За щорите и философията

Слагат ми щори на прозорците на апартамента. Точно в момента, да.
Заради това, не можах да се наспя, че снощи като се прибирах, виси една бележчица на вратата - " Утре от 8.00 часа ще бъдат монтирани щорите."
Е, заради това не можах да се наспя. Не от вълнение за самите щори, а от ранното ставане.
Не знам как е с другите хора, обаче при мен е така, че ако ми предстои нещо рано на следващия ден, предходната нощ така ми се наглася биологичният часовник, че ни будилник ми трябва, ни нищо, а си ставам по-рано от необходимото, кукуряк направо и съм все ненаспан..
Та, сега нахлуват едни младежи с тея щори и дано не изкъртят стените,докато ги вкарват, че малко непохватни ми изглеждат.
Идва ми и думата "нефелни", ама да не заприличам на някой наш писател-класик пък ;)

Така, до тук бе информативната част за въвеждане в обстановката, запознаване с фактите и главните (щорите) и второстепенните (младежите,дето ги монтират) герои.

Сега започва философията.
"Дръж се земьо....", бе шоп не съм, ама газя я и аз, кво да правя.
Още да летя не мога :)

Сега мога да дам едно кратко и импровизирано обяснение на думата щора.
- Щората е заграждащ/закриващ предмет( използва се по-често в м.ч.), използван с цел да помогне да се скрием, или да скрием наше действие, или вещ от очите на други хора, или от светлината.

Всъщност, при по-дълбоко и искрено тълкувание, лично според мен човек си мисли, че се крие от хорски очи, ама по-скоро е от слънцето и светлината.
Интересно звучи,а? Защо да е интересно пък? То, вярно е, че хората си падаме воайори, обаче и да те гледа някой и да не те гледа, какво толкова ?!
Е, освен психическия натиск, който усещаш, който сам по себе си при различните индивиди има различна сила на въздействие и посоки ;)

Аз си живях няколко месеца без щори (и дори без пердета,че нямах и корнизи, поради ремонта,ама това е по-обширна тема) и вярно е, че в началото се чувстваш като във витрина, което при мен не бе особено засилено, поради факта че непосредствено срещу прозорците ми няма жилищни сгради, а живея на 3-я етаж, което възпрепятства в известна степен надзъртането на случайни минувачи.
То, не че са се скъсали да гледат де, ама принципен е въпросът, както по-горе стана въпрос :)
Та, слагат ми щорите сега, а аз си пиша философския труд в тяхно име и за тяхно здраве!

Изпитвам и радост!
Пак не е, заради самите щори, а заради това, че те са последното нещо, което трябва да се направи в апартамента, защото последните месеци посрещнах и изпращах бая работници, а най-уморителното е, че трябва да се чисти после! Драма!
Снощи се прибирах и в автобуса се уцелих с една съседка, та и се оплаках, че съм станал чистач! Аз толкова не съм чистил през целия си живот, колкото последните няколко месеца.. Това не е за хвалба, знам, ама когато фактите говорят, Боговете, я бридж играят, я се правят, че не чуват ;)
Отплеснах се от темата! Обратно към щорите.

Хубави са, от онези на ленти и даже са електрически.
Има две копчета на стената и натискаш едното и те - пърррр, нагоре! Натискаш другото- пъррррр, надолу! Лукс, буржоазия и мързел, така да се каже!
Лукс, лукс, обаче предишните си бяха много готини!
Нищо, че бяха с мануално задвижване, разбирай- въртиш една ръчка.
Вероятно идва лекото ми недоверие от там, че аз съм тип човек, който лесно се привързва към хора и вещи и трудно сменя.. Но, не зависи от мен в случая, нали не съм собственик, а наемател.
Та, предишните ми бяха (освен, че ръчни) по-различен тип. По-масивни някак. И едната щора, тази в хола, от ляво запецваше нещо ръчката и бая зор докато я сваля, обаче какво от това?! Бях си свикнал!
Тези сега са едни на ленти иии не знам как ще спират светлината и дали ще са способни да направят пълна тъмнота, ама от тези, дето като попаднеш в тях и да те шибне депресията ей-така, без причина! :)

Абе, ще ми трябва време да свикна с тях и да ги приема за мои.
Ще свикна, къде ще ходя. То, на по-лесно, по-лесно се свиква, нищо че харчи ток, експлоатира околната среда и струва пари!
Важното е ние, човеците да сме все по-неподвижни и мързеливи!
То, нали за това измислят и уреди, командвани само с мисъл..
Сакън, да не трябва да си преместиш пръстчето, че вземе да те тресне някой инсулт от пренапрягане на крехката, телесна конструкция! Хихи :)

"Дръж се земьо....", аз да летя няма да се науча, обаче да лежа и с мисъл да си вдигам и спускам щорите- сигурно!
Още при следващия ремонт го очаквам!
:-)