Достатъчно

Основно съм публикувал в блога си мои мисли и емоции. Сега няма да е така.
Сега ще направя едно гласно пожелание към себе си, след като Ви прочета една приказка.
Тя не е измислена от мен и няма как да бъде, защото нямам необходимата мъдрост за това, но с прочитането й, приказката стана 'моя' и ми даде смелост да си пожелая нещо. Гласно.


Благодаря на създателя й, за това че първи я е разказал на някого, за да може да достигне до мен.

Благодаря на всички следващи разказвачи, които са имали чувствителността и добрината да продължат да я разказват, за да може да достигне до мен.

Благодаря на Теб, за това, че просто я четеш и може би, някога ще я разкажеш на някого.

-----------------

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.
Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
“Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита:
– Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм.
И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!”

Той се просълзи .. и се отдалечи.
---------------------------

Аз желая на себе си достатъчно 'каквото е необходимо', за да имам този човек, на когото мога да пожелая всичко това без остатък и то да се превърне в семейна традиция. Наша.


А до тогава - разказвам Ви приказки с удоволствие.