Предприказно (за лека нощ)

Забелязал съм интересен процес, който сега ми хрумна и бързам да го изпраскам, докато не съм помислил за нещо друго и забравил.

Когато чета нещо написано, било стих, есе, или какъвто и да е текст, то... понякога получавам вдъхновение да напиша и аз нещо!
То, въпросното нещо не винаги е свързано пряко или дори косвено с другото нещо, което ме е вдъхновило, но всъщност, по някакъв начин произлиза точно от него.

И ако това не е само при мен така, то може да се стигне до идеята, че -

Хората въздействат чрез себе си (мисли, думи, дела) на други хора, те съответно на трети хора и така по спиралата до безкрая.

И се сещам за една идея сега, която казва, че всъщност гениалните мисли не са нещо случайно, породило се просто ей-така от нищото, а информация, до която колективната мисъл е достигнала, точно благодарение на взаимодействието между енергията на всички живи организми.
И определен индивид, в определен момент, имайки достъп до общото информационно поле, успява да я "прихване" и "прочете" и така, изведнъж се създава нещо ново и кардинално, променящо понякога живота.
Нещо гениално.

Какво ли щеше да е, ако всички хора мислят само по т.н. позитивен начин? Или обратното - всички по негативен/деструктивен?
Вероятно е невъзможно и точно на това се крепи баланса и борбата между добро и зло, описана още в приказките, с които ние, като "малки хора" биваме запознати в началото на нашия житейски път.

И вероятно някои от нас, може би повечето харесват повече добрия и смел принц или добрия и мъдър магьосник, или някой друг добър герой, а други - злата вещица и лошият и пропаднал разбойник. Защо да не? Може да имат нещо интригуващо, чаровно..
Особено в свят на 3D, 4D,5D и т.н. кино, трудно нещо може да е двуцветно, двуизмерно и т.н. в този смисъл :)

И се отклониха мислите ми към приказките, защото просто е време за сън :)

Лека нощ принцове и принцеси и бъдете щастливи, усмихнати и най-важното - наспете се добре, за да посрещнете утрешния ден с любов и да го промените така, както искате да бъде той за вас.
:)

Болката от ляво

/Есе, с наченки на философски, безмислен разказ и силно изразен егоцентричен диалог със себе си/



Не е това mon cheri. Не е това.

Не е онази песен на Васко Кеца. Нито пък е 'онази болка от ляво', позиционирана в лявата част, ама отпред, дето лупа онази био-помпа, за да функционира онова био-тяло и да можеш ти и аз да вършим лошотий, добротий, или пък съвсем нищо.

Болката от ляво е една досадна, продъжителна, дразнеща, депресираща, понякога красива, понякога грозна, понякога мотивираща за високи творчески постижения, а понякога силно мотивираща (с 'де' отпред) за всичко и в крайна сметка най-важното - винаги е себе си. Болка с характер!
Седи си тя там, в лявата част, ама под лопатката. Отзад.
И си иска своето внимание. Иска си ласките.

Тя, болката е жив организъм. Като жена или като мъж, или...да кажем домашен любимец.
В случай, че си нямаш мъж/жена под ръка за пряко сравнение.
Ако нямаш и домашен любимец - вземи си! Ще ти промени живота и ще те направи по-добър!
Така съм чувал де..

Та, въпросната болка като иска внимание, умее да си го поиска настойчиво и продължително. А поиска ли си го - получава си го. Безпрекословно и безрезервно.

Не е само заради това жив организъм обаче.
Тя е и променлива. Може да има различно въздействие, което да води до съвсем различни резултати, които спонтанно нахвърлях по-горе. Абе, типичен жив организъм! Живее и се и това е!

Думата болка в българския език е от женски род. Направих кратка справка, за да съм сигурен и установих, че думата 'болка' в езиците, които ползвам е в мъжки род. С изключение на българския.

- Защо?
- Не знам, не ме питай простотий!

- Добре, остави го това.. А дали е свързана с метеорологичните условия?
- Едва ли. Случвало ми се е и в слънчево и в облачно, и в топло, и в студено време. Едва ли е свързана.

