Общуване

Бях решил да пиша разказ, но съм прекалено зает последните и идущите дни, та музата ми се е оттеглила и си почива.
Ще драсна няколко реда за моите наблюдения върху света и хората, които го населяват.

От малък съм съзерцател, което вероятно не се учи, а с него се раждаш.
Обичам да наблюдавам лястовици, които строят гнездо, да гледам врабци, които се къпят в улични чешми, или малки локви от прясно навалял дъжд.
Разхождащи се самотни хора, потънали в мислите си, влюбени двойки, целуващи се на някоя пейка, възрастни мъже играещи шах в същия този (или подобен нему) парк, щури младежи яхнали своите скейтбордове, или колелета и правейки страховити въздушни маневри...
Обичам да се наслаждавам на многообразието в света и съм благодарен, че ми е "дадено" да мога да го правя.

Често успявам да виждам и емоциите на хората, особено познатите. Не знам дали е свързано с умението да съзерцаваш, наблюдаваш, или както и да се казва.

Интересното е, че когато ти си част от определена емоция, тоест ти самият я изживяваш, често не си даваш сметка, че се вижда от околните, а просто си мислиш - това е нещо, което не съм му/и казал, значи той/тя няма представа.
А всъщност може да бъде точно обратното и може толкова много да си личи, че дори да е по-ясно, отколкото ако е казано гласно.
Съвсем малки детайлчета в езика на тялото, неща за които ти дори не си даваш сметка че правиш могат да бъдат много ясни и красноречиви за човека отсреща.

И в това е красотата на общуването.
Защото то не е просто вибриране на гласни струни и ушна мембрана, a много повече и различни начини за обмяна на енергия.

Обичам да общувам, но не винаги обичам да говоря.
:-)