Разходка в мен

Четох последните дни много интересни неща.
Ернст Мулдашев за своите експедиции в Тибет и 5-те раси на Земята,
"Децата - индиго", Дийпак Чопра и неговото научно интерпретиране за прераждането на душата. Мнения на различни хора, някои смятащи се сами за просветени, други - смятащи ги и част от обществото за такива..
Изобщо, една интересна и вълнуваща за мен тема и като цяло, почувствах се пак дете/юноша, когато "поглъщах" книги за ден, нощ, или най-много денонощие :)

Е, разбира се тогава книгите бяха по-скоро на Агата Кристи (Имам всичките и издадени криминалета, в едни такива малки книжлета, не помня издателството), Сидни Шелдън, различни исторически книги, български романи като се започне от "Тютюн" на Димов и "Под Игото" на Вазов, та чак до Богомил Райнов.
Разкази, приказки, автобиографии и биографии..
Обикновено започвам да чета каквото намеря и повечето пъти се случва да ми харесва, та го прочитам с кеф.

И другата основна разлика е, че сегашните четива по-скоро ги чета на моето лаптопче.

Липсва ми онова носталгично усещане да седиш/лежиш в различни пози, докато ти изтръпне ръката и/или схване гърбът.
Механичното завъртане, за да освободиш онази част от тялото, която вече "плаче за почивка" и започващото справедливо натоварване на съответната друга част, неоткъсвайки емоционалното обвързване с книгата.
И така цял ден, цяла нощ, или дори денонощие. С малки паузи за ядене (в които продължавам да чета), тоалетна и поглеждане на часовника от време на време и учудената мисъл:
- " Абе, той ли нещо не смята тва време правилно, или аз?! И защо не върви толкова бързо като правя ..... (нещо не-толкова приятно)" :)

Приятно е усещането да "потопиш" съзнанието си в четивото и да забравиш всичко заобикалящо. Дори си мисля, че е нещо като медитация. Поне в един смисъл- в него не препускат различни мисли на различни теми, а е изключително концентрирано върху само едно нещо. Било разкриване на престъпника, или - защо лемуро-атлантите са били най-развитата раса (според Мулдашев и други писатели), а не само лемурийците, или атлантите по отделно?

Носталгичен човек съм. Знам го отдавна и въпреки това често се учудвам на себе си как мога да изпитвам толкова хубави емоции (все-още), привикани от носталгията.
Специални емоции - сладко-тъжно-приятно-нежно-вълнуващо-уютни.

С думи - толкова. По-добре не мога да го обясня. Иска ми се много, но не мога.
Ако искаш, заповядай в главата ми и разгледай "изложбата" от всичко, защото там няма само книги.. :)
Ама това като дойде времето, в което всички ще умеем да комуникираме телепатично и всеки ще има определен достъп до Всеобхватното информационно поле, Акашовите хроники(записки), или както там се нарича още.
:)