- Е, добре де! На какво се дължи? Нещо чакрата ти може да се е скапала? В гаранция ли си още?
- Ооо, гаранцията ми беше само за първите 6 месеца. Производственият отдел не дава повече. Сега като се замисля, май се прецаках с него, ама то не е било много и мой избор де..
- Оправдания! Пфу! Стегни се!
- Нееее, приятелю, не! Грешна тактика. Отпускането води до по-добри резултати. И не ми се прави на изненадан, знаеш го!

- А аз пък в предишен живот аз съм бил писател.
- Е и? Това, че си писал, означава ли, че някой те е чел?
- Не ме интересува. Това са някакви егоцентрични мераци. Аз съм над тези неща.
- Ейй... голем гъзар си, браво! Сигурно и болки никакви нямаш, а? (*злорадо)


Болката от ляво. При някои отпред, около онази съвършена помпа.
При други - отзад, под лопатката.

Болката е съзнателното възприемане на сензорната информация. Невропатичната болка се различава от ноцицептивната , т. като включва нарушение в невронната структура. Съществува и централна болка, която се генерира в мозъка поради някаква форма на лезия и е трудна за лекуване. В много редки случаи е възможно болката да е породена от психично заболяване. Като защитен механизъм на тялото, болката предизвиква физична реакция, насочена срещу болезненото усещане.
Тя е и механизъм на обратна връзка, свързан с обучението.

По Уикипедията това. Интересно последно изречение, а?
На тях все-едно всичко им е ясно. Нали са в интернАта, там всичко е ясно, просто и без усложнения. Ама и те си имат своите (виртуални) болки, а на бас!


А всъщност като се замислиш лявото е ляво само, ако го погледнеш от подходящата позиция..

Есен, 2011

Бам*Бам*Бам*

Заседание открито. Точка 1 и единствена от дневния ред.
----------------

Ай, лятото попривършва и се завръщам(е) към обичайния начин на живот - без еженощни излизания, ходене по джапанки/чехли, носене на слънчеви очила, неносене на дрехи и т.н.

Момченца и момиченца, 'Ай ем бек, ар ю'?

Следва преброяване на състава, разплануване на следващото тримесечие, изкуствено усилване (напън) на мотивацията към работни/учебни/каквито и да е задължения и повечко топли напитки и дрешки, че ако някой се разболее - аз супа не мо'а да пра'я!
Пък и ме мързи де..

Как сте скъпи мои? Липсвахте ми ногу, ногу!
-----------------

Заседанието се закрива. Точка 1 се отлага за следващото заседание, където дискусиите ще продължат, поради изключителната им сериозност и важност.

Бам*

Дописка -
понеже заседателният чук (взет на заем от познат, по професия селски ковач на подкови) с последното си *Бам строши заседателното бюро, аз като председател и касиер на сдружението се упълномощавам да отключа касата и взема колкото пари са необходими за едно модерно, достойно за 21 Век бюро.
Гласувано единодушно.
Бам*

п.п.
'ептен се разпадна..

Диалог 'hommage a Platon' (примерно)

Такааа....

Здравейте бе блогъри! Как върви блогърстването?

Ейй, ама е много куул да се инвентират нови думи, а най-хот е глаголи да са! Нот тру? ;)

Примерен диалог. В нета. Възрастта на двата индивида не е определена.
------
- Оооо, драсти копеле! Наспа ли се ве, пич?
- Ооо къде си ве джингиби :)) Ей го на...пия едно кафе тука да се свестя малко, че снощи бая се направихме, а!! Ти как си ве?
- Аааа, бива съм. Аз пък поствам тука една мъдра мисъл, че ми дойде изневиделица и я пиша, доде не ми е избегАла ;)))
Има една мноо яка блогърка, дето мноо ме кефи и ми е френдче в блога нещо и ся като напиша тва и я превзех!
- А така! Давай смело, искам победа!! ;))
-Абе, знаеш ли кво е суперфициален?
- Тц, ква е тая дума ве? Да не е нещо като супернатурал от сериала?
- Аве, май не е.. Тряя ми тука да впечатля една мацка и я видях тая дума в нета, ма не знам кво означава, дейба! :(
- Ми, гугълни я ве, пич! Виж там във википедията нещо..
-Еиии, верно бе! Мноо съм тъп неска!Ей ся..
-----

We love Internet. Internet loves us and most important - making our life enthralling, or in a different word, or even language - 'aufregend'.

