
Пет факта, които биха улеснили взимането на решение:
1. Грижовен, забавен, весел, възпитан, галантен... (има още, но ме е срам да се хваля сам)
Ако те кара на безсъние, няма да спя с теб, ако спиш повече от мен - ще съм тих и няма да преча.
2. Смазвам с плажно масло, олио, или както се казва мазилото всяка част, която има нужда.
Сега, колко има нужда е спорно, но приемам, че щом има желание, има нужда.
3. Не обичам да се пека на слънце цял ден, но няма да недоволствам (видимо), ако ти го правиш.
4. Моногамен съм, но толерантен. Нямам против секс без обвързване, ако е по взаимно съгласие между двамата.
Оп, спри я тази мисъл! В конкретния случай имам предвид само с мен, а не бродещите "морски гларуси" по плажа.
5. Хетеросексуален. (Уточнение към т.4)
При допълнителни въпроси с радост и сериозност ще отговарям изчерпателно и ясно, в името на общото благо, в случая - морска ваканция.
:-)
А аз обичам да съм тематичен, за това съвсем на кратко моето предложение -
Лятото искам да отида на море. Кой би искал с мен?
Пет факта, които биха улеснили взимането на решение:
1. Грижовен, забавен, весел, възпитан, галантен... (има още, но ме е срам да се хваля сам)
Ако те кара на безсъние, няма да спя с теб, ако спиш повече от мен - ще съм тих и няма да преча.
2. Смазвам с плажно масло, олио, или както се казва мазилото всяка част, която има нужда.
Сега, колко има нужда е спорно, но приемам, че щом има желание, има нужда.
3. Не обичам да се пека на слънце цял ден, но няма да недоволствам (видимо), ако ти го правиш.
4. Моногамен съм, но толерантен. Нямам против секс без обвързване, ако е по взаимно съгласие между двамата.
Оп, спри я тази мисъл! В конкретния случай имам предвид само с мен, а не бродещите "морски гларуси" по плажа.
5. Хетеросексуален. (Уточнение към т.4)
При допълнителни въпроси с радост и сериозност ще отговарям изчерпателно и ясно, в името на общото благо, в случая - морска ваканция.
:-)
четвъртък, 26 май 2011 г.
Шамандур
Ако някой не е виждал лебед да се дави - моля!
Шегувам се :)
По-правилният глагол е - храни.
Обаче не прилича ли на шамандура, или на увеличен размер на плувка за въдица :)
Бялата ми шамандура той..
четвъртък, 19 май 2011 г.
Диалог 'hommage a Platon' (примерно)
Такааа....
Здравейте бе блогъри! Как върви блогърстването?
Ейй, ама е много куул да се инвентират нови думи, а най-хот е глаголи да са! Нот тру? ;)
Примерен диалог. В нета. Възрастта на двата индивида не е определена.
------
- Оооо, драсти копеле! Наспа ли се ве, пич?
- Ооо къде си ве джингиби :)) Ей го на...пия едно кафе тука да се свестя малко, че снощи бая се направихме, а!! Ти как си ве?
- Аааа, бива съм. Аз пък поствам тука една мъдра мисъл, че ми дойде изневиделица и я пиша, доде не ми е избегАла ;)))
Има една мноо яка блогърка, дето мноо ме кефи и ми е френдче в блога нещо и ся като напиша тва и я превзех!
- А така! Давай смело, искам победа!! ;))
-Абе, знаеш ли кво е суперфициален?
- Тц, ква е тая дума ве? Да не е нещо като супернатурал от сериала?
- Аве, май не е.. Тряя ми тука да впечатля една мацка и я видях тая дума в нета, ма не знам кво означава, дейба! :(
- Ми, гугълни я ве, пич! Виж там във википедията нещо..
-Еиии, верно бе! Мноо съм тъп неска!Ей ся..
-----
We love Internet. Internet loves us and most important - making our life enthralling, or in a different word, or even language - 'aufregend'.
Ейййй, ква е тая дума ве.. ?!
:)
Здравейте бе блогъри! Как върви блогърстването?
Ейй, ама е много куул да се инвентират нови думи, а най-хот е глаголи да са! Нот тру? ;)
Примерен диалог. В нета. Възрастта на двата индивида не е определена.
------
- Оооо, драсти копеле! Наспа ли се ве, пич?
- Ооо къде си ве джингиби :)) Ей го на...пия едно кафе тука да се свестя малко, че снощи бая се направихме, а!! Ти как си ве?
- Аааа, бива съм. Аз пък поствам тука една мъдра мисъл, че ми дойде изневиделица и я пиша, доде не ми е избегАла ;)))
Има една мноо яка блогърка, дето мноо ме кефи и ми е френдче в блога нещо и ся като напиша тва и я превзех!
- А така! Давай смело, искам победа!! ;))
-Абе, знаеш ли кво е суперфициален?
- Тц, ква е тая дума ве? Да не е нещо като супернатурал от сериала?
- Аве, май не е.. Тряя ми тука да впечатля една мацка и я видях тая дума в нета, ма не знам кво означава, дейба! :(
- Ми, гугълни я ве, пич! Виж там във википедията нещо..
-Еиии, верно бе! Мноо съм тъп неска!Ей ся..
-----
We love Internet. Internet loves us and most important - making our life enthralling, or in a different word, or even language - 'aufregend'.
Ейййй, ква е тая дума ве.. ?!
:)
вторник, 17 май 2011 г.
Kind of free will
Quote from my thoughts -
'In many past lifes my soul have learned how to fight and I've had a glorious destiny of a warrior. For this life my soul chose to learn how to make, support and brace the peace.
I am learning how to be a Peacemaker'.
'In many past lifes my soul have learned how to fight and I've had a glorious destiny of a warrior. For this life my soul chose to learn how to make, support and brace the peace.
I am learning how to be a Peacemaker'.
Ти, Аз и Животът
Творческата пауза приключи.
Сега ще те 'убия' с вдъхновение, приготви се!
-------------
Най-интересното и най-важно нещо в Живота съм Аз.
Най-естественото и логично твърдение, което мога да напиша по темата е точно по-горното изречение.
Чудиш ли се нещо?
Че, то е толкова ясно! Нали животът е нещото, което аз определям за такова, посредством- виждам, чувам, пипам, мириша, вкусвам, УСЕЩАМ.
Е, да. Ти, четящият ще помислиш първо - тоя е баси себичният тип!
А за второ, основното ястие ще помислиш - прав е! Прав е мамка му, защото ако мен ме няма как ще знам, че съществува изобщо нещото, наречено живот?
Роден съм 'хамелеон', точно като теб.
Мога да ти напиша, кажа и да те накарам да почувстваш толкова много и толкова различни усещания, че ще ти се объркат вкусовите представи за салата, основно ястие и десерт.
И това е само едно от сетивата. Само едното...
Ето за това съм най-интересното и важно нещо в живота. Точно като теб.
И така..
мислиш ли, че всичко написано по-горе е самоирония, или е сериозно?
Помисли, помисли.
Не мога да те накарам на сила да се обичаш, но мога да се опитвам да те карам да помислиш да го направиш.
Предното изречение е сложно и в мислене може да се объркаш и да излезеш на грешен коловоз, ще обобщя смисъла на всичкото в едно простичко изречение-
Ти си най-важното нещо в този живот.
Спри да мислиш вече. Приеми го. Факт е.
И днес имай най-хубавия ден в него!
Сега ще те 'убия' с вдъхновение, приготви се!
-------------
Най-интересното и най-важно нещо в Живота съм Аз.
Най-естественото и логично твърдение, което мога да напиша по темата е точно по-горното изречение.
Чудиш ли се нещо?
Че, то е толкова ясно! Нали животът е нещото, което аз определям за такова, посредством- виждам, чувам, пипам, мириша, вкусвам, УСЕЩАМ.
Е, да. Ти, четящият ще помислиш първо - тоя е баси себичният тип!
А за второ, основното ястие ще помислиш - прав е! Прав е мамка му, защото ако мен ме няма как ще знам, че съществува изобщо нещото, наречено живот?
Роден съм 'хамелеон', точно като теб.
Мога да ти напиша, кажа и да те накарам да почувстваш толкова много и толкова различни усещания, че ще ти се объркат вкусовите представи за салата, основно ястие и десерт.
И това е само едно от сетивата. Само едното...
Ето за това съм най-интересното и важно нещо в живота. Точно като теб.
И така..
мислиш ли, че всичко написано по-горе е самоирония, или е сериозно?
Помисли, помисли.
Не мога да те накарам на сила да се обичаш, но мога да се опитвам да те карам да помислиш да го направиш.
Предното изречение е сложно и в мислене може да се объркаш и да излезеш на грешен коловоз, ще обобщя смисъла на всичкото в едно простичко изречение-
Ти си най-важното нещо в този живот.
Спри да мислиш вече. Приеми го. Факт е.
И днес имай най-хубавия ден в него!
неделя, 1 май 2011 г.
любовни...
За всички, които могат, искат и обичат да обичат.
И понеже вярвам, че всички в това сме еднакви, то - за всички!
И понеже вярвам, че всички в това сме еднакви, то - за всички!
сряда, 27 април 2011 г.
Случайни
Вчера бях в една книжарница и си купих една малка книжчица, която се казва "Наръчник" от Епиктет*
Купих книжката, защото при отварянето и попаднах на една негова мисъл и се появи желанието и любопитството да я прочета.
Споделям 2 негови мисли като първата е тази, която ме накара да я имам:
------------
" Никога за нищо не казвай, че си го загубил, а казвай: "Върнах го."
Детето ти е починало? Ти си го върнал. Жена ти е починала? Ти си я върнал.
"Взеха ми земята!" Е, добре, и земята си я върнал. "Но ми я взе един злодей" Какво те интересува по какъв начин си върнал онова, което ти е било дадено?
А, докато дойде моментът, в който трябва да върнеш нещо, приеми го за себе си като обект, който не ти принадлежи, както правят пътешествениците намерили нейде подслон"
------------
"Не забравяй, че играеш в пиеса, избрана от режисьора:
кратка - ако той е искал да е кратка, или дълга - ако я е поискал дълга.
Ако той те накара да играеш просяка, изиграй го по най-добрия начин; същото направи, ако трябва да изиграеш сакатия, или пък чиновника, или просто когото и да било.
Изборът на ролята е работа на другиго."
*Епиктет - Роден в средата на I век след Христа. Син на роб. Самият той е роб. Посветен в стоическата доктрина от Гай Мусон Руф, става философ и живее в пълно лишение.
Купих книжката, защото при отварянето и попаднах на една негова мисъл и се появи желанието и любопитството да я прочета.
Споделям 2 негови мисли като първата е тази, която ме накара да я имам:
------------
" Никога за нищо не казвай, че си го загубил, а казвай: "Върнах го."
Детето ти е починало? Ти си го върнал. Жена ти е починала? Ти си я върнал.
"Взеха ми земята!" Е, добре, и земята си я върнал. "Но ми я взе един злодей" Какво те интересува по какъв начин си върнал онова, което ти е било дадено?
А, докато дойде моментът, в който трябва да върнеш нещо, приеми го за себе си като обект, който не ти принадлежи, както правят пътешествениците намерили нейде подслон"
------------
"Не забравяй, че играеш в пиеса, избрана от режисьора:
кратка - ако той е искал да е кратка, или дълга - ако я е поискал дълга.
Ако той те накара да играеш просяка, изиграй го по най-добрия начин; същото направи, ако трябва да изиграеш сакатия, или пък чиновника, или просто когото и да било.
Изборът на ролята е работа на другиго."
*Епиктет - Роден в средата на I век след Христа. Син на роб. Самият той е роб. Посветен в стоическата доктрина от Гай Мусон Руф, става философ и живее в пълно лишение.
петък, 22 април 2011 г.
На нея
Пиша ти някакви си мисли...
Познаваш ме и знаеш - мислите ми не винаги са стройно подредени, не винаги логични, но мои.
Което означава искрени. Ти ги разбираш, знам.
Днес е Разпети Петък - много важен и тъжен християнски ден.
Нямам възможност да отида на църква и мина под масата за здраве, но мога да ти напиша кратко писмо. За себе си.
------------------------
Споделял ли съм ти, че още от малък умея да се привързвам силно?
Винаги се привързвам и винаги страдам в последствие при загуба.
За това съм се научил да не го показвам. Може би както и повечето хора.
Сигурен съм, че всички хора, без изключение ме познават като усмихнат, весел, понякога мъдър, понякога дете, понякога прекалено сериозен, понякога...
И аз съм всичко това, че и повече.
Освен в моментите, в които се чувствам емоционално слаб и не мога да го скрия. Те са малко, но ги има. И тогава оставам на саме със себе си.
Не успях да се науча на безчувственост, или както някои му казват - непукизъм, но за това пък се научих на непоказване.
И така е по-добре за околните ми хора, а за мен е удобна маска в съвременния начин на живот, в съвременното общество. Маска, която е опасна, защото оставя белези при дълго носене.
------------
Мисля, че веднъж бях писал някъде нещо за разликата между дом и къща..
Писал, или само съм мислил, не съм сигурен, но разликата за мен понякога е убийствена.
Всички места, на които съм живял съм ги чувствал в различна степен мой дом, защото не мога да бъда някъде, да живея и да се чувствам неуютно.
И въпреки това има една тънка невидима линийка в усещането между - битов уют и удобство и - пълноценен дом.
Домът за мен е човекът, семейството, с когото/които споделяш живота си под един покрив.
Напоследък усещам липса и тъга по дома.
Този, когото все-още съм нямал така, както съм искал винаги.
В момента живея в много добри битови условия, на чудесно място, на място на което много хора биха искали да живеят и въпреки това в конкретни моменти усещам тази липса в смисъла, който аз влагам в думата и който вече ти споделих.
