Бобчу-ви премеждия, глава 1, пасаж 1

Имало едно време един човечец.
За да запазя неговата самоличност в тайна, понеже не е коректно и правилно да се споделят разни споделени неща на 4 очи, то ще го наричам с кодовото име Боб, или на галено Бобчу.
Та, нашият Боб (Бобчу) е обикновен, скромен, може би малко притеснителен понякога, а поникога пък прекалено самонадеян.
Абеее, с 2 думи - човек като всички останали. (4 думи са, но да не издребняваме)
И ще ви разкажа за последната ни среща и какво ми сподели на нея.
Беше петък следобед, малко преди да залезе слънцето. Хубав ден, сравнително топъл за сезона и носещ особеното чувство на "първа пролет".
Както се досещате вероятно става въпрос за петък, този петък, който мина преди вчерашната събота.
Видях го на една пейка, докато се прибирах за вкъщи, скапан от тенис на маса. (Това е една моя страст, но понеже не говорим за мен, ще споделям размислите си, относно нея друг път).
Та, гледам го Бобчу седи на пейката, овесил нос, замислен.
Понеже се познаваме отдавна и си имаме много доверие и изобщо - приятел ми е голям, въпреки че бях много уморен, усетих че има нужда да сподели нещото, което го притеснява.
Приближих се до него :
- Боб, здрасти!
- Ооо, здравей .... (от съображение за сигурност не споделям идентичността на втория лирически герой, познат като Георги)
- Как си приятелю, всичко наред ли е?
- Ооо, да! Наред е..просто съм се замислил тук за нещо..
- Хмм...разкажи де. Дори, ако искаш мога да отскоча до супера отсреща и да купя по бира да пийнем?
Аз отивам за бира и се връщам. След специфичния и характерен шум на отваряне на кутия бира, който с думи би могъл да се изпише като - псссссффффффф, продължаваме да "диалогизираме"
- Кажи сега върху какво мислиш толкова? Ако е нещо с тотото, зарежи братле! Това лесни пари да спечелиш не си е работа.. Обърква ти живота и после се чудиш от къде ти е дошло!
- Аааа, глупости! Знаеш ме,аз не съм меркантилен. Става въпрос за една ситуация, в която попаднах и не знам какво да предприема..
- Нещо с жени ли е, брат? (плахо подхилквайки се)
- (подсмихвайки се не толкова плахо) Еми с какво да е друго.. ейй, тея жени направо ни изпиват водата.. (?! Чувал съм го като "изпиват ни мозъка", но Боб реши да го интерпретира различно явно)
- Айде, разказвай!
- Ситуацията е следната : имам две съседки, две съседки две кокеткии.. И уж и двете ме харесват, едната каня, все заета, другата не каня, защото ме е страх, че няма да е заета...абе, такива неща..а, най-интересното е, че са приятелки и съквартирантки..
(Аз преглъщайки глътката бира, която почти успешно ме задавя)
- Ееееее... ти пък.. това е мечта бе! Може да са навити на 3-ка..сантасе, примерно?!
- Абе, в началото си го мислех това, но отпада като вероятност. И сега не знам какво да правя...
В този момент чух гласа на мама, която крещеше от балкона с всичка сила:
- Гошоооо, прибирай се, че е време за вечеря, а и уроците не си си написал..ще ти счупя главата!

И...аз...прибрах се светкавично, щото мама, освен че готви добре има и тежка ръка..


Утре, след училище ще доразкажа историята на Боб, сега търча към входа!
Чаооо...
Ооооп!Айдеее разлях си бирата, да му се не види... !!!

:-)