Ейййй, ква е тая дума ве.. ?!

:)

Ти, Аз и Животът

Творческата пауза приключи.

Сега ще те 'убия' с вдъхновение, приготви се!
-------------

Най-интересното и най-важно нещо в Живота съм Аз.

Най-естественото и логично твърдение, което мога да напиша по темата е точно по-горното изречение.

Чудиш ли се нещо?
Че, то е толкова ясно! Нали животът е нещото, което аз определям за такова, посредством- виждам, чувам, пипам, мириша, вкусвам, УСЕЩАМ.


Е, да. Ти, четящият ще помислиш първо - тоя е баси себичният тип!
А за второ, основното ястие ще помислиш - прав е! Прав е мамка му, защото ако мен ме няма как ще знам, че съществува изобщо нещото, наречено живот?


Роден съм 'хамелеон', точно като теб.
Мога да ти напиша, кажа и да те накарам да почувстваш толкова много и толкова различни усещания, че ще ти се объркат вкусовите представи за салата, основно ястие и десерт.
И това е само едно от сетивата. Само едното...

Ето за това съм най-интересното и важно нещо в живота. Точно като теб.

И така..
мислиш ли, че всичко написано по-горе е самоирония, или е сериозно?
Помисли, помисли.

Не мога да те накарам на сила да се обичаш, но мога да се опитвам да те карам да помислиш да го направиш.

Предното изречение е сложно и в мислене може да се объркаш и да излезеш на грешен коловоз, ще обобщя смисъла на всичкото в едно простичко изречение-

Ти си най-важното нещо в този живот.

Спри да мислиш вече. Приеми го. Факт е.

И днес имай най-хубавия ден в него!

Случайни

Вчера бях в една книжарница и си купих една малка книжчица, която се казва "Наръчник" от Епиктет*

Купих книжката, защото при отварянето и попаднах на една негова мисъл и се появи желанието и любопитството да я прочета.

Споделям 2 негови мисли като първата е тази, която ме накара да я имам:

------------
" Никога за нищо не казвай, че си го загубил, а казвай: "Върнах го."
Детето ти е починало? Ти си го върнал. Жена ти е починала? Ти си я върнал.
"Взеха ми земята!" Е, добре, и земята си я върнал. "Но ми я взе един злодей" Какво те интересува по какъв начин си върнал онова, което ти е било дадено?
А, докато дойде моментът, в който трябва да върнеш нещо, приеми го за себе си като обект, който не ти принадлежи, както правят пътешествениците намерили нейде подслон"
------------

"Не забравяй, че играеш в пиеса, избрана от режисьора:
кратка - ако той е искал да е кратка, или дълга - ако я е поискал дълга.
Ако той те накара да играеш просяка, изиграй го по най-добрия начин; същото направи, ако трябва да изиграеш сакатия, или пък чиновника, или просто когото и да било.
Изборът на ролята е работа на другиго."

*Епиктет - Роден в средата на I век след Христа. Син на роб. Самият той е роб. Посветен в стоическата доктрина от Гай Мусон Руф, става философ и живее в пълно лишение.

'Моята' любов

Много се говори, мисли, пее, пише, чувства.... за любов.
Според мен винаги е било и винаги ще бъде. Поне докато животът е такъв, какъвто го виждаме в момента.
Една от основните движещи сили в него, ако не и основната. Най-силната.

Аз много обичам да обичам. Имам нужда.

Не на всяка цена и не винаги с конкретни очаквания, които сами по себе си са съвсем естествени, защото без очаквания, няма да сме тези, които сме и светът щеше да е много по-различен. Няма нищо, ама съвсем нищо лошо в очакванията. Лошо е ако нямаш никога никакви..
Но, сега пиша за любов, не за очаквания.