Ти самата вече знаеш, че когато човек натрупа определен опит, тогава може да дефинира по-добре това, което го прави щастлив.
------------
А сега вероятно се чудиш каква е връзката между обяснението за мен и дефиницията ми за дом в текста до тук?
Връзката съм единствено и само аз и няма никаква друга такава.
С моите емоции, чувства, мисли и същност, аз съм този, който се гледа сутрин в огледалото понякога сънено, понякога усмихнато, понякога объркано.
Просто ти се разказвам, защото знам, че ме разбираш.
Вярно е, че човек иска и страда за това, което няма.
Вярно е също, че получавайки нещо, което е искал и в последстивие губейки го- страда отново, дори (вероятно) по-силно.
Явно това е нормално за нас, хората. Важното е дали това, за което имаме повод да страдаме ни е приоритет и точно това е определящо за силата на тъгата ни по него.
Моят приоритет...
Да, усещам какво е, но ме е страх да ти го напиша в прав текст, защото ме е страх, че може да не ми се случи и тогава ще ми е трудно да се гледам в огледалото сутрин ден след ден, мислейки какво, кога, къде и как съм пропуснал, объркал.
Или пък да ми се случи и...да го изгубя.
Нямам съжаления за миналото си.
Дори веднъж споменах на приятел, че ако стане така, че животът ми да приключи сега, то няма да чуеш от мен възклицание от типа : - "Еееех, колко още неща искам да направя..!!"
Да, искам много още, но съм в мир със себе си и нещата, които съм изживял до сега.
Нямам съжаления за бъдещето си, защото не мога да го знам, а само да го мечтая и да се надявам, че поне частично ще се сбъдне.
Бих имал единствено съжаления за 'сегашното си'.
За всеки един момент, който определям като - случва се сега, пред мен и с мен.
Защото не знам дали някое малко, (не)съзнателно (без)действие, или мисъл няма да доведат до резултат, който ще ме накара да не го постигна.
Моят приоритет. Теб.
Днес е Разпети Петък и така се случи, че за мен стана най-подходящият ден за споделяне на мъничко тъга.
Или вероятно е просто ден, в който имам по-силна нужда от прегръдка.
Не се натъжавай сега! Познаваш ме. След малко ще ти се усмихвам пак, с онова детинското, което понякога те леко те дразни, а друг път те кара да ме чувстваш толкова силно твой...
p.s.
Дано не (съм) се размина(л) с теб някъде по пътя..
Ако е така - като извървя всички свои пътища и стигна краищата им, ще ги мина отново само заради теб!
За да те намеря, или помогна на теб да ме срещнеш.
Обещавам ти.
Познаваш ме и знаеш - мислите ми не винаги са стройно подредени, не винаги логични, но мои.
Което означава искрени. Ти ги разбираш, знам.
Днес е Разпети Петък - много важен и тъжен християнски ден.
Нямам възможност да отида на църква и мина под масата за здраве, но мога да ти напиша кратко писмо. За себе си.
------------------------
Споделял ли съм ти, че още от малък умея да се привързвам силно?
Винаги се привързвам и винаги страдам в последствие при загуба.
За това съм се научил да не го показвам. Може би както и повечето хора.
Сигурен съм, че всички хора, без изключение ме познават като усмихнат, весел, понякога мъдър, понякога дете, понякога прекалено сериозен, понякога...
И аз съм всичко това, че и повече.
Освен в моментите, в които се чувствам емоционално слаб и не мога да го скрия. Те са малко, но ги има. И тогава оставам на саме със себе си.
Не успях да се науча на безчувственост, или както някои му казват - непукизъм, но за това пък се научих на непоказване.
И така е по-добре за околните ми хора, а за мен е удобна маска в съвременния начин на живот, в съвременното общество. Маска, която е опасна, защото оставя белези при дълго носене.
------------
Мисля, че веднъж бях писал някъде нещо за разликата между дом и къща..
Писал, или само съм мислил, не съм сигурен, но разликата за мен понякога е убийствена.
Всички места, на които съм живял съм ги чувствал в различна степен мой дом, защото не мога да бъда някъде, да живея и да се чувствам неуютно.
И въпреки това има една тънка невидима линийка в усещането между - битов уют и удобство и - пълноценен дом.
Домът за мен е човекът, семейството, с когото/които споделяш живота си под един покрив.
Напоследък усещам липса и тъга по дома.
Този, когото все-още съм нямал така, както съм искал винаги.
В момента живея в много добри битови условия, на чудесно място, на място на което много хора биха искали да живеят и въпреки това в конкретни моменти усещам тази липса в смисъла, който аз влагам в думата и който вече ти споделих.
Ти самата вече знаеш, че когато човек натрупа определен опит, тогава може да дефинира по-добре това, което го прави щастлив.
------------
А сега вероятно се чудиш каква е връзката между обяснението за мен и дефиницията ми за дом в текста до тук?
Връзката съм единствено и само аз и няма никаква друга такава.
С моите емоции, чувства, мисли и същност, аз съм този, който се гледа сутрин в огледалото понякога сънено, понякога усмихнато, понякога объркано.
Просто ти се разказвам, защото знам, че ме разбираш.
Вярно е, че човек иска и страда за това, което няма.
Вярно е също, че получавайки нещо, което е искал и в последстивие губейки го- страда отново, дори (вероятно) по-силно.
Явно това е нормално за нас, хората. Важното е дали това, за което имаме повод да страдаме ни е приоритет и точно това е определящо за силата на тъгата ни по него.
Моят приоритет...
Да, усещам какво е, но ме е страх да ти го напиша в прав текст, защото ме е страх, че може да не ми се случи и тогава ще ми е трудно да се гледам в огледалото сутрин ден след ден, мислейки какво, кога, къде и как съм пропуснал, объркал.
Или пък да ми се случи и...да го изгубя.
Нямам съжаления за миналото си.
Дори веднъж споменах на приятел, че ако стане така, че животът ми да приключи сега, то няма да чуеш от мен възклицание от типа : - "Еееех, колко още неща искам да направя..!!"
Да, искам много още, но съм в мир със себе си и нещата, които съм изживял до сега.
Нямам съжаления за бъдещето си, защото не мога да го знам, а само да го мечтая и да се надявам, че поне частично ще се сбъдне.
Бих имал единствено съжаления за 'сегашното си'.
За всеки един момент, който определям като - случва се сега, пред мен и с мен.
Защото не знам дали някое малко, (не)съзнателно (без)действие, или мисъл няма да доведат до резултат, който ще ме накара да не го постигна.
Моят приоритет. Теб.
Днес е Разпети Петък и така се случи, че за мен стана най-подходящият ден за споделяне на мъничко тъга.
Или вероятно е просто ден, в който имам по-силна нужда от прегръдка.
Не се натъжавай сега! Познаваш ме. След малко ще ти се усмихвам пак, с онова детинското, което понякога те леко те дразни, а друг път те кара да ме чувстваш толкова силно твой...
p.s.
Дано не (съм) се размина(л) с теб някъде по пътя..
Ако е така - като извървя всички свои пътища и стигна краищата им, ще ги мина отново само заради теб!
За да те намеря, или помогна на теб да ме срещнеш.
Обещавам ти.
сряда, 20 април 2011 г.
'Моята' любов
Много се говори, мисли, пее, пише, чувства.... за любов.
Според мен винаги е било и винаги ще бъде. Поне докато животът е такъв, какъвто го виждаме в момента.
Една от основните движещи сили в него, ако не и основната. Най-силната.
Аз много обичам да обичам. Имам нужда.
Не на всяка цена и не винаги с конкретни очаквания, които сами по себе си са съвсем естествени, защото без очаквания, няма да сме тези, които сме и светът щеше да е много по-различен. Няма нищо, ама съвсем нищо лошо в очакванията. Лошо е ако нямаш никога никакви..
Но, сега пиша за любов, не за очаквания.
Разбира се, идеалът е - споделена любов.
Трудно е. Необходими са много компоненти, които трябва и да могат да се комбинират.
Вероятно сродна душа, вероятно перфектен тайминг, вероятно хиляди други неща, които да направят любовта между двама пълноценна, така както е в очакванията ни.
И най-вече в очакванията между тях двамата.
В крайна сметка всичко следва естествения си път на развитие.
Аз обичам да обичам. Имам нужда да го правя. И получавам любов.
Мисля, че всеки получава.
Рядко точно по начина, по който си мечтая, но се уча да приемам лицата, начините и силата на любовта така, както идват при мен.
За да мога да я изживея, да я оставя да свърши това, за което е създадена- да ме направи щастлив, по-добър... и накрая, ако е нужно - да я оставя да продължи по пътя си.
Чрез мен да се предаде на някой друг. В каквато и да е форма, сила и време.
Дали тогава може да има happy ending?
Зависи от гледната точка, нали?
Моята и твоята. И на любовта.
:)
Според мен винаги е било и винаги ще бъде. Поне докато животът е такъв, какъвто го виждаме в момента.
Една от основните движещи сили в него, ако не и основната. Най-силната.
Аз много обичам да обичам. Имам нужда.
Не на всяка цена и не винаги с конкретни очаквания, които сами по себе си са съвсем естествени, защото без очаквания, няма да сме тези, които сме и светът щеше да е много по-различен. Няма нищо, ама съвсем нищо лошо в очакванията. Лошо е ако нямаш никога никакви..
Но, сега пиша за любов, не за очаквания.
Разбира се, идеалът е - споделена любов.
Трудно е. Необходими са много компоненти, които трябва и да могат да се комбинират.
Вероятно сродна душа, вероятно перфектен тайминг, вероятно хиляди други неща, които да направят любовта между двама пълноценна, така както е в очакванията ни.
И най-вече в очакванията между тях двамата.
В крайна сметка всичко следва естествения си път на развитие.
Аз обичам да обичам. Имам нужда да го правя. И получавам любов.
Мисля, че всеки получава.
Рядко точно по начина, по който си мечтая, но се уча да приемам лицата, начините и силата на любовта така, както идват при мен.
За да мога да я изживея, да я оставя да свърши това, за което е създадена- да ме направи щастлив, по-добър... и накрая, ако е нужно - да я оставя да продължи по пътя си.
Чрез мен да се предаде на някой друг. В каквато и да е форма, сила и време.
Дали тогава може да има happy ending?
Зависи от гледната точка, нали?
Моята и твоята. И на любовта.
:)
вторник, 19 април 2011 г.
понеделник, 18 април 2011 г.
събота, 16 април 2011 г.
На теб ти е лесно
- 'На теб ти е лесно....'
Чувал съм го няколко пъти. По мой адрес.
По-често съм реагирал без реакция, а с усмивка и кротко изслушване.
По-рядко - разпалено съм разказвал за себе си, за да разбере всъщност колко ми е 'лесно' на мен.
Първото съм правил, защото знам, че това не е подходящ момент, в който трябва да се разсъждава.
Има специфични теми и моменти, в които не се.
И щом човекът е решил да те провокира точно сега и точно теб на 'лесно' и 'трудно', значи има нужда най-вече от изслушване и разбиране, защото вътрешно, инстинктивно се надява, че няма да влезеш в полемика, а просто ще го изслушаш и съгласиш, за да му олекне поне малко.
А, при нужди се помага, не се спори и воюва с думи. Не се мерят Его-та и житейски истории.
Има неща, които по презумпция трябва да се приемат с усмивка, дори и собственото Его да недоволства. Иначе усмивките ще са много по-малко. Това по-принцип.
Второто съм правил, когато съм бил в емоционално-чувствително състояние.
И то води до две неща:
1. Посредством фактологията на 'моето лесно', то човекът бива убеден, че всъщност може и да не ми е много лесно. Може даже да ми е и по-трудно, отколкото на него и парадоксално- тук, в този случай не се задейства механизмът на: 'А, има и и по-зле от мен! Я, как ми олекна изведнъж', а точно обратното.
Защото той, човекът не иска състезание в такива моменти, не иска победа, дори не иска да ти е по-трудно на теб. Иска само да получи съчувствие и разбиране. Или поне да го изслушаш мълчаливо.
2. Неговото 'трудно' побеждава твоето 'трудно' и за него, за съжаление няма емоционална промяна, нищо,че те е 'бил'.
Но пък за теб има. Сега ти търсиш някой, на когото да кажеш - 'На теб ти е лесно'.
За реванш.
Всеки е честолюбив. Всеки има Его. Всеки има обич за даване и получаване и всеки има лесно и трудно.
Просто възприятията и начините ни за всичко са различни и се състезаваме. По-точно състезаваме тях. Начините ни.
В лесно, в трудно, в обичане, в завист, в живота като цяло.
- '....теб ти е лесно, ти не знаеш при мен.....'
- 'Сподели ми... какво те мъчи...'
(според мен)
Чувал съм го няколко пъти. По мой адрес.
По-често съм реагирал без реакция, а с усмивка и кротко изслушване.
По-рядко - разпалено съм разказвал за себе си, за да разбере всъщност колко ми е 'лесно' на мен.
Първото съм правил, защото знам, че това не е подходящ момент, в който трябва да се разсъждава.
Има специфични теми и моменти, в които не се.
И щом човекът е решил да те провокира точно сега и точно теб на 'лесно' и 'трудно', значи има нужда най-вече от изслушване и разбиране, защото вътрешно, инстинктивно се надява, че няма да влезеш в полемика, а просто ще го изслушаш и съгласиш, за да му олекне поне малко.
А, при нужди се помага, не се спори и воюва с думи. Не се мерят Его-та и житейски истории.
Има неща, които по презумпция трябва да се приемат с усмивка, дори и собственото Его да недоволства. Иначе усмивките ще са много по-малко. Това по-принцип.
Второто съм правил, когато съм бил в емоционално-чувствително състояние.
