Спомен

Последното ми стихче. Ето го.

Без грим, поправки и каквото и да е..

Дойде само. Написах го и вече тръгвам си..

А, то - за теб е. Разказано от моето сърце.
-----

Някога намери ме и топло ме прегърна.

Нищо не попита. Взе ме. И в себе си ме скри.

Така останах си. В шепите ти. И косите, и очите…

Прегърнат... вечно. А, времето –

в част от теб ме претвори.



Нарисува ме. От пясък ме направи.

От сън ме измечта. От приказка ме взе.

С мен в морето заживя и... никога не ме забрави.

В спомен ме превърна. Издълба ме в себе си.

И нежно ме пося.


Спомен ще остана, но те не са ли неми ?

Цветни, живи и красиви, но - без глас.

Но ти различна си. На теб споделят.

Защото ги обичаш и ги криеш в шкафчето със спомените си.

В онова вълшебното, в което... съм и аз.



И след време - разрови го и ще ме намериш.

Някъде на дъното. Поизбелял от времето, но... там.

Ти само докосни ме - В миг ще блесна и засветя.

И всичката си нежност пак на теб ще дам.