Разбира се, идеалът е - споделена любов.
Трудно е. Необходими са много компоненти, които трябва и да могат да се комбинират.
Вероятно сродна душа, вероятно перфектен тайминг, вероятно хиляди други неща, които да направят любовта между двама пълноценна, така както е в очакванията ни.
И най-вече в очакванията между тях двамата.

В крайна сметка всичко следва естествения си път на развитие.

Аз обичам да обичам. Имам нужда да го правя. И получавам любов.
Мисля, че всеки получава.
Рядко точно по начина, по който си мечтая, но се уча да приемам лицата, начините и силата на любовта така, както идват при мен.
За да мога да я изживея, да я оставя да свърши това, за което е създадена- да ме направи щастлив, по-добър... и накрая, ако е нужно - да я оставя да продължи по пътя си.
Чрез мен да се предаде на някой друг. В каквато и да е форма, сила и време.

Дали тогава може да има happy ending?

Зависи от гледната точка, нали?
Моята и твоята. И на любовта.

:)

На теб ти е лесно

- 'На теб ти е лесно....'

Чувал съм го няколко пъти. По мой адрес.
По-често съм реагирал без реакция, а с усмивка и кротко изслушване.
По-рядко - разпалено съм разказвал за себе си, за да разбере всъщност колко ми е 'лесно' на мен.

Първото съм правил, защото знам, че това не е подходящ момент, в който трябва да се разсъждава.
Има специфични теми и моменти, в които не се.
И щом човекът е решил да те провокира точно сега и точно теб на 'лесно' и 'трудно', значи има нужда най-вече от изслушване и разбиране, защото вътрешно, инстинктивно се надява, че няма да влезеш в полемика, а просто ще го изслушаш и съгласиш, за да му олекне поне малко.
А, при нужди се помага, не се спори и воюва с думи. Не се мерят Его-та и житейски истории.

Има неща, които по презумпция трябва да се приемат с усмивка, дори и собственото Его да недоволства. Иначе усмивките ще са много по-малко. Това по-принцип.

Второто съм правил, когато съм бил в емоционално-чувствително състояние.
И то води до две неща:

1. Посредством фактологията на 'моето лесно', то човекът бива убеден, че всъщност може и да не ми е много лесно. Може даже да ми е и по-трудно, отколкото на него и парадоксално- тук, в този случай не се задейства механизмът на: 'А, има и и по-зле от мен! Я, как ми олекна изведнъж', а точно обратното.
Защото той, човекът не иска състезание в такива моменти, не иска победа, дори не иска да ти е по-трудно на теб. Иска само да получи съчувствие и разбиране. Или поне да го изслушаш мълчаливо.

2. Неговото 'трудно' побеждава твоето 'трудно' и за него, за съжаление няма емоционална промяна, нищо,че те е 'бил'.
Но пък за теб има. Сега ти търсиш някой, на когото да кажеш - 'На теб ти е лесно'.
За реванш.

Всеки е честолюбив. Всеки има Его. Всеки има обич за даване и получаване и всеки има лесно и трудно.
Просто възприятията и начините ни за всичко са различни и се състезаваме. По-точно състезаваме тях. Начините ни.
В лесно, в трудно, в обичане, в завист, в живота като цяло.

- '....теб ти е лесно, ти не знаеш при мен.....'

- 'Сподели ми... какво те мъчи...'

(според мен)

Като живот

Събуждане.
Будилник. Душ. Кафе с мляко. Интернет.
Автобус. Гара. Bäckerei. Топли кроасани. Капучино.
Влак. Летище. Тълпа. Check in. Pass and Security control.
Чакалня. Списание на английски. Кафе с цигара.
Ръкав. Самолет. 25А. Излитане.
Съседка по място. Вербален флирт. Усмивки. Визитка.
Блудкаво кафе. Оставям го. Мисли.

Писта. Кацане. Летище. Зала за посрещачи. Тълпа.
'Time after time' в слушалките.

Изход. Такси. Безмислен разговор.
Хотел. Уморена рецепционистка. Кредитна карта.
Стая. Дистанционно. Включен ТВ. Душ.
Легло. Лаптоп. Е-мейл. Телефон.