И то води до две неща:
1. Посредством фактологията на 'моето лесно', то човекът бива убеден, че всъщност може и да не ми е много лесно. Може даже да ми е и по-трудно, отколкото на него и парадоксално- тук, в този случай не се задейства механизмът на: 'А, има и и по-зле от мен! Я, как ми олекна изведнъж', а точно обратното.
Защото той, човекът не иска състезание в такива моменти, не иска победа, дори не иска да ти е по-трудно на теб. Иска само да получи съчувствие и разбиране. Или поне да го изслушаш мълчаливо.
2. Неговото 'трудно' побеждава твоето 'трудно' и за него, за съжаление няма емоционална промяна, нищо,че те е 'бил'.
Но пък за теб има. Сега ти търсиш някой, на когото да кажеш - 'На теб ти е лесно'.
За реванш.
Всеки е честолюбив. Всеки има Его. Всеки има обич за даване и получаване и всеки има лесно и трудно.
Просто възприятията и начините ни за всичко са различни и се състезаваме. По-точно състезаваме тях. Начините ни.
В лесно, в трудно, в обичане, в завист, в живота като цяло.
- '....теб ти е лесно, ти не знаеш при мен.....'
- 'Сподели ми... какво те мъчи...'
(според мен)
петък, 15 април 2011 г.
Автобиография
Какво ли ми трябва да се опитвам да пиша ?!
Да започнем отначало..
Точно в този момент се смятам за една средно-интелигентна, средно-ерудирана, средно-умна, средно-ръстова, средно-красива(надявам се!), средно-мислеща..... личност.
Направо един отличен среднист съм, но не и относно образованието! Виж, там нещата са по-различни. Там съм само отличник!
Отлична ученическа диплома и даже три висши образования.
Всъщност, не знам дали се броят за толкова, ако са по една и съща тясна специалност, но от различни учебни заведения. Е,да..различни нива, ала-бала. Пък и три хартии. Абе, не знам!
Нека се застраховам още от самото начало- по Български Език и Литература в училище имам твърда петица!
Напоследък даже го открих - нямам особено добри познания в терминологията, която ще си позволявам да използвам под път и над път и вероятно оттам се появи малкият проблем с тази петица. Въпреки, че госпожата смяташе за проблем това, че не умея да се изразявам.
Което сега звучи абсурдно (може би), но тогава бях срамежлив.
Аз и сега съм, но вече поне се изразявам прилично :)
А, защо проблем ли?
Много логично – всички други оценки, по всички други предмети са шест, точка, нула, нула.
И съвсем никакъв проблем нямаше да има, ако не беше баба ми. Като че ли тя трудно го прие. Че не успях да завърша с пълно шест!
Представи си каква гордост само, а? Няма нищо по гордеещо от внуците, когато говорим за баби и дядовци.
Не успях да се вместя в определението : „от горе до долу завъртял шестици кат' слънце“, но нейсе. Дори не съм убеден съвсем, че има точно такова определение, ама нейсе на квадрат...
Абе, аз уж отначало щях да започвам, а започнах от средата?!
Ето това вече е същинското начало на всичко..
Роден съм в една китна държава, китен град и китна, родилна болница, вероятно с китна градина.
Сега, колко китно всичко е било тогава, аз не знам особено (най-вече за родилното с градинката), защото нямам ясни спомени.
Изобщо никакви спомени нямам даже.
Но пък ми харесва да започна така жизнерадостно и оптимистично, а китността като дума точно такова настроение придава. Поне на мен.
Държавата и градът мога да ги споделя, но името на болницата уви. За това трябва да се допитам до родителското тяло, което в момента не ми е под ръка.
България, Пловдив.
Чисто поколение пловдивчанин. Това е казано с гордост от всяка една позиция, между-другото!
Хем имам 2 (словом- две) села, хем съм си гражданин!
Нека ми е зле, а!
За селата няма да се отплесвам сега, сигурен съм че ще стане дума по-нататък и все ще вмъкна нещо.
Значи, раждам си се аз където ми е било отредено от Съдбата, орисали са ме моите Орисници и така започва моята история...
Първите години нямам особени спомени, което не означава непременно, че не са били интересни!
Споделяли са ми съвсем достоверни източници (бел.ав.- мама и татко основно), че вероятно от шока при появата в по-горе изброениете китни места съм получил някакъв вид стрес, който се е отразил пагубно на нощния ми сън. И също на съня на гордите ми родители. Накратко- ревал съм, та съм се късал.
Сещам се една история, която ми е разказвана и ще я споделя. Главни действащи лица :
Аз - няколко месечно бебе, спящо в бебешко креватче.
Родителите – мама и татко, спящи на семейното легло, тип двойна спалня. С дюшеци.
Бебешко креватче – обикновено, от съвсем края на 70-те. Цветът не е упоменат.
Ключ за осветлението (лампата) – стандартен, без особени белези.
Историята.
Нощ, тъмнота, тишина, спокойствие, всички персонажи спят, особено одушевените.
Аз се будя по неизяснени причини, започвам да изпитвам клаустрофобия (недоказано) и упорито, постепенно и плавно залюшквам креватчето, докато то губи равновесие и е неудържимо привлечено от земята по закона на гравитацията.
Аз, реагирайки на събитията непринудено и естествено, писвам неудържимо с глас и събуждам двамата спокойно спящи родители.
Таткото (има навик да се буди винаги рязко,с опулени очи. Вероятно лош навик, изграден при престоя му в казарма), подскачайки чевръсто, сънен и зашеметен започва в тъмното да търси ключа за осветлението, опипвайки трескаво стената.
Тази му дейност продължава известно време, при което майката се намесва с думите :
Николай, не на тази стена бе ?! На другата! ....
Обичам да разказвам тази смешна история, вероятно защото е най-значимата ми от този период на живот. Или поне единствената толкова смешна, която ми е разказана.
И разбира се – завършва с хепиенд. Щом пиша, значи съм оцелял и то в изключително добро физическо здраве :)
Следващите периоди, които лично аз си спомням смътно са как вуйчо ми ме вдига с едната си ръка, а аз съм седнал на дланта му и пипам тавана. Не знам дали ако се кача на някой връх ще изпитам същото усещане като тогава, но повярвайте ми, това беше неизвестният за мен по онова време, връх Еверест. Адреналин до дупка!!
Дядо ми ми прави “залъчета”. Това представлява филия хляб (Добруджа, по тогавашните стандарти) нарязана на квадратчета като всяко от тях е намазано с малко масло и парче сирене отгоре. И си спомням категорично (а, и ми е било напомняно), че казвам :- Аз, дядо като порасна, ще те взема с мен където и да съм, за да ми правиш залъчета...
А баба пък – за нея бях “ремаркенцето и”. Иди го обясни сега, обаче тогава изглеждаше дори логично. Тя често ме водеше и връщаше от разни мероприятия.
И достигнахме до момента, в който започва същинската част...
Не! Прекалено патетично е това със “същинската част”. Просто имам предвид възрастно-съзнателните ми години.
А, тях ще ги разказвам друг път, че мина денят :)
Ту би континуед, вероятно.
Деца
*Maxim, 5 годишен.
.......
- Ооооо (вдигнати от искрено учудване вежди и искрящи очи), ти имаш косми по ръката ?!?
Поглажда ми ръката с възхищение и толкова внимателно, че все-едно го е страх да не я счупи..
- Имам, да. И ти ще имаш като пораснеш :)
- Кога, кога?! (нетърпеливо)
- Ами, след ммм... около десетина годинки..
- (кратко замисляне, заемане на горда позиция и) Аз вече имам, виж!
Вдигайки ръкавчето си нагоре, протяга ръка и започва да я поглажда със самодоволна усмивка, от която липсват двата предни зъба. Поне.
И въпреки това е убеден, че там, върху ръката му има някаква въображаема космена покривка, която продължава да гали с гордост и удоволствие...
- Е, моите са по-малко, но имам и аз мъъъничко! Пипни, пипни!......
.......
- Ооооо (вдигнати от искрено учудване вежди и искрящи очи), ти имаш косми по ръката ?!?
Поглажда ми ръката с възхищение и толкова внимателно, че все-едно го е страх да не я счупи..
- Имам, да. И ти ще имаш като пораснеш :)
- Кога, кога?! (нетърпеливо)
- Ами, след ммм... около десетина годинки..
- (кратко замисляне, заемане на горда позиция и) Аз вече имам, виж!
Вдигайки ръкавчето си нагоре, протяга ръка и започва да я поглажда със самодоволна усмивка, от която липсват двата предни зъба. Поне.
И въпреки това е убеден, че там, върху ръката му има някаква въображаема космена покривка, която продължава да гали с гордост и удоволствие...
- Е, моите са по-малко, но имам и аз мъъъничко! Пипни, пипни!......
четвъртък, 14 април 2011 г.
Като живот
Събуждане.
Будилник. Душ. Кафе с мляко. Интернет.
Автобус. Гара. Bäckerei. Топли кроасани. Капучино.
Влак. Летище. Тълпа. Check in. Pass and Security control.
Чакалня. Списание на английски. Кафе с цигара.
Ръкав. Самолет. 25А. Излитане.
Съседка по място. Вербален флирт. Усмивки. Визитка.
Блудкаво кафе. Оставям го. Мисли.
Писта. Кацане. Летище. Зала за посрещачи. Тълпа.
'Time after time' в слушалките.
Изход. Такси. Безмислен разговор.
Хотел. Уморена рецепционистка. Кредитна карта.
Стая. Дистанционно. Включен ТВ. Душ.
Легло. Лаптоп. Е-мейл. Телефон.
Дънки. Риза. Пуловер. Маратонки.
Улица. Глъчка. Суматоха. Смрачаване. Капанче. Вкусна храна. На крак.
Такси. Мълчание.
Бар. Познати. Непознати. Интересни разговори(понякога). Уиски с лед. Смях.
Смс. Непознат номер. 'Kakvo 6te pravish taq ve4er ;)'. Съседката от 25B?
Навън. Сам. Развиделява се. Безцелна разходка. Шумолящи дървета. Пролетни любови на птици.
Ухание на цветя. Плач на бебе от някъде. Ясно небе. Звезди. Мисъл. Утре ще е слънчево. Спомени.
Цигара. Дим. Чувам стъпките си.
Хотел. Стая. Включен ТВ. Забавно шоу. На повторение. Според рейтинга му.
Душ. Легло.
Мисли.
Сън.
Будилник. Душ. Кафе с мляко. Интернет.
Автобус. Гара. Bäckerei. Топли кроасани. Капучино.
Влак. Летище. Тълпа. Check in. Pass and Security control.
Чакалня. Списание на английски. Кафе с цигара.
Ръкав. Самолет. 25А. Излитане.
Съседка по място. Вербален флирт. Усмивки. Визитка.
Блудкаво кафе. Оставям го. Мисли.
Писта. Кацане. Летище. Зала за посрещачи. Тълпа.
'Time after time' в слушалките.
Изход. Такси. Безмислен разговор.
Хотел. Уморена рецепционистка. Кредитна карта.
Стая. Дистанционно. Включен ТВ. Душ.
Легло. Лаптоп. Е-мейл. Телефон.
Дънки. Риза. Пуловер. Маратонки.
Улица. Глъчка. Суматоха. Смрачаване. Капанче. Вкусна храна. На крак.
Такси. Мълчание.
Бар. Познати. Непознати. Интересни разговори(понякога). Уиски с лед. Смях.
Смс. Непознат номер. 'Kakvo 6te pravish taq ve4er ;)'. Съседката от 25B?
Навън. Сам. Развиделява се. Безцелна разходка. Шумолящи дървета. Пролетни любови на птици.
Ухание на цветя. Плач на бебе от някъде. Ясно небе. Звезди. Мисъл. Утре ще е слънчево. Спомени.
Цигара. Дим. Чувам стъпките си.
Хотел. Стая. Включен ТВ. Забавно шоу. На повторение. Според рейтинга му.
Душ. Легло.
Мисли.
Сън.
вторник, 12 април 2011 г.
Ей-така..
Това, което започвам да пиша е нещо много лично.
За мен няма нещо по-лично от искрените ти мисли, които изразяват същността ти точно в момента на споделянето им.
Не знам точно за какво ще пиша и дори не знам дали ще го публикувам все-още, но усещам в себе си онова специфично състояние на вътрешна вглъбеност и склонност към споделителност, когато.....
... когато човек влизайки в къщи оставя вратовръзката си на масичката за кафе, събува новите си, модерни обувки, оставяйки ги до вратата неподредени и замисляйки се, че трябва да ги лъсне за утре, разкопчава ризата си, навивайки ръкавите до лактите, изключва телефона си и не включва компютъра.
И просто сяда на земята с прегърнати колене.
Там, където не е обичайно да се сяда. В някой притъмнен ъгъл от помещението, до който слънцето не стига, а светлината е в такова количество, колкото да направи сумрака отпускащ и споделителен. Време за 'медитация'. Не типичната, но все-пак..
Не пия алкохол сам. Иначе щях да добавя и чаша уиски "on rocks", но просто няма да съм аз.
А, сега съм изцяло и само аз.
Нямам братя и сестри и много пъти съм мислел, какво ли щеше да е, ако...
Бях на около 5 години. Ясно ми се е запечатала сцената:
- ... искаш ли да си имаш братче, или сестриче...?
Не помня какво отговорих на майка ми, но помня усещането си. Изненада и известна обърканост. Вероятно съм изпитал вроденото човешко чувство на страх да не бъда пренебрегнат, ако...
Не знам дали понякога усещам липса на нещо, което съм нямал никога. Не знам дали е възможно, но се случва да се замислям.
Размислите ми ме доведоха до заключението, че за мен семейството е много важно. Най-важното.
За това се връщам при всяка възможност при тях.
Финансово не е рентабилно- плащам пари за самолетни билети, които не винаги са евтини.
