Бобчу-ви премеждия, глава 1, пасаж 1

Имало едно време един човечец.
За да запазя неговата самоличност в тайна, понеже не е коректно и правилно да се споделят разни споделени неща на 4 очи, то ще го наричам с кодовото име Боб, или на галено Бобчу.
Та, нашият Боб (Бобчу) е обикновен, скромен, може би малко притеснителен понякога, а поникога пък прекалено самонадеян.
Абеее, с 2 думи - човек като всички останали. (4 думи са, но да не издребняваме)
И ще ви разкажа за последната ни среща и какво ми сподели на нея.
Беше петък следобед, малко преди да залезе слънцето. Хубав ден, сравнително топъл за сезона и носещ особеното чувство на "първа пролет".
Както се досещате вероятно става въпрос за петък, този петък, който мина преди вчерашната събота.
Видях го на една пейка, докато се прибирах за вкъщи, скапан от тенис на маса. (Това е една моя страст, но понеже не говорим за мен, ще споделям размислите си, относно нея друг път).
Та, гледам го Бобчу седи на пейката, овесил нос, замислен.
Понеже се познаваме отдавна и си имаме много доверие и изобщо - приятел ми е голям, въпреки че бях много уморен, усетих че има нужда да сподели нещото, което го притеснява.
Приближих се до него :
- Боб, здрасти!
- Ооо, здравей .... (от съображение за сигурност не споделям идентичността на втория лирически герой, познат като Георги)
- Как си приятелю, всичко наред ли е?
- Ооо, да! Наред е..просто съм се замислил тук за нещо..
- Хмм...разкажи де. Дори, ако искаш мога да отскоча до супера отсреща и да купя по бира да пийнем?
Аз отивам за бира и се връщам. След специфичния и характерен шум на отваряне на кутия бира, който с думи би могъл да се изпише като - псссссффффффф, продължаваме да "диалогизираме"
- Кажи сега върху какво мислиш толкова? Ако е нещо с тотото, зарежи братле! Това лесни пари да спечелиш не си е работа.. Обърква ти живота и после се чудиш от къде ти е дошло!
- Аааа, глупости! Знаеш ме,аз не съм меркантилен. Става въпрос за една ситуация, в която попаднах и не знам какво да предприема..
- Нещо с жени ли е, брат? (плахо подхилквайки се)
- (подсмихвайки се не толкова плахо) Еми с какво да е друго.. ейй, тея жени направо ни изпиват водата.. (?! Чувал съм го като "изпиват ни мозъка", но Боб реши да го интерпретира различно явно)
- Айде, разказвай!
- Ситуацията е следната : имам две съседки, две съседки две кокеткии.. И уж и двете ме харесват, едната каня, все заета, другата не каня, защото ме е страх, че няма да е заета...абе, такива неща..а, най-интересното е, че са приятелки и съквартирантки..
(Аз преглъщайки глътката бира, която почти успешно ме задавя)
- Ееееее... ти пък.. това е мечта бе! Може да са навити на 3-ка..сантасе, примерно?!
- Абе, в началото си го мислех това, но отпада като вероятност. И сега не знам какво да правя...
В този момент чух гласа на мама, която крещеше от балкона с всичка сила:
- Гошоооо, прибирай се, че е време за вечеря, а и уроците не си си написал..ще ти счупя главата!

И...аз...прибрах се светкавично, щото мама, освен че готви добре има и тежка ръка..


Утре, след училище ще доразкажа историята на Боб, сега търча към входа!
Чаооо...
Ооооп!Айдеее разлях си бирата, да му се не види... !!!

:-)

Спомен

посветено


Спомням си те още от началото ми
в къщата с голямата череша..
Със снежния човек на двора правен.
Спомняш ли си морков сложихме ли му,
или остана само снежен?

Помня и разходката по моста.
Странно, беше нещо толкова обикновено.
Но, понякога човек си спомня нещо
като простичък рефрен на песен.

Къщата на село помня.
Кухнята на двора, мушамата върху масата.
Кестените, изпопадали върху земята.
И усещането за безкрайно, детско лято.

Помня шаха. Ти ми го показа.
Помня чая всяка сутрин за закуска.
Спомените май са като морски пясък,
вплетен вещо в детски плажни кули.

И понякога наистина ми се отдава
в спомени да се завивам и да ги прегръщам.
Теб си спомням още от началото ми.
И ми пазиш топло.
И...прегръщам те.

Размисъл

Вероятно съм просто човек.
Или момче, или мъж, или пък друго.
От години "разхождам" света
и той върви срамежлив и послушен.

Срещам на пътя си хора, срещам се в тях.
И във тях се откривам частично.
Споделям себе си бързо, на крак
и продължавам по него...
(И моят път някой ден, все-пак ще свърши)

Има моменти, в които искам да спра.
Просто за миг, за момент. И да слушам.
И да чуя как ми говори целият свят,
а аз и безпътен да бъда, да чувам.

Има всичко пред мен вероятно все-още..

Аз съм просто човек все на път
(някъде там..)
Който върви редом до целия свят
и търси своето "в къщи".