Дънки. Риза. Пуловер. Маратонки.
Улица. Глъчка. Суматоха. Смрачаване. Капанче. Вкусна храна. На крак.
Такси. Мълчание.
Бар. Познати. Непознати. Интересни разговори(понякога). Уиски с лед. Смях.
Смс. Непознат номер. 'Kakvo 6te pravish taq ve4er ;)'. Съседката от 25B?

Навън. Сам. Развиделява се. Безцелна разходка. Шумолящи дървета. Пролетни любови на птици.
Ухание на цветя. Плач на бебе от някъде. Ясно небе. Звезди. Мисъл. Утре ще е слънчево. Спомени.
Цигара. Дим. Чувам стъпките си.

Хотел. Стая. Включен ТВ. Забавно шоу. На повторение. Според рейтинга му.
Душ. Легло.

Мисли.

Сън.

Ода за сока

Ще пиша есе на тема - Сок.
Ми, крайно време е да възхваля в една ода, в есеистична форма това чудо на утоляването на жажда и доставяне на физически, а понякога и на емоционален комфорт, мхм!

Напоследък започнах да си купувам едни соци (сокове), които се водят натурални уан хъндърт пърсент, от прясно изстискани от плодове, без консерванти( нали били вредни нещо, та сакън да се не консервираме хептен), без добавена захар и на символична цена от една дневна заплата!
Шегувам се, де. Чак толкова скъпи не са, ма в сравнение с "обикновените" си братовчеди са поне 3 пъти по-скъпи.

Любимият ми сок последните дни е един от банан и малини. Комбинацийка.
Ся, аз не мога много да схвана, щото на кутията с големи букви пише, че е от тях, пък отстрани, с малки букви, пред които има картинки на плодове излиза, че има вътре бая видове други плодове...
Ще дам образен пример:
Нарисувана е една ябълка и до нея стои 2 1/2. Което ще рече на моя акъл, ще са изстискани 2 ябълки и половина вътре.
Как става така не ми е ясно..
Толкова изстискване от толкова много плодове, пък количеството- един литър!
И то е един литър, когато е в промоция и получаваш 33% гратис!
Иначе кутиите са по 0.75 л.
Как да е де..сокът е страхотен! Ся, колко натурален е - аз не знам, обаче на вкус е фантастико, муи биен, зер гут и екстра!

Има и други видове сокове от тази фирма, които са от други плодове, ма те не ме кефят толкова. И пак се замислих за плодовете, че как да са от други като пак има едно 5-6 вида плодове вътре, според малките букви, ама хайде да кажем, че според заглавието са главно от други.
Иначе кутията е много готина! Едни надписи, картинки био, чудеса... ще си кажеш, че като го пиеш този сок и ще се подмладиш, отслабнеш, изгладиш бръчки, изпънеш дупе и т.н. Кой каквото иска в конкретния случай.

Има и едни други соци, таман ей ся изпих остатъка, та бутилката му е пред мен.
Пак натурален, директно изстискан и само от портокали!
Сега ще препиша какво пише на етикета:
В свободен превод пише, че в една примерна чаша от 200 мл. има 3 портокала.
Значи да си направя проста сметчица - сокът е 1л. Така.. 200 мл. са 3 портокала, значи 1000 мл са 15 портокала.
И тук при мен възниква един лек парадокс - аз 1л. сок мога да изпия наведнъж, ама 15 портокала да изям- не мога! Как го правят този фокус,не знам...
А, някой ще каже- е да, ама ти като ядеш портокалите ги ядеш и с люспите, или както там се казват по-плътните им части,изключая кората.
Ама не е съвсем така! Аз съм ял портокали само като им "изпивам" сока. Тоест, взимам портокала и го смуча, докато му изпия сока и другото го хвърлям.
И така дори няма да мога 15 да изям, въпреки че не съм се пробвал целенасочено де, трябва да призная.

Еми, това беше. Да има соци натурални за пиене, че да ни правят по-млади, щастливи, здрави и не мога да се въздържа да не напиша :

In soci veritas
Ave!

:-)

На кафе

Обичам мириса на кафе сутрин.

