*Maxim, 5 годишен.
.......
- Ооооо (вдигнати от искрено учудване вежди и искрящи очи), ти имаш косми по ръката ?!?
Поглажда ми ръката с възхищение и толкова внимателно, че все-едно го е страх да не я счупи..
- Имам, да. И ти ще имаш като пораснеш :)
- Кога, кога?! (нетърпеливо)
- Ами, след ммм... около десетина годинки..
- (кратко замисляне, заемане на горда позиция и) Аз вече имам, виж!
Вдигайки ръкавчето си нагоре, протяга ръка и започва да я поглажда със самодоволна усмивка, от която липсват двата предни зъба. Поне.
И въпреки това е убеден, че там, върху ръката му има някаква въображаема космена покривка, която продължава да гали с гордост и удоволствие...
- Е, моите са по-малко, но имам и аз мъъъничко! Пипни, пипни!......
4 коментара:
Хахах! Обожавам разговорите с децата, толкова са чисти и непосредствени, и светли...
Но знаеш ли, стана ми малко тъжно. Защо искат да порастват :( Учи ги да не бързат. Детството е само веднъж. После цял живот си възрастен. С косми по ръцете, които връхлитащата метросексуалност ще иска безмилостно да оскуби, с мазоли по ръце, крака, душа...И нито дърветата изглеждат толкова загадъчни и огромни, нито разбираш какво си говорят птиците. Закърняват сетивата, ми се струва.
И ако ти ги няма предните зъби, определено никой няма да намира усмивката ти за очарователна :)
Дяца, какво да ги правиш :)
То, има и други бисери..
А, иначе - не знам дали усмивката без 2 предни зъба е очарователна, или не.
Вероятно е въпрос на вкус..
Обаче, определено се фъфли и трудно се разбира по някога :)
Въпрос на настройване на ухото!
Фафла! :D
:) Много сладка история. Безгрижието на децата, когато откриват света, който понякога даже се е скрил в едни малки косъмчета на ръката! :)
Да, Майче. Точно така е :)
Уникална работа са малките хора!
Аз лично им се възхищавам! :)
Публикуване на коментар