Практически не е оправдано - бидейки с тях е възможно да пропускам шанса да срещна жената, която... 'трябва' да срещна. Понякога пропускам финансови приходи и социални контакти с приятели.
Емоционално е спорно - привиквам чисто физически към определено обкръжение на хора и предмети, което в последствие нямам и всеки път ми е необходимо време за пренастройка.
С годините това време е все по-кратко, но все-пак го има и винаги ще. Убеден съм.
И все-пак..
Да, и въпреки 'все-пак' е толкова хубаво!
Дядо, докато беше жив, а баба все-още се интересува от едно нещо- намерих ли я.
Забавно е, но първото нещо, или едно от първите неща, които ме пита като ме види е : 'Успя ли да си намериш някоя другарка?'
Като веднага след това започва да ме насърчава да съм внимателен, защото жените са много коварни!
Тя този опит основно го черпи от безкрайната бройка сериали, които се прескачат един друг по Бг-телевизията :)
Съжалява(ха) много за 'предишната другарка', с която бяхме доста години заедно и бяха решили, че ще се женим.
Е, това не успяхме, но пък успяхме да се разделим.
Стандартните два изхода при взаимоотношения мъж-жена, когато има замесено и чувство наречено любов.
Родителите са по-дискретни в това отношение и е нормално- по-близко поколение сме.
Интересуват се и те, дори да е дискретно. Естествено.
За късмет умея да бъда убедителен и да излизам от определени ситуации, включително и тази със въпросите. Но ги разбирам.
Ходих често по летни лагери като ученик. По мое време, средата на 90-те беше нормално.
След това съм живял години в общежитие, в стаи с още 1, или 2-ма души, колеги.
Вероятно това е спомогнало да съм социализиран и да не показвам типичните черти на единствено дете. Или просто съм си такъв, не знам.
Човек, или по-скоро неговата памет имат странната способност да помнят неща, които сами по себе си не са впечатляващи като фактология, но явно някакво моментно усещане в конкретната ситуация ги прави важни и биват селектирани в онзи раздел на паметта, който в последствие ги предоставя обратно при поискване с цветове, мирис, картина...изобщо толкова реално, все-едно се е случило вчера.
Бях ученик, може би в 11 клас и отивайки към училище срещнах една съученичка, която стоеше на улицата сама и пушеше цигара.
За да бъда интересен я попитах със закачлива усмивка :
' Защо си така самотна тук?'
На което тя ми отвърна:
' Не, просто съм сама, не съм самотна'
Тогава осъзнах разликата в значението на двете думи. Логично е, не е трудно, но все-пак често им се бърка значението. А, те за това са две различни думи- да имат различен смисъл.
Тъжно е, когато човек е не сам, но самотен.
Аз лично умея да се чувствам самотен тогава, когато имам емоционална нужда от това.
И наистина не ми се налага(ло) да бъда самотен с някого. За мой късмет, за сега!
Би било някак хубаво и естетически издържано да завърша с поука безразборното изписване на мисли, но не мога, а и не е необходимо.
Не съм пример, не съм учител, не съм.
Просто разказвам себе си. В нещо като нелогична, безпорядъчна и безпоучна 'приказка', която някога може би ще чета на някого.
:)
За мен няма нещо по-лично от искрените ти мисли, които изразяват същността ти точно в момента на споделянето им.
Не знам точно за какво ще пиша и дори не знам дали ще го публикувам все-още, но усещам в себе си онова специфично състояние на вътрешна вглъбеност и склонност към споделителност, когато.....
... когато човек влизайки в къщи оставя вратовръзката си на масичката за кафе, събува новите си, модерни обувки, оставяйки ги до вратата неподредени и замисляйки се, че трябва да ги лъсне за утре, разкопчава ризата си, навивайки ръкавите до лактите, изключва телефона си и не включва компютъра.
И просто сяда на земята с прегърнати колене.
Там, където не е обичайно да се сяда. В някой притъмнен ъгъл от помещението, до който слънцето не стига, а светлината е в такова количество, колкото да направи сумрака отпускащ и споделителен. Време за 'медитация'. Не типичната, но все-пак..
Не пия алкохол сам. Иначе щях да добавя и чаша уиски "on rocks", но просто няма да съм аз.
А, сега съм изцяло и само аз.
Нямам братя и сестри и много пъти съм мислел, какво ли щеше да е, ако...
Бях на около 5 години. Ясно ми се е запечатала сцената:
- ... искаш ли да си имаш братче, или сестриче...?
Не помня какво отговорих на майка ми, но помня усещането си. Изненада и известна обърканост. Вероятно съм изпитал вроденото човешко чувство на страх да не бъда пренебрегнат, ако...
Не знам дали понякога усещам липса на нещо, което съм нямал никога. Не знам дали е възможно, но се случва да се замислям.
Размислите ми ме доведоха до заключението, че за мен семейството е много важно. Най-важното.
За това се връщам при всяка възможност при тях.
Финансово не е рентабилно- плащам пари за самолетни билети, които не винаги са евтини.
Практически не е оправдано - бидейки с тях е възможно да пропускам шанса да срещна жената, която... 'трябва' да срещна. Понякога пропускам финансови приходи и социални контакти с приятели.
Емоционално е спорно - привиквам чисто физически към определено обкръжение на хора и предмети, което в последствие нямам и всеки път ми е необходимо време за пренастройка.
С годините това време е все по-кратко, но все-пак го има и винаги ще. Убеден съм.
И все-пак..
Да, и въпреки 'все-пак' е толкова хубаво!
Дядо, докато беше жив, а баба все-още се интересува от едно нещо- намерих ли я.
Забавно е, но първото нещо, или едно от първите неща, които ме пита като ме види е : 'Успя ли да си намериш някоя другарка?'
Като веднага след това започва да ме насърчава да съм внимателен, защото жените са много коварни!
Тя този опит основно го черпи от безкрайната бройка сериали, които се прескачат един друг по Бг-телевизията :)
Съжалява(ха) много за 'предишната другарка', с която бяхме доста години заедно и бяха решили, че ще се женим.
Е, това не успяхме, но пък успяхме да се разделим.
Стандартните два изхода при взаимоотношения мъж-жена, когато има замесено и чувство наречено любов.
Родителите са по-дискретни в това отношение и е нормално- по-близко поколение сме.
Интересуват се и те, дори да е дискретно. Естествено.
За късмет умея да бъда убедителен и да излизам от определени ситуации, включително и тази със въпросите. Но ги разбирам.
Ходих често по летни лагери като ученик. По мое време, средата на 90-те беше нормално.
След това съм живял години в общежитие, в стаи с още 1, или 2-ма души, колеги.
Вероятно това е спомогнало да съм социализиран и да не показвам типичните черти на единствено дете. Или просто съм си такъв, не знам.
Човек, или по-скоро неговата памет имат странната способност да помнят неща, които сами по себе си не са впечатляващи като фактология, но явно някакво моментно усещане в конкретната ситуация ги прави важни и биват селектирани в онзи раздел на паметта, който в последствие ги предоставя обратно при поискване с цветове, мирис, картина...изобщо толкова реално, все-едно се е случило вчера.
Бях ученик, може би в 11 клас и отивайки към училище срещнах една съученичка, която стоеше на улицата сама и пушеше цигара.
За да бъда интересен я попитах със закачлива усмивка :
' Защо си така самотна тук?'
На което тя ми отвърна:
' Не, просто съм сама, не съм самотна'
Тогава осъзнах разликата в значението на двете думи. Логично е, не е трудно, но все-пак често им се бърка значението. А, те за това са две различни думи- да имат различен смисъл.
Тъжно е, когато човек е не сам, но самотен.
Аз лично умея да се чувствам самотен тогава, когато имам емоционална нужда от това.
И наистина не ми се налага(ло) да бъда самотен с някого. За мой късмет, за сега!
Би било някак хубаво и естетически издържано да завърша с поука безразборното изписване на мисли, но не мога, а и не е необходимо.
Не съм пример, не съм учител, не съм.
Просто разказвам себе си. В нещо като нелогична, безпорядъчна и безпоучна 'приказка', която някога може би ще чета на някого.
:)
понеделник, 11 април 2011 г.
Ода за сока
Ще пиша есе на тема - Сок.
Ми, крайно време е да възхваля в една ода, в есеистична форма това чудо на утоляването на жажда и доставяне на физически, а понякога и на емоционален комфорт, мхм!
Напоследък започнах да си купувам едни соци (сокове), които се водят натурални уан хъндърт пърсент, от прясно изстискани от плодове, без консерванти( нали били вредни нещо, та сакън да се не консервираме хептен), без добавена захар и на символична цена от една дневна заплата!
Шегувам се, де. Чак толкова скъпи не са, ма в сравнение с "обикновените" си братовчеди са поне 3 пъти по-скъпи.
Любимият ми сок последните дни е един от банан и малини. Комбинацийка.
Ся, аз не мога много да схвана, щото на кутията с големи букви пише, че е от тях, пък отстрани, с малки букви, пред които има картинки на плодове излиза, че има вътре бая видове други плодове...
Ще дам образен пример:
Нарисувана е една ябълка и до нея стои 2 1/2. Което ще рече на моя акъл, ще са изстискани 2 ябълки и половина вътре.
Как става така не ми е ясно..
Толкова изстискване от толкова много плодове, пък количеството- един литър!
И то е един литър, когато е в промоция и получаваш 33% гратис!
Иначе кутиите са по 0.75 л.
Как да е де..сокът е страхотен! Ся, колко натурален е - аз не знам, обаче на вкус е фантастико, муи биен, зер гут и екстра!
Има и други видове сокове от тази фирма, които са от други плодове, ма те не ме кефят толкова. И пак се замислих за плодовете, че как да са от други като пак има едно 5-6 вида плодове вътре, според малките букви, ама хайде да кажем, че според заглавието са главно от други.
Иначе кутията е много готина! Едни надписи, картинки био, чудеса... ще си кажеш, че като го пиеш този сок и ще се подмладиш, отслабнеш, изгладиш бръчки, изпънеш дупе и т.н. Кой каквото иска в конкретния случай.
Има и едни други соци, таман ей ся изпих остатъка, та бутилката му е пред мен.
Пак натурален, директно изстискан и само от портокали!
Сега ще препиша какво пише на етикета:
В свободен превод пише, че в една примерна чаша от 200 мл. има 3 портокала.
Значи да си направя проста сметчица - сокът е 1л. Така.. 200 мл. са 3 портокала, значи 1000 мл са 15 портокала.
И тук при мен възниква един лек парадокс - аз 1л. сок мога да изпия наведнъж, ама 15 портокала да изям- не мога! Как го правят този фокус,не знам...
А, някой ще каже- е да, ама ти като ядеш портокалите ги ядеш и с люспите, или както там се казват по-плътните им части,изключая кората.
Ама не е съвсем така! Аз съм ял портокали само като им "изпивам" сока. Тоест, взимам портокала и го смуча, докато му изпия сока и другото го хвърлям.
И така дори няма да мога 15 да изям, въпреки че не съм се пробвал целенасочено де, трябва да призная.
Еми, това беше. Да има соци натурални за пиене, че да ни правят по-млади, щастливи, здрави и не мога да се въздържа да не напиша :
In soci veritas
Ave!
:-)
Ми, крайно време е да възхваля в една ода, в есеистична форма това чудо на утоляването на жажда и доставяне на физически, а понякога и на емоционален комфорт, мхм!
Напоследък започнах да си купувам едни соци (сокове), които се водят натурални уан хъндърт пърсент, от прясно изстискани от плодове, без консерванти( нали били вредни нещо, та сакън да се не консервираме хептен), без добавена захар и на символична цена от една дневна заплата!
Шегувам се, де. Чак толкова скъпи не са, ма в сравнение с "обикновените" си братовчеди са поне 3 пъти по-скъпи.
Любимият ми сок последните дни е един от банан и малини. Комбинацийка.
Ся, аз не мога много да схвана, щото на кутията с големи букви пише, че е от тях, пък отстрани, с малки букви, пред които има картинки на плодове излиза, че има вътре бая видове други плодове...
Ще дам образен пример:
Нарисувана е една ябълка и до нея стои 2 1/2. Което ще рече на моя акъл, ще са изстискани 2 ябълки и половина вътре.
Как става така не ми е ясно..
Толкова изстискване от толкова много плодове, пък количеството- един литър!
И то е един литър, когато е в промоция и получаваш 33% гратис!
Иначе кутиите са по 0.75 л.
Как да е де..сокът е страхотен! Ся, колко натурален е - аз не знам, обаче на вкус е фантастико, муи биен, зер гут и екстра!
Има и други видове сокове от тази фирма, които са от други плодове, ма те не ме кефят толкова. И пак се замислих за плодовете, че как да са от други като пак има едно 5-6 вида плодове вътре, според малките букви, ама хайде да кажем, че според заглавието са главно от други.
Иначе кутията е много готина! Едни надписи, картинки био, чудеса... ще си кажеш, че като го пиеш този сок и ще се подмладиш, отслабнеш, изгладиш бръчки, изпънеш дупе и т.н. Кой каквото иска в конкретния случай.
Има и едни други соци, таман ей ся изпих остатъка, та бутилката му е пред мен.
Пак натурален, директно изстискан и само от портокали!
Сега ще препиша какво пише на етикета:
В свободен превод пише, че в една примерна чаша от 200 мл. има 3 портокала.
Значи да си направя проста сметчица - сокът е 1л. Така.. 200 мл. са 3 портокала, значи 1000 мл са 15 портокала.
И тук при мен възниква един лек парадокс - аз 1л. сок мога да изпия наведнъж, ама 15 портокала да изям- не мога! Как го правят този фокус,не знам...
А, някой ще каже- е да, ама ти като ядеш портокалите ги ядеш и с люспите, или както там се казват по-плътните им части,изключая кората.
