Любимци

Имало някога...
разбира се, че зад гори, реки, планини, океани и морета, сливи, круши, череши и т.н. , нали все-пак е приказка!
Та...., имало някога-
една, хм... как да я нарека.. нека бъде Автономна Област. (Може и с малки букви, но така изглежда по-тържествено!)
И не е важно как се казва мястото, а са важни неговите обитатели...

Глава 1. Заекващият каубой.

Бял като мляко(или вар, но второто не се използва за сравнение по необясними причини), русоляв, с изпечено от слънцето и брулещият го вятър лице (заради слънцето дори му се наложи да започне да си слага противослънчев крем на носа, за да не му изглежда като изгорена чушка от домашно сглобен чушкопек, а кремът е популярна марка, видяна в реклама по ТВ и свръх -мега- изгодно купен : 2 туби плащаш, 3-та гратис!), неотразимо чаровен и.. сладко- заекващ при силно притеснение.

Това именно е Коко (на галено ....е, няма галено на Коко, уви!) , главният герой и разбира се Чочо (неговият безстрашен, силно пристрастен към кактусовата ракия и освидетелстван за далтонист кон).
Точно тези двама герои владеели прерията и я препускали стремглаво надлъж и на шир.

Както вече упоменах Коко бил много красив, много чаровен и изобщо от всичко по много, та за съжаление чак и притеснението му най-вече от вниманието на красиви жени и въпросното последствие от него - заекването. (Което само по себе си било намирано за много сладко, но това в последствие...)
Има, разбира се любовна нишка в цялата история, както се досещате, но не и е дошло още времето..

Та, тези двама безстрашни герои се познавали от деца. И сега ще разкажа как се е зародило това историческо приятелство и съдбовна дружба.

Коко бил дете от нормално, средностатистическо семейство.
Имал по-голям брат, който го побийвал за щяло и нещяло, но иначе се обичали много и споделяли всичко- Братът споделял всичко, което искал, т.е. взимал си го директно от Коко, а Коко споделял с обичния си, по-голям брат старите му, с пробити подметки маратонки и тук-таме някои протрити панталони, които му били големи и обикновено му висели от всякъде, но всеки е чувал фразата - "Ще ги израстеш!", нали?
Е, Коко не ги израстявал обикновено, защото били толкова скъсани, че докато да ги израсте, вече не ставали за носене.

Имал по-малка сестра. Само с 2 години по-малка.
Като при нейното раждане, Коко загубил и малкото внимание, което получавал и в общи линии, от своята 2 годишна възраст разчитал предимно на себе си в живота.
Вероятно поради тази причина се научил да чете на 3 годинки, да пише на 4, да смята с дробни на 4 и 2 месеца и да рецитира Шекспир по памет и в оригинал на 4.5 години!

Коко имал и обични родители, които работели много, за да могат да си позволят да изплащат апартамента, в който да отглеждат спокойно своите наследници.
Родители като родители - къде патриархат (когато опре до слагане на салатата с ракията всяка вечер от майката на таткото), къде матриархат ( в края на месеца, при получаването на заплатата си, таткото чинно отброявал парите на мамата, която ги прибирала на сигурно. Най-вече по причини, засягащи сигурността на семейното финансово спокойствие).

Баба и дядо, които виждал летата, когато бил недоброволно заточван на село, където ходил да събира сено, дърпа цвекло, бере череши, гази в реката и да бъде изяждан вечер от комарите, които били само колкото врабци, но бръмчали пък като МИГ-17 и само благодарение на своето миловидно излъчване и бързи крака (най-вече!) успявал да се спаси от основното им забавление - 4 комара да хванат по един крайник на въпросната, нищо не подозираща жертва и да я изнесат в друга държава!

Та, в общи линии това е Коко. Дете като дете, живеещо в своя детски, пълен с мечти свят.
А мечти?! Ооооо, виж в това бил олимпийски шампион!
Мечаел, мечтаел..по някое време забравял мечтата, та трябвало нова да започва...толкова интензивно преживявал своето превръщане от дете в човек (което е спорно дали е добре, но нейсе), че не било ясно дали ще се превърне във възрастен, сериозен човек, или в нещо друго!
И тук мили деца, Съдбата наблюдавайки събитията, решила че трябва да вземе нещата в свои ръце и.... срещнала Коко с Чочо!

А, Чочо бил едно хилаво жребче, което още от бебе показвало забележит мързел и изключителна изобретателност в негово улеснение!
А, да.. и още нещо - силен интерес и изтънчен вкус към определени видове напитки, които са в течно състояние, но по-скоро изсушават устата и организма, отколкото да утоляват жаждата!
Как открил този свой интерес и до сега не е ясно, но фактите са си факти - намира ли се в радиус от 30 км. каквато и да е спритна напитка, Чочо превключва на специален режим на препускане и докато не я достигне и изсмуче като водна помпа- няма мирясване!

Бил хубав летен ден. С други думи - жега, та се не трае.
Коко препускал на своето въображаемо дървено конче в покрайнините на своето китно селце, когато го видял!
Под едно дърво, седнал в позиция на куче, кой? Чочооо!
Седи и гледа без да мига. Като статуя.
Позачудил се Коко това кон ли е, куче ли е, но все-така радостно се приближавал, защото усещал вътрешно в себе си, че това същество, каквото и да е, ще се окаже нещо много важно за него.
А, Чочо в този момент, въпреки непълнолетието си бил леко пийнал.
Абе, я направо да си го кажем с точните думи - бил пиян като сандък, опитвал се да не се движи, за да не падне и с тази цел се стараел да фокусира 2 мухи, които летяли небрежно в любовен танц, около дървото, без да движи дори очните си ябълки.

- Здрасти! Аз съм Коко. Ти как се казваш?
Щастливо, по детски извисил гласче малкият Коко..

От там, на сетне историята мълчи какво точно са си казали и изобщо дали Чочо нещо е успял да отвърне в своето моментно състояние, но фактите са следните :
- Тази среща се превърнала в едно от най-добрите и съдбовни събития за двамата герои, които в последствие се превърнали в неразделни приятели, партньори и единствените владетели на прерията в нашата магическа страна.

(следва продължение)