Скъпи дами,
обръщам се към Вас със скромна молба. Бихте ли ми обяснили в кратки, или не толкова кратки коментари как в днешно време един среден на ръст, на красота, на интелект, на обноски и подобни "на" мъж трябва да подходи към жената Х, за да я спечели?
Искрено Ваш,
неженен мъж, средняк.
(отпечатък от палец)
9 коментара:
ауу, скъпите дами мълчат, Жорко, мълчат... Пак ще трябва да се примириш със съвет от мен. Макар че какво ли разбират еднорозите от такива неща... Само клишета знаят, и клише ще ти кажат - няма универсален подход към жените, моето момче. Жените са различни, уникални, неповторими. За това трябва да опознаеш първо нежните им пеперудени души и тогава да опиташ да им предложиш своята. Забележи - не да ги спечелиш! Жените не са медали, нито купи, нито награди от томболи :p
Но, все пак, аз съм само един малък еднорог...не разбирам много...За това, я пак питай дамите. Мен не ме слушай много :D
Щипка търпение.
Щипка желание.
Излсушвай я.
Вярвай й.
Бъди себе си.
Ако това не е достатъчно,
тя не е достатъчна.
Дано свърши работа.
Благодаря на двете дами, отделили малко време и внимание, отговаряйки ми. Писмото разбира се бе закачка, но за мен бе важно да видя кой и как ще отговори.
Споделям и съветие, които получих и ще се опитвам да ги спазвам! :)
Споделям и една мисъл частично по темата, която не е моя и не знам(не помня) на кого е, но съм изцяло в хармония с нея -
"За да задържиш един човек, трябва да откриеш силните му страни и да го стимулираш да ги доразвива. Да познаваш слабостите му и да му помагаш да ги контролира. Да пазиш егото му и да вдигаш самочувствието му. Да разговаряш с него, без да го отегчиш!....и не на последно място да го обичаш....."
Не на последно място - да го обичаш, но точно последно го изреди. А то включва в себе си всичко останало, което каза преди него. Да изразиш любовта си значи да покажеш на другия, че той няма нужда от теб, за да преживее Себе си. Самочувствие и его не му трябват. Само чиста любов.
@Eurydice - мерси за коментара.
Съгласен съм с теб.
А, онова е просто цитат и за това така съм го написал.
Харесва ми, защото има някаква емоционална градация с тази любов накрая. Иначе, разбира се че всичко предварително изредено, включва най-вече любов :)
С една голяма, ведра усмивка и с чувство за хумор. Такова тъничко, почти незабележимо, нежно, необиждащо и негрубо. И трябва да пазиш тази усмивка, за да я подкрепяш, когато й е тежко и има нужда да бъде усмихната, за да можеш да бъдеш щастлив с нея, когато тя е щастлива. И да си много търпелив. И да й подаряваш цветя - кокичета, зюмбюли, нарциси, лалета, каквото намериш - пролетта е чудесно време за подаряване на цветя. Просто ей така, без повод, без празник, а за да направиш деня й по-цветен и ароматен.
Този списък може още много да бъде продължен, но ми се спи. Това е най-важното ;). Просто бъди себе си. Понеже ако тя не те хареса такъв какъвто си, ти просто не си нейният човек, а тя не е твоето момиче.
@Spalkiry - благодаря за коментара! Много красиво си го описала!
И най-много ми хареса за усмивката, че даже и съм съвсем съгласен!:)
А, относно цветята - само да я намеря, ще я "затрупам" със цветя!
..стига да не е алергична де, че с тези алергии пролетни.. :)
Всичко ли трябва да вкарваме във формули, оградено в скоби, подчертано с дробна черта, покачено върху степени, застреляно със знак за (не)равенство? :)
@Nadinka- в никакъв случай!
Аз по математика съм имал шестици, ама щото бях симпатичен, сравнително схватлив и взимах чат-пат частни уроци! :)
Не искам вече формули, стига ми :)
Публикуване на коментар