Ама не е съвсем така! Аз съм ял портокали само като им "изпивам" сока. Тоест, взимам портокала и го смуча, докато му изпия сока и другото го хвърлям.
И така дори няма да мога 15 да изям, въпреки че не съм се пробвал целенасочено де, трябва да призная.
Еми, това беше. Да има соци натурални за пиене, че да ни правят по-млади, щастливи, здрави и не мога да се въздържа да не напиша :
In soci veritas
Ave!
:-)
неделя, 3 април 2011 г.
Любимци
Имало някога...
разбира се, че зад гори, реки, планини, океани и морета, сливи, круши, череши и т.н. , нали все-пак е приказка!
Та...., имало някога-
една, хм... как да я нарека.. нека бъде Автономна Област. (Може и с малки букви, но така изглежда по-тържествено!)
И не е важно как се казва мястото, а са важни неговите обитатели...
Глава 1. Заекващият каубой.
Бял като мляко(или вар, но второто не се използва за сравнение по необясними причини), русоляв, с изпечено от слънцето и брулещият го вятър лице (заради слънцето дори му се наложи да започне да си слага противослънчев крем на носа, за да не му изглежда като изгорена чушка от домашно сглобен чушкопек, а кремът е популярна марка, видяна в реклама по ТВ и свръх -мега- изгодно купен : 2 туби плащаш, 3-та гратис!), неотразимо чаровен и.. сладко- заекващ при силно притеснение.
Това именно е Коко (на галено ....е, няма галено на Коко, уви!) , главният герой и разбира се Чочо (неговият безстрашен, силно пристрастен към кактусовата ракия и освидетелстван за далтонист кон).
Точно тези двама герои владеели прерията и я препускали стремглаво надлъж и на шир.
Както вече упоменах Коко бил много красив, много чаровен и изобщо от всичко по много, та за съжаление чак и притеснението му най-вече от вниманието на красиви жени и въпросното последствие от него - заекването. (Което само по себе си било намирано за много сладко, но това в последствие...)
Има, разбира се любовна нишка в цялата история, както се досещате, но не и е дошло още времето..
Та, тези двама безстрашни герои се познавали от деца. И сега ще разкажа как се е зародило това историческо приятелство и съдбовна дружба.
Коко бил дете от нормално, средностатистическо семейство.
Имал по-голям брат, който го побийвал за щяло и нещяло, но иначе се обичали много и споделяли всичко- Братът споделял всичко, което искал, т.е. взимал си го директно от Коко, а Коко споделял с обичния си, по-голям брат старите му, с пробити подметки маратонки и тук-таме някои протрити панталони, които му били големи и обикновено му висели от всякъде, но всеки е чувал фразата - "Ще ги израстеш!", нали?
Е, Коко не ги израстявал обикновено, защото били толкова скъсани, че докато да ги израсте, вече не ставали за носене.
Имал по-малка сестра. Само с 2 години по-малка.
Като при нейното раждане, Коко загубил и малкото внимание, което получавал и в общи линии, от своята 2 годишна възраст разчитал предимно на себе си в живота.
Вероятно поради тази причина се научил да чете на 3 годинки, да пише на 4, да смята с дробни на 4 и 2 месеца и да рецитира Шекспир по памет и в оригинал на 4.5 години!
Коко имал и обични родители, които работели много, за да могат да си позволят да изплащат апартамента, в който да отглеждат спокойно своите наследници.
Родители като родители - къде патриархат (когато опре до слагане на салатата с ракията всяка вечер от майката на таткото), къде матриархат ( в края на месеца, при получаването на заплатата си, таткото чинно отброявал парите на мамата, която ги прибирала на сигурно. Най-вече по причини, засягащи сигурността на семейното финансово спокойствие).
Баба и дядо, които виждал летата, когато бил недоброволно заточван на село, където ходил да събира сено, дърпа цвекло, бере череши, гази в реката и да бъде изяждан вечер от комарите, които били само колкото врабци, но бръмчали пък като МИГ-17 и само благодарение на своето миловидно излъчване и бързи крака (най-вече!) успявал да се спаси от основното им забавление - 4 комара да хванат по един крайник на въпросната, нищо не подозираща жертва и да я изнесат в друга държава!
Та, в общи линии това е Коко. Дете като дете, живеещо в своя детски, пълен с мечти свят.
А мечти?! Ооооо, виж в това бил олимпийски шампион!
Мечаел, мечтаел..по някое време забравял мечтата, та трябвало нова да започва...толкова интензивно преживявал своето превръщане от дете в човек (което е спорно дали е добре, но нейсе), че не било ясно дали ще се превърне във възрастен, сериозен човек, или в нещо друго!
И тук мили деца, Съдбата наблюдавайки събитията, решила че трябва да вземе нещата в свои ръце и.... срещнала Коко с Чочо!
А, Чочо бил едно хилаво жребче, което още от бебе показвало забележит мързел и изключителна изобретателност в негово улеснение!
А, да.. и още нещо - силен интерес и изтънчен вкус към определени видове напитки, които са в течно състояние, но по-скоро изсушават устата и организма, отколкото да утоляват жаждата!
Как открил този свой интерес и до сега не е ясно, но фактите са си факти - намира ли се в радиус от 30 км. каквато и да е спритна напитка, Чочо превключва на специален режим на препускане и докато не я достигне и изсмуче като водна помпа- няма мирясване!
Бил хубав летен ден. С други думи - жега, та се не трае.
Коко препускал на своето въображаемо дървено конче в покрайнините на своето китно селце, когато го видял!
Под едно дърво, седнал в позиция на куче, кой? Чочооо!
Седи и гледа без да мига. Като статуя.
Позачудил се Коко това кон ли е, куче ли е, но все-така радостно се приближавал, защото усещал вътрешно в себе си, че това същество, каквото и да е, ще се окаже нещо много важно за него.
А, Чочо в този момент, въпреки непълнолетието си бил леко пийнал.
Абе, я направо да си го кажем с точните думи - бил пиян като сандък, опитвал се да не се движи, за да не падне и с тази цел се стараел да фокусира 2 мухи, които летяли небрежно в любовен танц, около дървото, без да движи дори очните си ябълки.
- Здрасти! Аз съм Коко. Ти как се казваш?
Щастливо, по детски извисил гласче малкият Коко..
От там, на сетне историята мълчи какво точно са си казали и изобщо дали Чочо нещо е успял да отвърне в своето моментно състояние, но фактите са следните :
- Тази среща се превърнала в едно от най-добрите и съдбовни събития за двамата герои, които в последствие се превърнали в неразделни приятели, партньори и единствените владетели на прерията в нашата магическа страна.
(следва продължение)
разбира се, че зад гори, реки, планини, океани и морета, сливи, круши, череши и т.н. , нали все-пак е приказка!
Та...., имало някога-
една, хм... как да я нарека.. нека бъде Автономна Област. (Може и с малки букви, но така изглежда по-тържествено!)
И не е важно как се казва мястото, а са важни неговите обитатели...
Глава 1. Заекващият каубой.
Бял като мляко(или вар, но второто не се използва за сравнение по необясними причини), русоляв, с изпечено от слънцето и брулещият го вятър лице (заради слънцето дори му се наложи да започне да си слага противослънчев крем на носа, за да не му изглежда като изгорена чушка от домашно сглобен чушкопек, а кремът е популярна марка, видяна в реклама по ТВ и свръх -мега- изгодно купен : 2 туби плащаш, 3-та гратис!), неотразимо чаровен и.. сладко- заекващ при силно притеснение.
Това именно е Коко (на галено ....е, няма галено на Коко, уви!) , главният герой и разбира се Чочо (неговият безстрашен, силно пристрастен към кактусовата ракия и освидетелстван за далтонист кон).
Точно тези двама герои владеели прерията и я препускали стремглаво надлъж и на шир.
Както вече упоменах Коко бил много красив, много чаровен и изобщо от всичко по много, та за съжаление чак и притеснението му най-вече от вниманието на красиви жени и въпросното последствие от него - заекването. (Което само по себе си било намирано за много сладко, но това в последствие...)
Има, разбира се любовна нишка в цялата история, както се досещате, но не и е дошло още времето..
Та, тези двама безстрашни герои се познавали от деца. И сега ще разкажа как се е зародило това историческо приятелство и съдбовна дружба.
Коко бил дете от нормално, средностатистическо семейство.
Имал по-голям брат, който го побийвал за щяло и нещяло, но иначе се обичали много и споделяли всичко- Братът споделял всичко, което искал, т.е. взимал си го директно от Коко, а Коко споделял с обичния си, по-голям брат старите му, с пробити подметки маратонки и тук-таме някои протрити панталони, които му били големи и обикновено му висели от всякъде, но всеки е чувал фразата - "Ще ги израстеш!", нали?
Е, Коко не ги израстявал обикновено, защото били толкова скъсани, че докато да ги израсте, вече не ставали за носене.
Имал по-малка сестра. Само с 2 години по-малка.
Като при нейното раждане, Коко загубил и малкото внимание, което получавал и в общи линии, от своята 2 годишна възраст разчитал предимно на себе си в живота.
Вероятно поради тази причина се научил да чете на 3 годинки, да пише на 4, да смята с дробни на 4 и 2 месеца и да рецитира Шекспир по памет и в оригинал на 4.5 години!
Коко имал и обични родители, които работели много, за да могат да си позволят да изплащат апартамента, в който да отглеждат спокойно своите наследници.
Родители като родители - къде патриархат (когато опре до слагане на салатата с ракията всяка вечер от майката на таткото), къде матриархат ( в края на месеца, при получаването на заплатата си, таткото чинно отброявал парите на мамата, която ги прибирала на сигурно. Най-вече по причини, засягащи сигурността на семейното финансово спокойствие).
Баба и дядо, които виждал летата, когато бил недоброволно заточван на село, където ходил да събира сено, дърпа цвекло, бере череши, гази в реката и да бъде изяждан вечер от комарите, които били само колкото врабци, но бръмчали пък като МИГ-17 и само благодарение на своето миловидно излъчване и бързи крака (най-вече!) успявал да се спаси от основното им забавление - 4 комара да хванат по един крайник на въпросната, нищо не подозираща жертва и да я изнесат в друга държава!
Та, в общи линии това е Коко. Дете като дете, живеещо в своя детски, пълен с мечти свят.
А мечти?! Ооооо, виж в това бил олимпийски шампион!
Мечаел, мечтаел..по някое време забравял мечтата, та трябвало нова да започва...толкова интензивно преживявал своето превръщане от дете в човек (което е спорно дали е добре, но нейсе), че не било ясно дали ще се превърне във възрастен, сериозен човек, или в нещо друго!
И тук мили деца, Съдбата наблюдавайки събитията, решила че трябва да вземе нещата в свои ръце и.... срещнала Коко с Чочо!
А, Чочо бил едно хилаво жребче, което още от бебе показвало забележит мързел и изключителна изобретателност в негово улеснение!
А, да.. и още нещо - силен интерес и изтънчен вкус към определени видове напитки, които са в течно състояние, но по-скоро изсушават устата и организма, отколкото да утоляват жаждата!
Как открил този свой интерес и до сега не е ясно, но фактите са си факти - намира ли се в радиус от 30 км. каквато и да е спритна напитка, Чочо превключва на специален режим на препускане и докато не я достигне и изсмуче като водна помпа- няма мирясване!
Бил хубав летен ден. С други думи - жега, та се не трае.
Коко препускал на своето въображаемо дървено конче в покрайнините на своето китно селце, когато го видял!
Под едно дърво, седнал в позиция на куче, кой? Чочооо!
Седи и гледа без да мига. Като статуя.
Позачудил се Коко това кон ли е, куче ли е, но все-така радостно се приближавал, защото усещал вътрешно в себе си, че това същество, каквото и да е, ще се окаже нещо много важно за него.
А, Чочо в този момент, въпреки непълнолетието си бил леко пийнал.
Абе, я направо да си го кажем с точните думи - бил пиян като сандък, опитвал се да не се движи, за да не падне и с тази цел се стараел да фокусира 2 мухи, които летяли небрежно в любовен танц, около дървото, без да движи дори очните си ябълки.
- Здрасти! Аз съм Коко. Ти как се казваш?
Щастливо, по детски извисил гласче малкият Коко..
От там, на сетне историята мълчи какво точно са си казали и изобщо дали Чочо нещо е успял да отвърне в своето моментно състояние, но фактите са следните :
- Тази среща се превърнала в едно от най-добрите и съдбовни събития за двамата герои, които в последствие се превърнали в неразделни приятели, партньори и единствените владетели на прерията в нашата магическа страна.
(следва продължение)
събота, 2 април 2011 г.
До поискване
Скъпи дами,
обръщам се към Вас със скромна молба. Бихте ли ми обяснили в кратки, или не толкова кратки коментари как в днешно време един среден на ръст, на красота, на интелект, на обноски и подобни "на" мъж трябва да подходи към жената Х, за да я спечели?
Искрено Ваш,
неженен мъж, средняк.
(отпечатък от палец)
обръщам се към Вас със скромна молба. Бихте ли ми обяснили в кратки, или не толкова кратки коментари как в днешно време един среден на ръст, на красота, на интелект, на обноски и подобни "на" мъж трябва да подходи към жената Х, за да я спечели?
Искрено Ваш,
неженен мъж, средняк.
(отпечатък от палец)
петък, 1 април 2011 г.
На кафе
Обичам мириса на кафе сутрин.
Обикновено пия мляко с кафе - чаша затоплено мляко, 2 лъжички кафе вътре, но понякога (най-често като ми свърши млякото) пия разтворимо кафе. С много, много малко захар.
Спомням си преди години ранните ми ставания, приготвянето на кафе, още в полусън и отиването ми с него на лекции.
