Голота

Разсъбличам те мислено...

животът създаде те.

Две капки дъждовност,
по два гълъба пратени.

Разпиляни нюанси
на скрита душевност.

Прескачам ги, ненаранявайки.

А, те като нечии гълъби,
литват нежно.

Две капки тревога
затворени в чаша,
завихрят тайфуна,
нашепвайки ясно
име на чудо,
втъкано в живота.

Усмивката искам?!

Останах без отговор.


Разсъбличам се мислено...

останах без дрехи.

Само две топли сърца,
на две бели птици...
гълъби,
сгушени на раменете ми.

Небето сутрин

Небето сутрин е различно,
събудено от хиляди звезди.
Небето сутрин е .. кармично.
Дори и облаци надвиснали да има..
Дори и да вали.

Като многоцветна маса с каре картоиграчи.
Като минало и бъдеще, в гореща препирня без край.
Като малка приказка, разказана от някого.
Като огледален образ, в който се оглеждат
всички малки и големи хора на света.
...
Небето сутрин като странна карта е безлинийно, но начертано.
Гледам го и.. - лесно се чете, но трудно с думи се описва.
Сигурно дори красиво е, но не това за мен е важното.
Опитвам се да го разкажа..
С дума да успея да предам прашинка от безкрайната му свобода.

Спомен

Последното ми стихче. Ето го.

Без грим, поправки и каквото и да е..

Дойде само. Написах го и вече тръгвам си..

А, то - за теб е. Разказано от моето сърце.
-----

Някога намери ме и топло ме прегърна.

Нищо не попита. Взе ме. И в себе си ме скри.

Така останах си. В шепите ти. И косите, и очите…

Прегърнат... вечно. А, времето –

в част от теб ме претвори.



Нарисува ме. От пясък ме направи.

От сън ме измечта. От приказка ме взе.

С мен в морето заживя и... никога не ме забрави.

В спомен ме превърна. Издълба ме в себе си.

И нежно ме пося.


Спомен ще остана, но те не са ли неми ?

Цветни, живи и красиви, но - без глас.

Но ти различна си. На теб споделят.

Защото ги обичаш и ги криеш в шкафчето със спомените си.

В онова вълшебното, в което... съм и аз.



И след време - разрови го и ще ме намериш.

Някъде на дъното. Поизбелял от времето, но... там.

Ти само докосни ме - В миг ще блесна и засветя.

И всичката си нежност пак на теб ще дам.

Приказка

След залеза. В започващото полусъние.

Опитвам се да мисля и да пиша.

Не знам защо, но май изписан вече съм...

... изписан в ярка, разноцветна приказка.

-----

Разказвам приключения разтърсващи.

Пиратски кораби. Красиви замъци. Обсади.

Описвам феи. И принцеси малко тъжни. И... Пепеляшка -

Без една обувка. Пътуваща в(ъв) тиквена каляска.

-----

И бавно сладкото ми полусъние

в дълбок, усмихнат сън минава.

Ти приказка от мен създаде. Прочети ме.

И скрий ме в себе си. В душата си.

В най-тайното си място.

За мен

Почти съм пораснал, а
все-още бягам от тъмното.
Разсмиващо действам. Умея.
През облачни дни съм мъничко тъжен,
но пращам ти слънце в кутийка.
Дойде ли ?
Винаги себе си съм.
Понякога страдам, защото
човек съм, а душата ми малка е.
Често литва нагоре и честичко пада.
Вдигам я нежно и.. утешавам.
Понякога плача, но тайно.
Нали мъж съм.
Сълзите навътре ми капят.
И бързо минава ми външно.
А, вътрешно.. -
често продължавам да плача.
Имам си скромно царство и там често се крия.
Сред звуци и мисли живея.
Понеже там цар съм и позволено ми е -
творя даже по-добре, отколкото
всъщност умея.
----
Това съм си аз. Един миг за теб бях.
Видя ли ме ? Или по-скоро усети...
Показах ти себе си. Без капка остатък.
Ако по някакъв начин докоснах те -
Благодаря ти !

Там

Там, до двете приказни тополи,

гордо в облаците свити.

Там в реката синя, бистра и дълбока,

лятно-галещо извита.

Там, насред дървета натежали от череши.

Вълшебно-сладки, нищо че с костилки.

Там, бостаните като в аптека наредени и зелени са,

навързани дискретно като женски плитки.

Там, кадето рано сутрин с изгрева,

всяка билка с аромата си умее да омайва.

Там дори тревата, казват хората - "обикновената",

необикновена е, защото просто тя е част от цялото.

Там, в компанията на животните,

на техните езици учих се да разговарям.

Само там дори през зимата щастлив аз бях -

агънца новородени имах привилегията да погаля.

Там премина част от детството ми цветно,

в палитра нарисувано - безброй нюанси.

"Там" идва често нощем и ме топли тайничко..

.....

"Там" е приказка ми, която вече ти разказах.

Пет

Миг на наслада - ухаещ на пролет.

Миг всеотдайност - нежно докосване.

Миг красота - спонтанна усмивка.

Миг на вълшебство - омайно привличане.



Няколко мига в безброй варианти,

на нещо, което ражда се с нас.

Обичаме страстно, палим се, страдаме...

И всичко това в пет мънички букви -

"любов".

Благодарност

Наскоро се опитах да напиша нещо като стих.

Дали дори във стихотворна форма беше - не си спомням.

Сега замислих се - защо ли толкова естествено,

получи се и... - виждам, Ти се трогна.

Не знам как, а не е и важно във момента

най-важното за мен е - радвам се, че стана.

Бих казал - "мед ми капе на сърцето",

но, не! Би прозвучало сигурно вулгарно.

Не съм писател, най-добре го осъзнавам,

аз просто искрено споделям мисли, чувства, ...нещо свое.

И радвам се повярвай, че го оценяваш ! А, то -

..превръща се във твое.