Тъжен ли съм, пиша приказки в зелено.
Пиша ги бездумно и ги пускам в сънищата на звездите.
Там събират се по двойки и добиват бял оттенък.
Бялото символизира моята душевност,
топнала краче в Море от синя мъка.
Весел ли съм, пиша приказки и ги разказвам.
Те са разноцветни, шарени..като дъгата.
Пускам ги да скитат по света. Да развеселяват.
Моята си, „детска мъдрост“ аз чрез тях дарявам.
А, когато истински, по детски аз обичам,
пиша пак, но …нещо друго.
Като приказки са да, но малко по- необясними.
Нямат цвят и рима, нови редове и.. нямат нищо чудно..
---
Имат зрънце мен. Разказващ приказки сред океан от думи.
5 коментара:
Много е хубаво!:)))
Благодаряяяя! :)
Хубаво, хубаво..колко пък да е хубаво?
Чакай, отговарям веднага! Колкото-толкова пък, повече не можем :)
Абе хубаво е от тук- "колкото" до "толкова" и обратно ;)
И на мен ми хареса . Пък колко ми хареса ? Достатъчно , за да го напиша ;-)
Xabiba,
пляс*, пляс* ( радостно) и
поклон*, поклон* (благодарствено)
:-)
Публикуване на коментар