Обикновено пия мляко с кафе - чаша затоплено мляко, 2 лъжички кафе вътре, но понякога (най-често като ми свърши млякото) пия разтворимо кафе. С много, много малко захар.
Спомням си преди години ранните ми ставания, приготвянето на кафе, още в полусън и отиването ми с него на лекции.
Не си спомням кога започнах да пия кафе, но бе сравнително късно и.... всъщност, изобщо не искам да пиша за кафе сега.
То просто се явява съвсем периферно явление за нещото, което вълнува съзнанието ми.

Искам да поговоря със себе си за...

Преди години чух от мъдър човек следното:
- Животът е нещото, което на физическо ниво ние усещаме и живеем със сетивата си.
И понеже всяко същество е със сетива, но е различно от другите емоционално и душевно, то усеща и живее живота си по различен начин.
Дали заради това усещания като щастие, мъка, любов, омраза, носталгия.. ни правят толкова различни? Различно ги изживяваме и различно реагираме на тях, вероятно.

Мозъкът на охлюва отчита картините на заобикалящия го свят през около пет секунди. При хората е за частици от секундата.
Взимаш охлюв, пренасяш го за 5 секунди някъде другаде, той точно е примигнал(ако примигват изобщо)отваря дзъркели, оглежда се и си казва:
- О, чудо! Аз се телепортирах?!

Възприятията ни, които водят до определени усещания са нещото, което ни прави толкова зависими от физическия живот.

Ти може би не пиеш кафе, защото не обичаш вкуса му, или не ти понася на стомаха, или имаш високо кръвно и не бива..
А ти там, другият, който го пиеш дали ти носи точно толкова и същото удоволствие, колкото и на мен?

Не и по-добре. Щеше да е наистина жалко, ако всичко е еднакво за всички.
Как иначе ще сме различни, за да ни е интересно заедно и да се учим един от друг..
Дори да пием кафето си по един и същ начин, не ни прави еднакви и не е причина да ни е скучно заедно.

Още малко мляко искаш ли? Кафява захар малко още..., или е добре така.. ?

Наздраве и благодаря ти, че си различен и пиеш кафето си както ти го искаш, а не както аз, или другите смятаме, че би ти харесало!

Разходка в мен

Четох последните дни много интересни неща.
Ернст Мулдашев за своите експедиции в Тибет и 5-те раси на Земята,
"Децата - индиго", Дийпак Чопра и неговото научно интерпретиране за прераждането на душата. Мнения на различни хора, някои смятащи се сами за просветени, други - смятащи ги и част от обществото за такива..
Изобщо, една интересна и вълнуваща за мен тема и като цяло, почувствах се пак дете/юноша, когато "поглъщах" книги за ден, нощ, или най-много денонощие :)

Е, разбира се тогава книгите бяха по-скоро на Агата Кристи (Имам всичките и издадени криминалета, в едни такива малки книжлета, не помня издателството), Сидни Шелдън, различни исторически книги, български романи като се започне от "Тютюн" на Димов и "Под Игото" на Вазов, та чак до Богомил Райнов.
Разкази, приказки, автобиографии и биографии..
Обикновено започвам да чета каквото намеря и повечето пъти се случва да ми харесва, та го прочитам с кеф.

И другата основна разлика е, че сегашните четива по-скоро ги чета на моето лаптопче.

Липсва ми онова носталгично усещане да седиш/лежиш в различни пози, докато ти изтръпне ръката и/или схване гърбът.
Механичното завъртане, за да освободиш онази част от тялото, която вече "плаче за почивка" и започващото справедливо натоварване на съответната друга част, неоткъсвайки емоционалното обвързване с книгата.
И така цял ден, цяла нощ, или дори денонощие. С малки паузи за ядене (в които продължавам да чета), тоалетна и поглеждане на часовника от време на време и учудената мисъл:
- " Абе, той ли нещо не смята тва време правилно, или аз?! И защо не върви толкова бързо като правя ..... (нещо не-толкова приятно)" :)

Приятно е усещането да "потопиш" съзнанието си в четивото и да забравиш всичко заобикалящо. Дори си мисля, че е нещо като медитация. Поне в един смисъл- в него не препускат различни мисли на различни теми, а е изключително концентрирано върху само едно нещо. Било разкриване на престъпника, или - защо лемуро-атлантите са били най-развитата раса (според Мулдашев и други писатели), а не само лемурийците, или атлантите по отделно?

