За мен

Почти съм пораснал, а
все-още бягам от тъмното.
Разсмиващо действам. Умея.
През облачни дни съм мъничко тъжен,
но пращам ти слънце в кутийка.
Дойде ли ?
Винаги себе си съм.
Понякога страдам, защото
човек съм, а душата ми малка е.
Често литва нагоре и честичко пада.
Вдигам я нежно и.. утешавам.
Понякога плача, но тайно.
Нали мъж съм.
Сълзите навътре ми капят.
И бързо минава ми външно.
А, вътрешно.. -
често продължавам да плача.
Имам си скромно царство и там често се крия.
Сред звуци и мисли живея.
Понеже там цар съм и позволено ми е -
творя даже по-добре, отколкото
всъщност умея.
----
Това съм си аз. Един миг за теб бях.
Видя ли ме ? Или по-скоро усети...
Показах ти себе си. Без капка остатък.
Ако по някакъв начин докоснах те -
Благодаря ти !