Не си спомням кога започнах да пия кафе, но бе сравнително късно и.... всъщност, изобщо не искам да пиша за кафе сега.
То просто се явява съвсем периферно явление за нещото, което вълнува съзнанието ми.
Искам да поговоря със себе си за...
Преди години чух от мъдър човек следното:
- Животът е нещото, което на физическо ниво ние усещаме и живеем със сетивата си.
И понеже всяко същество е със сетива, но е различно от другите емоционално и душевно, то усеща и живее живота си по различен начин.
Дали заради това усещания като щастие, мъка, любов, омраза, носталгия.. ни правят толкова различни? Различно ги изживяваме и различно реагираме на тях, вероятно.
Мозъкът на охлюва отчита картините на заобикалящия го свят през около пет секунди. При хората е за частици от секундата.
Взимаш охлюв, пренасяш го за 5 секунди някъде другаде, той точно е примигнал(ако примигват изобщо)отваря дзъркели, оглежда се и си казва:
- О, чудо! Аз се телепортирах?!
Възприятията ни, които водят до определени усещания са нещото, което ни прави толкова зависими от физическия живот.
Ти може би не пиеш кафе, защото не обичаш вкуса му, или не ти понася на стомаха, или имаш високо кръвно и не бива..
А ти там, другият, който го пиеш дали ти носи точно толкова и същото удоволствие, колкото и на мен?
Не и по-добре. Щеше да е наистина жалко, ако всичко е еднакво за всички.
Как иначе ще сме различни, за да ни е интересно заедно и да се учим един от друг..
Дори да пием кафето си по един и същ начин, не ни прави еднакви и не е причина да ни е скучно заедно.
Още малко мляко искаш ли? Кафява захар малко още..., или е добре така.. ?
Наздраве и благодаря ти, че си различен и пиеш кафето си както ти го искаш, а не както аз, или другите смятаме, че би ти харесало!
Обикновено пия мляко с кафе - чаша затоплено мляко, 2 лъжички кафе вътре, но понякога (най-често като ми свърши млякото) пия разтворимо кафе. С много, много малко захар.
Спомням си преди години ранните ми ставания, приготвянето на кафе, още в полусън и отиването ми с него на лекции.
Не си спомням кога започнах да пия кафе, но бе сравнително късно и.... всъщност, изобщо не искам да пиша за кафе сега.
То просто се явява съвсем периферно явление за нещото, което вълнува съзнанието ми.
Искам да поговоря със себе си за...
Преди години чух от мъдър човек следното:
- Животът е нещото, което на физическо ниво ние усещаме и живеем със сетивата си.
И понеже всяко същество е със сетива, но е различно от другите емоционално и душевно, то усеща и живее живота си по различен начин.
Дали заради това усещания като щастие, мъка, любов, омраза, носталгия.. ни правят толкова различни? Различно ги изживяваме и различно реагираме на тях, вероятно.
Мозъкът на охлюва отчита картините на заобикалящия го свят през около пет секунди. При хората е за частици от секундата.
Взимаш охлюв, пренасяш го за 5 секунди някъде другаде, той точно е примигнал(ако примигват изобщо)отваря дзъркели, оглежда се и си казва:
- О, чудо! Аз се телепортирах?!
Възприятията ни, които водят до определени усещания са нещото, което ни прави толкова зависими от физическия живот.
Ти може би не пиеш кафе, защото не обичаш вкуса му, или не ти понася на стомаха, или имаш високо кръвно и не бива..
А ти там, другият, който го пиеш дали ти носи точно толкова и същото удоволствие, колкото и на мен?
Не и по-добре. Щеше да е наистина жалко, ако всичко е еднакво за всички.
Как иначе ще сме различни, за да ни е интересно заедно и да се учим един от друг..
Дори да пием кафето си по един и същ начин, не ни прави еднакви и не е причина да ни е скучно заедно.
Още малко мляко искаш ли? Кафява захар малко още..., или е добре така.. ?
Наздраве и благодаря ти, че си различен и пиеш кафето си както ти го искаш, а не както аз, или другите смятаме, че би ти харесало!
вторник, 29 март 2011 г.
Разходка в мен
Четох последните дни много интересни неща.
Ернст Мулдашев за своите експедиции в Тибет и 5-те раси на Земята,
"Децата - индиго", Дийпак Чопра и неговото научно интерпретиране за прераждането на душата. Мнения на различни хора, някои смятащи се сами за просветени, други - смятащи ги и част от обществото за такива..
Изобщо, една интересна и вълнуваща за мен тема и като цяло, почувствах се пак дете/юноша, когато "поглъщах" книги за ден, нощ, или най-много денонощие :)
Е, разбира се тогава книгите бяха по-скоро на Агата Кристи (Имам всичките и издадени криминалета, в едни такива малки книжлета, не помня издателството), Сидни Шелдън, различни исторически книги, български романи като се започне от "Тютюн" на Димов и "Под Игото" на Вазов, та чак до Богомил Райнов.
Разкази, приказки, автобиографии и биографии..
Обикновено започвам да чета каквото намеря и повечето пъти се случва да ми харесва, та го прочитам с кеф.
И другата основна разлика е, че сегашните четива по-скоро ги чета на моето лаптопче.
Липсва ми онова носталгично усещане да седиш/лежиш в различни пози, докато ти изтръпне ръката и/или схване гърбът.
Механичното завъртане, за да освободиш онази част от тялото, която вече "плаче за почивка" и започващото справедливо натоварване на съответната друга част, неоткъсвайки емоционалното обвързване с книгата.
И така цял ден, цяла нощ, или дори денонощие. С малки паузи за ядене (в които продължавам да чета), тоалетна и поглеждане на часовника от време на време и учудената мисъл:
- " Абе, той ли нещо не смята тва време правилно, или аз?! И защо не върви толкова бързо като правя ..... (нещо не-толкова приятно)" :)
Приятно е усещането да "потопиш" съзнанието си в четивото и да забравиш всичко заобикалящо. Дори си мисля, че е нещо като медитация. Поне в един смисъл- в него не препускат различни мисли на различни теми, а е изключително концентрирано върху само едно нещо. Било разкриване на престъпника, или - защо лемуро-атлантите са били най-развитата раса (според Мулдашев и други писатели), а не само лемурийците, или атлантите по отделно?
Носталгичен човек съм. Знам го отдавна и въпреки това често се учудвам на себе си как мога да изпитвам толкова хубави емоции (все-още), привикани от носталгията.
Специални емоции - сладко-тъжно-приятно-нежно-вълнуващо-уютни.
С думи - толкова. По-добре не мога да го обясня. Иска ми се много, но не мога.
Ако искаш, заповядай в главата ми и разгледай "изложбата" от всичко, защото там няма само книги.. :)
Ама това като дойде времето, в което всички ще умеем да комуникираме телепатично и всеки ще има определен достъп до Всеобхватното информационно поле, Акашовите хроники(записки), или както там се нарича още.
:)
Ернст Мулдашев за своите експедиции в Тибет и 5-те раси на Земята,
"Децата - индиго", Дийпак Чопра и неговото научно интерпретиране за прераждането на душата. Мнения на различни хора, някои смятащи се сами за просветени, други - смятащи ги и част от обществото за такива..
Изобщо, една интересна и вълнуваща за мен тема и като цяло, почувствах се пак дете/юноша, когато "поглъщах" книги за ден, нощ, или най-много денонощие :)
Е, разбира се тогава книгите бяха по-скоро на Агата Кристи (Имам всичките и издадени криминалета, в едни такива малки книжлета, не помня издателството), Сидни Шелдън, различни исторически книги, български романи като се започне от "Тютюн" на Димов и "Под Игото" на Вазов, та чак до Богомил Райнов.
Разкази, приказки, автобиографии и биографии..
Обикновено започвам да чета каквото намеря и повечето пъти се случва да ми харесва, та го прочитам с кеф.
И другата основна разлика е, че сегашните четива по-скоро ги чета на моето лаптопче.
Липсва ми онова носталгично усещане да седиш/лежиш в различни пози, докато ти изтръпне ръката и/или схване гърбът.
Механичното завъртане, за да освободиш онази част от тялото, която вече "плаче за почивка" и започващото справедливо натоварване на съответната друга част, неоткъсвайки емоционалното обвързване с книгата.
И така цял ден, цяла нощ, или дори денонощие. С малки паузи за ядене (в които продължавам да чета), тоалетна и поглеждане на часовника от време на време и учудената мисъл:
- " Абе, той ли нещо не смята тва време правилно, или аз?! И защо не върви толкова бързо като правя ..... (нещо не-толкова приятно)" :)
Приятно е усещането да "потопиш" съзнанието си в четивото и да забравиш всичко заобикалящо. Дори си мисля, че е нещо като медитация. Поне в един смисъл- в него не препускат различни мисли на различни теми, а е изключително концентрирано върху само едно нещо. Било разкриване на престъпника, или - защо лемуро-атлантите са били най-развитата раса (според Мулдашев и други писатели), а не само лемурийците, или атлантите по отделно?
Носталгичен човек съм. Знам го отдавна и въпреки това често се учудвам на себе си как мога да изпитвам толкова хубави емоции (все-още), привикани от носталгията.
Специални емоции - сладко-тъжно-приятно-нежно-вълнуващо-уютни.
С думи - толкова. По-добре не мога да го обясня. Иска ми се много, но не мога.
Ако искаш, заповядай в главата ми и разгледай "изложбата" от всичко, защото там няма само книги.. :)
Ама това като дойде времето, в което всички ще умеем да комуникираме телепатично и всеки ще има определен достъп до Всеобхватното информационно поле, Акашовите хроники(записки), или както там се нарича още.
:)
петък, 25 март 2011 г.
За мен и Рахманинов
Обичам Рахманинов. Имаме дълга история с него..
Може би около 10 години любов и разбирателство. И продължават за мое щастие.
Има много композитори, които обичам и всеки един е специален.
Той е малко по-специален, особено в определени духовни състояния. Мои.
Може би, заради славянската душевност, която споделяме. Може би заради някаква сходна музикална чувствителност към тонове, нюанси и хармонии..
Не знам и не е важно.
Обичам Рахманинов.
Сонати, Миниатюри, Концертите (без изключение) и най-вече - "Вариации на тема по Паганини".
Споделям тази от тях, която прави целия цикъл дори по-вълшебен, отколкото е необходимо, за да съм щастлив.
Но, благодарен съм, че я има!
Понякога Бог е малко по-близо до нас. Молитва, медитация, музика...
Може би около 10 години любов и разбирателство. И продължават за мое щастие.
Има много композитори, които обичам и всеки един е специален.
Той е малко по-специален, особено в определени духовни състояния. Мои.
Може би, заради славянската душевност, която споделяме. Може би заради някаква сходна музикална чувствителност към тонове, нюанси и хармонии..
Не знам и не е важно.
Обичам Рахманинов.
Сонати, Миниатюри, Концертите (без изключение) и най-вече - "Вариации на тема по Паганини".
Споделям тази от тях, която прави целия цикъл дори по-вълшебен, отколкото е необходимо, за да съм щастлив.
Но, благодарен съм, че я има!
Понякога Бог е малко по-близо до нас. Молитва, медитация, музика...
Вярвам
Една песен, която ми хареса последните дни. В свободен превод би звучало :
" Га ша падаш, ща фана, вервай ми малко поне де!"
А, лиготията настрана, ако оставим - просто ми харесва много! :)
" Га ша падаш, ща фана, вервай ми малко поне де!"
А, лиготията настрана, ако оставим - просто ми харесва много! :)
вторник, 22 март 2011 г.
За щорите и философията
Слагат ми щори на прозорците на апартамента. Точно в момента, да.
Заради това, не можах да се наспя, че снощи като се прибирах, виси една бележчица на вратата - " Утре от 8.00 часа ще бъдат монтирани щорите."
Е, заради това не можах да се наспя. Не от вълнение за самите щори, а от ранното ставане.
Не знам как е с другите хора, обаче при мен е така, че ако ми предстои нещо рано на следващия ден, предходната нощ така ми се наглася биологичният часовник, че ни будилник ми трябва, ни нищо, а си ставам по-рано от необходимото, кукуряк направо и съм все ненаспан..
Та, сега нахлуват едни младежи с тея щори и дано не изкъртят стените,докато ги вкарват, че малко непохватни ми изглеждат.
Идва ми и думата "нефелни", ама да не заприличам на някой наш писател-класик пък ;)
Така, до тук бе информативната част за въвеждане в обстановката, запознаване с фактите и главните (щорите) и второстепенните (младежите,дето ги монтират) герои.
Сега започва философията.
"Дръж се земьо....", бе шоп не съм, ама газя я и аз, кво да правя.
Още да летя не мога :)
Сега мога да дам едно кратко и импровизирано обяснение на думата щора.
- Щората е заграждащ/закриващ предмет( използва се по-често в м.ч.), използван с цел да помогне да се скрием, или да скрием наше действие, или вещ от очите на други хора, или от светлината.
Всъщност, при по-дълбоко и искрено тълкувание, лично според мен човек си мисли, че се крие от хорски очи, ама по-скоро е от слънцето и светлината.
Интересно звучи,а? Защо да е интересно пък? То, вярно е, че хората си падаме воайори, обаче и да те гледа някой и да не те гледа, какво толкова ?!
Е, освен психическия натиск, който усещаш, който сам по себе си при различните индивиди има различна сила на въздействие и посоки ;)
Аз си живях няколко месеца без щори (и дори без пердета,че нямах и корнизи, поради ремонта,ама това е по-обширна тема) и вярно е, че в началото се чувстваш като във витрина, което при мен не бе особено засилено, поради факта че непосредствено срещу прозорците ми няма жилищни сгради, а живея на 3-я етаж, което възпрепятства в известна степен надзъртането на случайни минувачи.