Носталгичен човек съм. Знам го отдавна и въпреки това често се учудвам на себе си как мога да изпитвам толкова хубави емоции (все-още), привикани от носталгията.
Специални емоции - сладко-тъжно-приятно-нежно-вълнуващо-уютни.

С думи - толкова. По-добре не мога да го обясня. Иска ми се много, но не мога.
Ако искаш, заповядай в главата ми и разгледай "изложбата" от всичко, защото там няма само книги.. :)
Ама това като дойде времето, в което всички ще умеем да комуникираме телепатично и всеки ще има определен достъп до Всеобхватното информационно поле, Акашовите хроники(записки), или както там се нарича още.
:)

За щорите и философията

Слагат ми щори на прозорците на апартамента. Точно в момента, да.
Заради това, не можах да се наспя, че снощи като се прибирах, виси една бележчица на вратата - " Утре от 8.00 часа ще бъдат монтирани щорите."
Е, заради това не можах да се наспя. Не от вълнение за самите щори, а от ранното ставане.
Не знам как е с другите хора, обаче при мен е така, че ако ми предстои нещо рано на следващия ден, предходната нощ така ми се наглася биологичният часовник, че ни будилник ми трябва, ни нищо, а си ставам по-рано от необходимото, кукуряк направо и съм все ненаспан..
Та, сега нахлуват едни младежи с тея щори и дано не изкъртят стените,докато ги вкарват, че малко непохватни ми изглеждат.
Идва ми и думата "нефелни", ама да не заприличам на някой наш писател-класик пък ;)

Така, до тук бе информативната част за въвеждане в обстановката, запознаване с фактите и главните (щорите) и второстепенните (младежите,дето ги монтират) герои.

Сега започва философията.
"Дръж се земьо....", бе шоп не съм, ама газя я и аз, кво да правя.
Още да летя не мога :)

Сега мога да дам едно кратко и импровизирано обяснение на думата щора.
- Щората е заграждащ/закриващ предмет( използва се по-често в м.ч.), използван с цел да помогне да се скрием, или да скрием наше действие, или вещ от очите на други хора, или от светлината.

Всъщност, при по-дълбоко и искрено тълкувание, лично според мен човек си мисли, че се крие от хорски очи, ама по-скоро е от слънцето и светлината.
Интересно звучи,а? Защо да е интересно пък? То, вярно е, че хората си падаме воайори, обаче и да те гледа някой и да не те гледа, какво толкова ?!
Е, освен психическия натиск, който усещаш, който сам по себе си при различните индивиди има различна сила на въздействие и посоки ;)

Аз си живях няколко месеца без щори (и дори без пердета,че нямах и корнизи, поради ремонта,ама това е по-обширна тема) и вярно е, че в началото се чувстваш като във витрина, което при мен не бе особено засилено, поради факта че непосредствено срещу прозорците ми няма жилищни сгради, а живея на 3-я етаж, което възпрепятства в известна степен надзъртането на случайни минувачи.
То, не че са се скъсали да гледат де, ама принципен е въпросът, както по-горе стана въпрос :)
Та, слагат ми щорите сега, а аз си пиша философския труд в тяхно име и за тяхно здраве!

Изпитвам и радост!
Пак не е, заради самите щори, а заради това, че те са последното нещо, което трябва да се направи в апартамента, защото последните месеци посрещнах и изпращах бая работници, а най-уморителното е, че трябва да се чисти после! Драма!
Снощи се прибирах и в автобуса се уцелих с една съседка, та и се оплаках, че съм станал чистач! Аз толкова не съм чистил през целия си живот, колкото последните няколко месеца.. Това не е за хвалба, знам, ама когато фактите говорят, Боговете, я бридж играят, я се правят, че не чуват ;)
Отплеснах се от темата! Обратно към щорите.

