Стих

Приказка на няколко етажа,
приказка от чувства построих.
три и малко, нека да ги кажа.
"малкото" във случая не е таван, а стих.

Първият е пълен със акации,
влиза се през стъклена врата.
Всичко стъклено е на етажа...
Всичко без крилата ми, с които да летя.

Вторият е шарен... като мене.
Много цветове, облени в мека светлина.
Слънцето се бори и опитва да погледне,
в моята (а, всъщност общата) душа.

Третият етаж безкраен е. Като мечтите.
Там са много и различни. И на групи. И сами.
Случи ли ти се мечтата да сънуваш - усмихни се!
Сънищата на етажа винаги се сбъдват.
Даже тихо и безкрайно да вали.

И накрая "малкото" остана...
Може за етаж да мине, ама не съвсем.
Който иска, просто да си го представи...
(Аз не мога да разкажа)

То за мене просто стих е...
Стих на "три и малко"... без таван.