11:11

11:11 . Това е час. Единадесет часа и единадесет минути.
Изглежда красиво и дори някак - магично на дигитален часовник…
Когато четирите единици са наредени една до друга.

От много отдавна (не помня от кого, или защо) знам, че като видиш четири еднакви цифри на часовника, то ще ти донесе късмет - пожелай си нещо и ще ти се сбъдне казват хората... Знаеш... детски забавления и измислици.

Аз лично нямам нищо против този тип измислици.
От които, в най-лошият случай се зареждаш с оптимизъм, мислиш позитивно и.. вярваш в чудеса.

Но, да се върна към 11:11 ...

Преди известно време в този час един летен ден научих, че дядо ми е починал.
Обади се леля ми по телефона и аз бях човекът, който получи информацията.
И не знам защо, докато ми съобщаваше това, аз си погледнах часовника (на мобилния телефон. Ръчен не нося) и забелязах четирите единици.

Сега ще кажеш – ей, тоя за какво пише такива неща?! Тъжни и депресивни...
Не!
Не искам да мислиш така!
Дядо почина (както му казват) на преклонна възраст. Много хора биха искали да доживеят неговите години.
Аз, поне бих искал. Е, разбира се, ако живея хубав живот и той има смисъл.
Животът имам предвид.

А, дядо живя (до колкото аз знам и разбирам) нормален и смислен живот.
На село, сред животни, обработване на земя и всички типични действия и порядки на селския живот от 20 век.
Но, все-пак – загубвайки близък човек те боли. И при мен е така.
И от тогава забелязвам, че често ми се случва като погледна часовник да видя – четири единици.
Не всеки ден, разбира се, но ако беше пък всеки – сигурно щях малко да се стресна.
И си мисля, че когато човек вижда нещо, което свръзва с друго нещо, то просто обръща внимание.
И за това имаш чувството, че то се повтаря постоянно.

Защо започнах да пиша това ?

Защото видях четирите единици преди малко. На компютъра, докато си разглеждах страници.
И се сетих за дядо.
И просто реших да напиша нещо и да споделя себе си. Чрез писане.

Беше чешит. Твърдоглав и инатлив. Каквото науми, е – няма „отумване“.
Никой и нищо не му влияеше.
Имало е много случаи, в които му се сърдех, че кара баба ми да ходят да копаят, плевят, поливат и всякакъв друг тежък физически труд през деня, когато навън е 35 градуса на сянка…
А, вече и двамата бяха на възраст.

И сещайки се за него се сещам за нея. Баба.
Тя почина няколко години по-рано.
И той в един момент осъзна колко е била важна за него. Промени се. И разбра колко всъщност я обича и му липсва.
Човек има лошото качество да приема заобикалящите го неща и най-вече хора за даденост и в един момент спира да ги цени... За жалост!
Ако трябва с едно изречение да опиша какво чувствам към нея и как съм я усещал и усещам, то –
"Семейното огнище".

Смятам, че няма нужда от коментар.

И всъщност, четирите единички ми напомнят за него, нея и за тях заедно.
И за моят детски живот на село, летата...
И за това от къде идвам всъщност и кой съм.
И най-вече – напомнят ми, че ги обичам !
Такива каквито бяха.
С всичките си човешки недостатъци.
И такива каквито винаги ще останат за мен. В мен.