Хубави са, от онези на ленти и даже са електрически.
Има две копчета на стената и натискаш едното и те - пърррр, нагоре! Натискаш другото- пъррррр, надолу! Лукс, буржоазия и мързел, така да се каже!
Лукс, лукс, обаче предишните си бяха много готини!
Нищо, че бяха с мануално задвижване, разбирай- въртиш една ръчка.
Вероятно идва лекото ми недоверие от там, че аз съм тип човек, който лесно се привързва към хора и вещи и трудно сменя.. Но, не зависи от мен в случая, нали не съм собственик, а наемател.
Та, предишните ми бяха (освен, че ръчни) по-различен тип. По-масивни някак. И едната щора, тази в хола, от ляво запецваше нещо ръчката и бая зор докато я сваля, обаче какво от това?! Бях си свикнал!
Тези сега са едни на ленти иии не знам как ще спират светлината и дали ще са способни да направят пълна тъмнота, ама от тези, дето като попаднеш в тях и да те шибне депресията ей-така, без причина! :)

Абе, ще ми трябва време да свикна с тях и да ги приема за мои.
Ще свикна, къде ще ходя. То, на по-лесно, по-лесно се свиква, нищо че харчи ток, експлоатира околната среда и струва пари!
Важното е ние, човеците да сме все по-неподвижни и мързеливи!
То, нали за това измислят и уреди, командвани само с мисъл..
Сакън, да не трябва да си преместиш пръстчето, че вземе да те тресне някой инсулт от пренапрягане на крехката, телесна конструкция! Хихи :)

"Дръж се земьо....", аз да летя няма да се науча, обаче да лежа и с мисъл да си вдигам и спускам щорите- сигурно!
Още при следващия ремонт го очаквам!
:-)

Дни за живот

Абе, сетих се днес за един филм. Много стар, от 1990 година. Казва се Flatliners. Тогава го гледах на кино и си спомням първата сцена - мрачен ден, почти на развиделяване и нашият герой си стои на някакъв кей. Времето аха-аха да се разплаче (б.р. да завали). Той гледа съсредоточено и мрачно в нищото, пафка си цигарка (за тва не съм сигурен), един вид, все-едно медитира почти.. и след няколкосекундна тишина казва тихо - "Днес е чудесен ден за умиране"!
Много въздействаща сцена вързваща се със сюжета чудесно и изобщо - много силно начало на филма, според мен..
Но мисълта ми бе друга на мен в момента.
Гледам днес времето - едно такова слънчево, пролетно и се сетих за тоя филм и стигнах до съждението, че има толкова много повече чудесни дни за живеене.
Всъщност, всяко живо същество има всичките дни на света да живее и само един за по-горе споменатата дейност.
Така че днес мисля да си поживея, че грехота е...толкова хубав ден за живеене, а да го изпусна - немислимо!
Атакааа!
:-)

Анонимна суета

Седях и си четох блогове до преди малко.
И възхищавайки се на много от нещата, които прочетох се почувствах щастлив.
Освен от самите прочетени неща и от усещането ми, че имам и аз блог, видиш ли... мога да пиша каквото си искам, което по презумпция се превръща в публично, така да се каже, нооо всред необятната "пустиня" на блогове, в която всяко зрънце "пясък" е всъщност един блог, то никой не знае за моя и никой не го чете.
Нещо като ..да кажем да правиш секс на обществено място и точно рискът да те види някой да го прави толкова вълнуващо :)
Нещо много лично, което правиш публично.
Било писане в блог, или онова там другото :)
Та, така и аз - усещам различни неща и ги пиша в личния си, обществен дневник, за да получавам гъдел от риска, че някой току-виж го прочел и ме накарал да се почувствам "разсъблечен"!

И за край - надявам се, че хората, които по някакви неведоми пътища на Съдбата попаднат тук и ме зърнат "съблечен", ме харесат!
Що гири съм издигал, за да направя ръцете си маалко по-мускулести и привлекателни, а чаровния си поглед, трениран ежедневно пред огледалото - сексииии ;)
Суета, кво да го правиш..
;)