Абе, сетих се днес за един филм. Много стар, от 1990 година. Казва се Flatliners. Тогава го гледах на кино и си спомням първата сцена - мрачен ден, почти на развиделяване и нашият герой си стои на някакъв кей. Времето аха-аха да се разплаче (б.р. да завали). Той гледа съсредоточено и мрачно в нищото, пафка си цигарка (за тва не съм сигурен), един вид, все-едно медитира почти.. и след няколкосекундна тишина казва тихо - "Днес е чудесен ден за умиране"!
Много въздействаща сцена вързваща се със сюжета чудесно и изобщо - много силно начало на филма, според мен..
Но мисълта ми бе друга на мен в момента.
Гледам днес времето - едно такова слънчево, пролетно и се сетих за тоя филм и стигнах до съждението, че има толкова много повече чудесни дни за живеене.
Всъщност, всяко живо същество има всичките дни на света да живее и само един за по-горе споменатата дейност.
Така че днес мисля да си поживея, че грехота е...толкова хубав ден за живеене, а да го изпусна - немислимо!
Атакааа!
:-)
2 коментара:
хаха и аз тъкмо това писах :)
Честита пролет!
Живей! :)
Честита пролет, да!
Живея, та са късам! Кеф! :)
Публикуване на коментар