Стих

Приказка на няколко етажа,
приказка от чувства построих.
три и малко, нека да ги кажа.
"малкото" във случая не е таван, а стих.

Първият е пълен със акации,
влиза се през стъклена врата.
Всичко стъклено е на етажа...
Всичко без крилата ми, с които да летя.

Вторият е шарен... като мене.
Много цветове, облени в мека светлина.
Слънцето се бори и опитва да погледне,
в моята (а, всъщност общата) душа.

Третият етаж безкраен е. Като мечтите.
Там са много и различни. И на групи. И сами.
Случи ли ти се мечтата да сънуваш - усмихни се!
Сънищата на етажа винаги се сбъдват.
Даже тихо и безкрайно да вали.

И накрая "малкото" остана...
Може за етаж да мине, ама не съвсем.
Който иска, просто да си го представи...
(Аз не мога да разкажа)

То за мене просто стих е...
Стих на "три и малко"... без таван.

Голота

Разсъбличам те мислено...

животът създаде те.

Две капки дъждовност,
по два гълъба пратени.

Разпиляни нюанси
на скрита душевност.

Прескачам ги, ненаранявайки.

А, те като нечии гълъби,
литват нежно.

Две капки тревога
затворени в чаша,
завихрят тайфуна,
нашепвайки ясно
име на чудо,
втъкано в живота.

Усмивката искам?!

Останах без отговор.


Разсъбличам се мислено...

останах без дрехи.

Само две топли сърца,
на две бели птици...
гълъби,
сгушени на раменете ми.

Приказчица

Ако тръгна по света да обикалям
бих предишал толкова неописуеми неща.
Само си представям едно-две плахо..
и долитат в мислите ми малки, но красиви чудеса:

Лястовичката, която бяла е като във приказка,
но със пъстри, даже лилави крилца.
Клюнче има като срамежливо папагалче,
а пък песен, брате... все ще пуснеш някоя сълза.


Оня, дребният- Джуджицо го наричат.
Нещо между малък бобър и голям петел.
Сутрините плува смело бруст по кривата,
вечерите гордо крачи и припява все напет.

В прасковите ниви пък разхожда се небрежно,
дребното човече - Пракатой.
И уж поставен е на пост да бъде охранител,
пък всяка вечер ги нагъва прасковките.. по безброй.

Влезеш ли пък смело чак навътре в гората
като нищо ще попаднеш на Урбал.
Той е..... по-добре да не ти казвам,
че избяга ти съня (по розова пижама) от страх.

Виж, попаднеш ли пък на принцесата Дормея
като в приказките - сваляш шапка, поклонен мълчиш.
Тя, нали е щура бърборана(пък и доста хитра..)
ще те скъса от шеги.

Все такива приказки ми идват.
без порядък, фабула и строй.
Ако щеш ми вярвай брате - истински са!!
...
Сестра, остави ме днес без хапчета...
аз съм вече по-нормален - ...
(като чавка)
мой,мой,мой... ?! :)