То, не че са се скъсали да гледат де, ама принципен е въпросът, както по-горе стана въпрос :)
Та, слагат ми щорите сега, а аз си пиша философския труд в тяхно име и за тяхно здраве!
Изпитвам и радост!
Пак не е, заради самите щори, а заради това, че те са последното нещо, което трябва да се направи в апартамента, защото последните месеци посрещнах и изпращах бая работници, а най-уморителното е, че трябва да се чисти после! Драма!
Снощи се прибирах и в автобуса се уцелих с една съседка, та и се оплаках, че съм станал чистач! Аз толкова не съм чистил през целия си живот, колкото последните няколко месеца.. Това не е за хвалба, знам, ама когато фактите говорят, Боговете, я бридж играят, я се правят, че не чуват ;)
Отплеснах се от темата! Обратно към щорите.
Хубави са, от онези на ленти и даже са електрически.
Има две копчета на стената и натискаш едното и те - пърррр, нагоре! Натискаш другото- пъррррр, надолу! Лукс, буржоазия и мързел, така да се каже!
Лукс, лукс, обаче предишните си бяха много готини!
Нищо, че бяха с мануално задвижване, разбирай- въртиш една ръчка.
Вероятно идва лекото ми недоверие от там, че аз съм тип човек, който лесно се привързва към хора и вещи и трудно сменя.. Но, не зависи от мен в случая, нали не съм собственик, а наемател.
Та, предишните ми бяха (освен, че ръчни) по-различен тип. По-масивни някак. И едната щора, тази в хола, от ляво запецваше нещо ръчката и бая зор докато я сваля, обаче какво от това?! Бях си свикнал!
Тези сега са едни на ленти иии не знам как ще спират светлината и дали ще са способни да направят пълна тъмнота, ама от тези, дето като попаднеш в тях и да те шибне депресията ей-така, без причина! :)
Абе, ще ми трябва време да свикна с тях и да ги приема за мои.
Ще свикна, къде ще ходя. То, на по-лесно, по-лесно се свиква, нищо че харчи ток, експлоатира околната среда и струва пари!
Важното е ние, човеците да сме все по-неподвижни и мързеливи!
То, нали за това измислят и уреди, командвани само с мисъл..
Сакън, да не трябва да си преместиш пръстчето, че вземе да те тресне някой инсулт от пренапрягане на крехката, телесна конструкция! Хихи :)
"Дръж се земьо....", аз да летя няма да се науча, обаче да лежа и с мисъл да си вдигам и спускам щорите- сигурно!
Още при следващия ремонт го очаквам!
:-)
Заради това, не можах да се наспя, че снощи като се прибирах, виси една бележчица на вратата - " Утре от 8.00 часа ще бъдат монтирани щорите."
Е, заради това не можах да се наспя. Не от вълнение за самите щори, а от ранното ставане.
Не знам как е с другите хора, обаче при мен е така, че ако ми предстои нещо рано на следващия ден, предходната нощ така ми се наглася биологичният часовник, че ни будилник ми трябва, ни нищо, а си ставам по-рано от необходимото, кукуряк направо и съм все ненаспан..
Та, сега нахлуват едни младежи с тея щори и дано не изкъртят стените,докато ги вкарват, че малко непохватни ми изглеждат.
Идва ми и думата "нефелни", ама да не заприличам на някой наш писател-класик пък ;)
Така, до тук бе информативната част за въвеждане в обстановката, запознаване с фактите и главните (щорите) и второстепенните (младежите,дето ги монтират) герои.
Сега започва философията.
"Дръж се земьо....", бе шоп не съм, ама газя я и аз, кво да правя.
Още да летя не мога :)
Сега мога да дам едно кратко и импровизирано обяснение на думата щора.
- Щората е заграждащ/закриващ предмет( използва се по-често в м.ч.), използван с цел да помогне да се скрием, или да скрием наше действие, или вещ от очите на други хора, или от светлината.
Всъщност, при по-дълбоко и искрено тълкувание, лично според мен човек си мисли, че се крие от хорски очи, ама по-скоро е от слънцето и светлината.
Интересно звучи,а? Защо да е интересно пък? То, вярно е, че хората си падаме воайори, обаче и да те гледа някой и да не те гледа, какво толкова ?!
Е, освен психическия натиск, който усещаш, който сам по себе си при различните индивиди има различна сила на въздействие и посоки ;)
Аз си живях няколко месеца без щори (и дори без пердета,че нямах и корнизи, поради ремонта,ама това е по-обширна тема) и вярно е, че в началото се чувстваш като във витрина, което при мен не бе особено засилено, поради факта че непосредствено срещу прозорците ми няма жилищни сгради, а живея на 3-я етаж, което възпрепятства в известна степен надзъртането на случайни минувачи.
То, не че са се скъсали да гледат де, ама принципен е въпросът, както по-горе стана въпрос :)
Та, слагат ми щорите сега, а аз си пиша философския труд в тяхно име и за тяхно здраве!
Изпитвам и радост!
Пак не е, заради самите щори, а заради това, че те са последното нещо, което трябва да се направи в апартамента, защото последните месеци посрещнах и изпращах бая работници, а най-уморителното е, че трябва да се чисти после! Драма!
Снощи се прибирах и в автобуса се уцелих с една съседка, та и се оплаках, че съм станал чистач! Аз толкова не съм чистил през целия си живот, колкото последните няколко месеца.. Това не е за хвалба, знам, ама когато фактите говорят, Боговете, я бридж играят, я се правят, че не чуват ;)
Отплеснах се от темата! Обратно към щорите.
Хубави са, от онези на ленти и даже са електрически.
Има две копчета на стената и натискаш едното и те - пърррр, нагоре! Натискаш другото- пъррррр, надолу! Лукс, буржоазия и мързел, така да се каже!
Лукс, лукс, обаче предишните си бяха много готини!
Нищо, че бяха с мануално задвижване, разбирай- въртиш една ръчка.
Вероятно идва лекото ми недоверие от там, че аз съм тип човек, който лесно се привързва към хора и вещи и трудно сменя.. Но, не зависи от мен в случая, нали не съм собственик, а наемател.
Та, предишните ми бяха (освен, че ръчни) по-различен тип. По-масивни някак. И едната щора, тази в хола, от ляво запецваше нещо ръчката и бая зор докато я сваля, обаче какво от това?! Бях си свикнал!
Тези сега са едни на ленти иии не знам как ще спират светлината и дали ще са способни да направят пълна тъмнота, ама от тези, дето като попаднеш в тях и да те шибне депресията ей-така, без причина! :)
Абе, ще ми трябва време да свикна с тях и да ги приема за мои.
Ще свикна, къде ще ходя. То, на по-лесно, по-лесно се свиква, нищо че харчи ток, експлоатира околната среда и струва пари!
Важното е ние, човеците да сме все по-неподвижни и мързеливи!
То, нали за това измислят и уреди, командвани само с мисъл..
Сакън, да не трябва да си преместиш пръстчето, че вземе да те тресне някой инсулт от пренапрягане на крехката, телесна конструкция! Хихи :)
"Дръж се земьо....", аз да летя няма да се науча, обаче да лежа и с мисъл да си вдигам и спускам щорите- сигурно!
Още при следващия ремонт го очаквам!
:-)
понеделник, 21 март 2011 г.
Дни за живот
Абе, сетих се днес за един филм. Много стар, от 1990 година. Казва се Flatliners. Тогава го гледах на кино и си спомням първата сцена - мрачен ден, почти на развиделяване и нашият герой си стои на някакъв кей. Времето аха-аха да се разплаче (б.р. да завали). Той гледа съсредоточено и мрачно в нищото, пафка си цигарка (за тва не съм сигурен), един вид, все-едно медитира почти.. и след няколкосекундна тишина казва тихо - "Днес е чудесен ден за умиране"!
Много въздействаща сцена вързваща се със сюжета чудесно и изобщо - много силно начало на филма, според мен..
Но мисълта ми бе друга на мен в момента.
Гледам днес времето - едно такова слънчево, пролетно и се сетих за тоя филм и стигнах до съждението, че има толкова много повече чудесни дни за живеене.
Всъщност, всяко живо същество има всичките дни на света да живее и само един за по-горе споменатата дейност.
Така че днес мисля да си поживея, че грехота е...толкова хубав ден за живеене, а да го изпусна - немислимо!
Атакааа!
:-)
Много въздействаща сцена вързваща се със сюжета чудесно и изобщо - много силно начало на филма, според мен..
Но мисълта ми бе друга на мен в момента.
Гледам днес времето - едно такова слънчево, пролетно и се сетих за тоя филм и стигнах до съждението, че има толкова много повече чудесни дни за живеене.
Всъщност, всяко живо същество има всичките дни на света да живее и само един за по-горе споменатата дейност.
Така че днес мисля да си поживея, че грехота е...толкова хубав ден за живеене, а да го изпусна - немислимо!
Атакааа!
:-)
неделя, 20 март 2011 г.
Добре дошъл!
Днес е неделя - ден за почивка, разтуха, развлечение, размисъл, гости.... и за каквото и да е друго :)
А, аз харесвам приказки.
Не знам защо правя асоциация между "неделя" и "приказка", но я направих.
Не са ми били четени приказки като малък, или поне не в по-голяма, съзнателна възраст, за които да си спомням, но за сметка на това, аз съм си чел много и различни и продължавам! :)
И днес, в неделя се присетих за една приказка (или както е по-модерно да се казва вече - притча), която прочетох не като дете, а съвсем по-късно..има-няма.. преди няколко месеца.
И ще я споделя с моя блог, за да си я имам и да си я чета, когато искам, а чрез него и с още някой друг мой гостенин, който се "объркал" да ме посети :)
Неделята е и за това - да се ходи на гости, нали?
Нали се казва, че гостите са пратеници на Бога и дори да са непознати и съвсем случайно наминали, няма нищо случайно в това, защото е "било писано" да ги посрещнеш и приемеш като приятели! :)
За това, добре дошъл мой гостенино! За мен е чест да те посрещна в скромния ми дом!
Заповядай вътре, чувствай се като у дома си. Всичко "мое" е и "твое" винаги и по всяко време..
Разгледай дома ми, хапни, утоли жаждата си, а ако после си уморен - полегни, затвори очи и чуй приказката, която ще ти разкажа...
--------------------------
Имало едно време двама индийски учителя.
Един по-млад и един по-стар. По-младият бил ученик на по-стария. Затова пък младият имал хиляди ученици, а старият само 20.
Един ден старият учител отишъл при по-младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше, му отговорил младият.
- Мислиш ли, че преподаваш по-добре, пак питал старият.
- Не, най-добрият учител в света си ти, отвърнал младият.
- Как според теб идва мъдростта, с желанието или с възрастта?, попитал отново старият.
- Разбира се, че с възрастта, отговорил младият.
- Тогава защо твоите ученици са хиляди, а моите една шепа?
А младият учител отвърнал:
- Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.
-----------------------------
А, аз харесвам приказки.
Не знам защо правя асоциация между "неделя" и "приказка", но я направих.
Не са ми били четени приказки като малък, или поне не в по-голяма, съзнателна възраст, за които да си спомням, но за сметка на това, аз съм си чел много и различни и продължавам! :)
И днес, в неделя се присетих за една приказка (или както е по-модерно да се казва вече - притча), която прочетох не като дете, а съвсем по-късно..има-няма.. преди няколко месеца.
И ще я споделя с моя блог, за да си я имам и да си я чета, когато искам, а чрез него и с още някой друг мой гостенин, който се "объркал" да ме посети :)
Неделята е и за това - да се ходи на гости, нали?
Нали се казва, че гостите са пратеници на Бога и дори да са непознати и съвсем случайно наминали, няма нищо случайно в това, защото е "било писано" да ги посрещнеш и приемеш като приятели! :)
За това, добре дошъл мой гостенино! За мен е чест да те посрещна в скромния ми дом!
Заповядай вътре, чувствай се като у дома си. Всичко "мое" е и "твое" винаги и по всяко време..
Разгледай дома ми, хапни, утоли жаждата си, а ако после си уморен - полегни, затвори очи и чуй приказката, която ще ти разкажа...
--------------------------
Имало едно време двама индийски учителя.
Един по-млад и един по-стар. По-младият бил ученик на по-стария. Затова пък младият имал хиляди ученици, а старият само 20.
Един ден старият учител отишъл при по-младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше, му отговорил младият.
- Мислиш ли, че преподаваш по-добре, пак питал старият.
- Не, най-добрият учител в света си ти, отвърнал младият.
- Как според теб идва мъдростта, с желанието или с възрастта?, попитал отново старият.
- Разбира се, че с възрастта, отговорил младият.
- Тогава защо твоите ученици са хиляди, а моите една шепа?
А младият учител отвърнал:
- Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.
-----------------------------
петък, 18 март 2011 г.
Анонимна суета
Седях и си четох блогове до преди малко.
И възхищавайки се на много от нещата, които прочетох се почувствах щастлив.
Освен от самите прочетени неща и от усещането ми, че имам и аз блог, видиш ли... мога да пиша каквото си искам, което по презумпция се превръща в публично, така да се каже, нооо всред необятната "пустиня" на блогове, в която всяко зрънце "пясък" е всъщност един блог, то никой не знае за моя и никой не го чете.
Нещо като ..да кажем да правиш секс на обществено място и точно рискът да те види някой да го прави толкова вълнуващо :)
Нещо много лично, което правиш публично.
Било писане в блог, или онова там другото :)
Та, така и аз - усещам различни неща и ги пиша в личния си, обществен дневник, за да получавам гъдел от риска, че някой току-виж го прочел и ме накарал да се почувствам "разсъблечен"!
И за край - надявам се, че хората, които по някакви неведоми пътища на Съдбата попаднат тук и ме зърнат "съблечен", ме харесат!
Що гири съм издигал, за да направя ръцете си маалко по-мускулести и привлекателни, а чаровния си поглед, трениран ежедневно пред огледалото - сексииии ;)
Суета, кво да го правиш..
;)
И възхищавайки се на много от нещата, които прочетох се почувствах щастлив.
Освен от самите прочетени неща и от усещането ми, че имам и аз блог, видиш ли... мога да пиша каквото си искам, което по презумпция се превръща в публично, така да се каже, нооо всред необятната "пустиня" на блогове, в която всяко зрънце "пясък" е всъщност един блог, то никой не знае за моя и никой не го чете.
Нещо като ..да кажем да правиш секс на обществено място и точно рискът да те види някой да го прави толкова вълнуващо :)
Нещо много лично, което правиш публично.
Било писане в блог, или онова там другото :)
Та, така и аз - усещам различни неща и ги пиша в личния си, обществен дневник, за да получавам гъдел от риска, че някой току-виж го прочел и ме накарал да се почувствам "разсъблечен"!
И за край - надявам се, че хората, които по някакви неведоми пътища на Съдбата попаднат тук и ме зърнат "съблечен", ме харесат!
Що гири съм издигал, за да направя ръцете си маалко по-мускулести и привлекателни, а чаровния си поглед, трениран ежедневно пред огледалото - сексииии ;)
Суета, кво да го правиш..
;)
събота, 12 март 2011 г.
На излизане
Влизам, гледам блог. Оглеждам се - той бил мой! Мой, мой..чак пък толкова да е мой, не е, но така се води.
Право на собственост всеки има право да има и аз вместо да си купя апартамент, правя си блог! Авангардист, така да се каже, с други думи!
Е, няма как да не напиша няколко думи, че да не загине ентусиазмът му(на блога де).
И да се оплача..
Значи, не знам аз защо така е устроен животът, обаче на моменти не ми е интересно нещо.
Скука и отегчение.
Подчертавам - само на моменти.
Тези моменти се сменят с други моменти, в които има и повече скука дори, обаче мен това не ми пречи, а дори ме разнообразява :-)
И връщайки се на разнообразието, освен, че човек може да намери разнообразие в едно и също нещо, определящо се от различните му етапи (на нещото, а понякога и на човека), то както по-горе споменах - явно нужда от апартамент (или китна къща с двор, две череши, една вишна и куче из двора да търчи) нямам.
Поне за сега де..
Абе, не че нямам, но и да го имам, няма да ми промени съществено съществуванието (моето). Пак поне за сега!
За сега май, май най-..... ще ми даде едно "тенисче на маса". Спортът де! В кавички е, защото използвах умалително, не за друго.
А, като стане месец май, може и апартамент да си купя...ей- така, да си разнообразя живота, дет се казва!
:-)
Право на собственост всеки има право да има и аз вместо да си купя апартамент, правя си блог! Авангардист, така да се каже, с други думи!
Е, няма как да не напиша няколко думи, че да не загине ентусиазмът му(на блога де).
И да се оплача..
Значи, не знам аз защо така е устроен животът, обаче на моменти не ми е интересно нещо.
Скука и отегчение.
Подчертавам - само на моменти.
Тези моменти се сменят с други моменти, в които има и повече скука дори, обаче мен това не ми пречи, а дори ме разнообразява :-)
И връщайки се на разнообразието, освен, че човек може да намери разнообразие в едно и също нещо, определящо се от различните му етапи (на нещото, а понякога и на човека), то както по-горе споменах - явно нужда от апартамент (или китна къща с двор, две череши, една вишна и куче из двора да търчи) нямам.
Поне за сега де..
Абе, не че нямам, но и да го имам, няма да ми промени съществено съществуванието (моето). Пак поне за сега!
За сега май, май най-..... ще ми даде едно "тенисче на маса". Спортът де! В кавички е, защото използвах умалително, не за друго.
А, като стане месец май, може и апартамент да си купя...ей- така, да си разнообразя живота, дет се казва!
:-)
неделя, 13 февруари 2011 г.
Бобчу-ви премеждия, глава 1, пасаж 1
Имало едно време един човечец.
За да запазя неговата самоличност в тайна, понеже не е коректно и правилно да се споделят разни споделени неща на 4 очи, то ще го наричам с кодовото име Боб, или на галено Бобчу.
Та, нашият Боб (Бобчу) е обикновен, скромен, може би малко притеснителен понякога, а поникога пък прекалено самонадеян.
Абеее, с 2 думи - човек като всички останали. (4 думи са, но да не издребняваме)
И ще ви разкажа за последната ни среща и какво ми сподели на нея.
Беше петък следобед, малко преди да залезе слънцето. Хубав ден, сравнително топъл за сезона и носещ особеното чувство на "първа пролет".
Както се досещате вероятно става въпрос за петък, този петък, който мина преди вчерашната събота.
Видях го на една пейка, докато се прибирах за вкъщи, скапан от тенис на маса. (Това е една моя страст, но понеже не говорим за мен, ще споделям размислите си, относно нея друг път).
Та, гледам го Бобчу седи на пейката, овесил нос, замислен.
Понеже се познаваме отдавна и си имаме много доверие и изобщо - приятел ми е голям, въпреки че бях много уморен, усетих че има нужда да сподели нещото, което го притеснява.
Приближих се до него :
- Боб, здрасти!
- Ооо, здравей .... (от съображение за сигурност не споделям идентичността на втория лирически герой, познат като Георги)
- Как си приятелю, всичко наред ли е?
- Ооо, да! Наред е..просто съм се замислил тук за нещо..
- Хмм...разкажи де. Дори, ако искаш мога да отскоча до супера отсреща и да купя по бира да пийнем?
Аз отивам за бира и се връщам. След специфичния и характерен шум на отваряне на кутия бира, който с думи би могъл да се изпише като - псссссффффффф, продължаваме да "диалогизираме"
- Кажи сега върху какво мислиш толкова? Ако е нещо с тотото, зарежи братле! Това лесни пари да спечелиш не си е работа.. Обърква ти живота и после се чудиш от къде ти е дошло!
- Аааа, глупости! Знаеш ме,аз не съм меркантилен. Става въпрос за една ситуация, в която попаднах и не знам какво да предприема..
- Нещо с жени ли е, брат? (плахо подхилквайки се)
- (подсмихвайки се не толкова плахо) Еми с какво да е друго.. ейй, тея жени направо ни изпиват водата.. (?! Чувал съм го като "изпиват ни мозъка", но Боб реши да го интерпретира различно явно)
- Айде, разказвай!
- Ситуацията е следната : имам две съседки, две съседки две кокеткии.. И уж и двете ме харесват, едната каня, все заета, другата не каня, защото ме е страх, че няма да е заета...абе, такива неща..а, най-интересното е, че са приятелки и съквартирантки..
(Аз преглъщайки глътката бира, която почти успешно ме задавя)
- Ееееее... ти пък.. това е мечта бе! Може да са навити на 3-ка..сантасе, примерно?!
- Абе, в началото си го мислех това, но отпада като вероятност. И сега не знам какво да правя...
В този момент чух гласа на мама, която крещеше от балкона с всичка сила:
- Гошоооо, прибирай се, че е време за вечеря, а и уроците не си си написал..ще ти счупя главата!
И...аз...прибрах се светкавично, щото мама, освен че готви добре има и тежка ръка..
Утре, след училище ще доразкажа историята на Боб, сега търча към входа!
Чаооо...
Ооооп!Айдеее разлях си бирата, да му се не види... !!!
:-)
За да запазя неговата самоличност в тайна, понеже не е коректно и правилно да се споделят разни споделени неща на 4 очи, то ще го наричам с кодовото име Боб, или на галено Бобчу.
Та, нашият Боб (Бобчу) е обикновен, скромен, може би малко притеснителен понякога, а поникога пък прекалено самонадеян.
Абеее, с 2 думи - човек като всички останали. (4 думи са, но да не издребняваме)
И ще ви разкажа за последната ни среща и какво ми сподели на нея.
Беше петък следобед, малко преди да залезе слънцето. Хубав ден, сравнително топъл за сезона и носещ особеното чувство на "първа пролет".
Както се досещате вероятно става въпрос за петък, този петък, който мина преди вчерашната събота.
Видях го на една пейка, докато се прибирах за вкъщи, скапан от тенис на маса. (Това е една моя страст, но понеже не говорим за мен, ще споделям размислите си, относно нея друг път).
Та, гледам го Бобчу седи на пейката, овесил нос, замислен.
Понеже се познаваме отдавна и си имаме много доверие и изобщо - приятел ми е голям, въпреки че бях много уморен, усетих че има нужда да сподели нещото, което го притеснява.
Приближих се до него :
- Боб, здрасти!
- Ооо, здравей .... (от съображение за сигурност не споделям идентичността на втория лирически герой, познат като Георги)
- Как си приятелю, всичко наред ли е?
- Ооо, да! Наред е..просто съм се замислил тук за нещо..
- Хмм...разкажи де. Дори, ако искаш мога да отскоча до супера отсреща и да купя по бира да пийнем?
Аз отивам за бира и се връщам. След специфичния и характерен шум на отваряне на кутия бира, който с думи би могъл да се изпише като - псссссффффффф, продължаваме да "диалогизираме"
- Кажи сега върху какво мислиш толкова? Ако е нещо с тотото, зарежи братле! Това лесни пари да спечелиш не си е работа.. Обърква ти живота и после се чудиш от къде ти е дошло!
- Аааа, глупости! Знаеш ме,аз не съм меркантилен. Става въпрос за една ситуация, в която попаднах и не знам какво да предприема..
- Нещо с жени ли е, брат? (плахо подхилквайки се)
- (подсмихвайки се не толкова плахо) Еми с какво да е друго.. ейй, тея жени направо ни изпиват водата.. (?! Чувал съм го като "изпиват ни мозъка", но Боб реши да го интерпретира различно явно)
- Айде, разказвай!
- Ситуацията е следната : имам две съседки, две съседки две кокеткии.. И уж и двете ме харесват, едната каня, все заета, другата не каня, защото ме е страх, че няма да е заета...абе, такива неща..а, най-интересното е, че са приятелки и съквартирантки..
(Аз преглъщайки глътката бира, която почти успешно ме задавя)
- Ееееее... ти пък.. това е мечта бе! Може да са навити на 3-ка..сантасе, примерно?!
- Абе, в началото си го мислех това, но отпада като вероятност. И сега не знам какво да правя...
В този момент чух гласа на мама, която крещеше от балкона с всичка сила:
- Гошоооо, прибирай се, че е време за вечеря, а и уроците не си си написал..ще ти счупя главата!
И...аз...прибрах се светкавично, щото мама, освен че готви добре има и тежка ръка..
Утре, след училище ще доразкажа историята на Боб, сега търча към входа!
Чаооо...
Ооооп!Айдеее разлях си бирата, да му се не види... !!!
:-)
събота, 12 февруари 2011 г.
Спомен
посветено
Спомням си те още от началото ми
в къщата с голямата череша..
Със снежния човек на двора правен.
Спомняш ли си морков сложихме ли му,
или остана само снежен?
Помня и разходката по моста.
Странно, беше нещо толкова обикновено.
Но, понякога човек си спомня нещо
като простичък рефрен на песен.
Къщата на село помня.
Кухнята на двора, мушамата върху масата.
Кестените, изпопадали върху земята.
И усещането за безкрайно, детско лято.
Помня шаха. Ти ми го показа.
Помня чая всяка сутрин за закуска.
Спомените май са като морски пясък,
вплетен вещо в детски плажни кули.
И понякога наистина ми се отдава
в спомени да се завивам и да ги прегръщам.
Теб си спомням още от началото ми.
И ми пазиш топло.
И...прегръщам те.
Спомням си те още от началото ми
в къщата с голямата череша..
Със снежния човек на двора правен.
Спомняш ли си морков сложихме ли му,
или остана само снежен?
Помня и разходката по моста.
Странно, беше нещо толкова обикновено.
Но, понякога човек си спомня нещо
като простичък рефрен на песен.
Къщата на село помня.
Кухнята на двора, мушамата върху масата.
Кестените, изпопадали върху земята.
И усещането за безкрайно, детско лято.
Помня шаха. Ти ми го показа.
Помня чая всяка сутрин за закуска.
Спомените май са като морски пясък,
вплетен вещо в детски плажни кули.
И понякога наистина ми се отдава
в спомени да се завивам и да ги прегръщам.
Теб си спомням още от началото ми.
И ми пазиш топло.
И...прегръщам те.
Размисъл
Вероятно съм просто човек.
Или момче, или мъж, или пък друго.
От години "разхождам" света
и той върви срамежлив и послушен.
Срещам на пътя си хора, срещам се в тях.
И във тях се откривам частично.
Споделям себе си бързо, на крак
и продължавам по него...
(И моят път някой ден, все-пак ще свърши)
Има моменти, в които искам да спра.
Просто за миг, за момент. И да слушам.
И да чуя как ми говори целият свят,
а аз и безпътен да бъда, да чувам.
Има всичко пред мен вероятно все-още..
Аз съм просто човек все на път
(някъде там..)
Който върви редом до целия свят
и търси своето "в къщи".
Или момче, или мъж, или пък друго.
От години "разхождам" света
и той върви срамежлив и послушен.
Срещам на пътя си хора, срещам се в тях.
И във тях се откривам частично.
Споделям себе си бързо, на крак
и продължавам по него...
(И моят път някой ден, все-пак ще свърши)
Има моменти, в които искам да спра.
Просто за миг, за момент. И да слушам.
И да чуя как ми говори целият свят,
а аз и безпътен да бъда, да чувам.
Има всичко пред мен вероятно все-още..
Аз съм просто човек все на път
(някъде там..)
Който върви редом до целия свят
и търси своето "в къщи".
Абонамент за:
Публикации (Atom)