Разходка в мен

Четох последните дни много интересни неща.
Ернст Мулдашев за своите експедиции в Тибет и 5-те раси на Земята,
"Децата - индиго", Дийпак Чопра и неговото научно интерпретиране за прераждането на душата. Мнения на различни хора, някои смятащи се сами за просветени, други - смятащи ги и част от обществото за такива..
Изобщо, една интересна и вълнуваща за мен тема и като цяло, почувствах се пак дете/юноша, когато "поглъщах" книги за ден, нощ, или най-много денонощие :)

Е, разбира се тогава книгите бяха по-скоро на Агата Кристи (Имам всичките и издадени криминалета, в едни такива малки книжлета, не помня издателството), Сидни Шелдън, различни исторически книги, български романи като се започне от "Тютюн" на Димов и "Под Игото" на Вазов, та чак до Богомил Райнов.
Разкази, приказки, автобиографии и биографии..
Обикновено започвам да чета каквото намеря и повечето пъти се случва да ми харесва, та го прочитам с кеф.

И другата основна разлика е, че сегашните четива по-скоро ги чета на моето лаптопче.

Липсва ми онова носталгично усещане да седиш/лежиш в различни пози, докато ти изтръпне ръката и/или схване гърбът.
Механичното завъртане, за да освободиш онази част от тялото, която вече "плаче за почивка" и започващото справедливо натоварване на съответната друга част, неоткъсвайки емоционалното обвързване с книгата.
И така цял ден, цяла нощ, или дори денонощие. С малки паузи за ядене (в които продължавам да чета), тоалетна и поглеждане на часовника от време на време и учудената мисъл:
- " Абе, той ли нещо не смята тва време правилно, или аз?! И защо не върви толкова бързо като правя ..... (нещо не-толкова приятно)" :)

Приятно е усещането да "потопиш" съзнанието си в четивото и да забравиш всичко заобикалящо. Дори си мисля, че е нещо като медитация. Поне в един смисъл- в него не препускат различни мисли на различни теми, а е изключително концентрирано върху само едно нещо. Било разкриване на престъпника, или - защо лемуро-атлантите са били най-развитата раса (според Мулдашев и други писатели), а не само лемурийците, или атлантите по отделно?

Носталгичен човек съм. Знам го отдавна и въпреки това често се учудвам на себе си как мога да изпитвам толкова хубави емоции (все-още), привикани от носталгията.
Специални емоции - сладко-тъжно-приятно-нежно-вълнуващо-уютни.

С думи - толкова. По-добре не мога да го обясня. Иска ми се много, но не мога.
Ако искаш, заповядай в главата ми и разгледай "изложбата" от всичко, защото там няма само книги.. :)
Ама това като дойде времето, в което всички ще умеем да комуникираме телепатично и всеки ще има определен достъп до Всеобхватното информационно поле, Акашовите хроники(записки), или както там се нарича още.
:)

За мен и Рахманинов

Обичам Рахманинов. Имаме дълга история с него..
Може би около 10 години любов и разбирателство. И продължават за мое щастие.

Има много композитори, които обичам и всеки един е специален.
Той е малко по-специален, особено в определени духовни състояния. Мои.
Може би, заради славянската душевност, която споделяме. Може би заради някаква сходна музикална чувствителност към тонове, нюанси и хармонии..
Не знам и не е важно.
Обичам Рахманинов.
Сонати, Миниатюри, Концертите (без изключение) и най-вече - "Вариации на тема по Паганини".
Споделям тази от тях, която прави целия цикъл дори по-вълшебен, отколкото е необходимо, за да съм щастлив.
Но, благодарен съм, че я има!

Понякога Бог е малко по-близо до нас. Молитва, медитация, музика...

Вярвам

Една песен, която ми хареса последните дни. В свободен превод би звучало :
" Га ша падаш, ща фана, вервай ми малко поне де!"

А, лиготията настрана, ако оставим - просто ми харесва много! :)

За щорите и философията

Слагат ми щори на прозорците на апартамента. Точно в момента, да.
Заради това, не можах да се наспя, че снощи като се прибирах, виси една бележчица на вратата - " Утре от 8.00 часа ще бъдат монтирани щорите."
Е, заради това не можах да се наспя. Не от вълнение за самите щори, а от ранното ставане.
Не знам как е с другите хора, обаче при мен е така, че ако ми предстои нещо рано на следващия ден, предходната нощ така ми се наглася биологичният часовник, че ни будилник ми трябва, ни нищо, а си ставам по-рано от необходимото, кукуряк направо и съм все ненаспан..
Та, сега нахлуват едни младежи с тея щори и дано не изкъртят стените,докато ги вкарват, че малко непохватни ми изглеждат.
Идва ми и думата "нефелни", ама да не заприличам на някой наш писател-класик пък ;)

Така, до тук бе информативната част за въвеждане в обстановката, запознаване с фактите и главните (щорите) и второстепенните (младежите,дето ги монтират) герои.

Сега започва философията.
"Дръж се земьо....", бе шоп не съм, ама газя я и аз, кво да правя.
Още да летя не мога :)

Сега мога да дам едно кратко и импровизирано обяснение на думата щора.
- Щората е заграждащ/закриващ предмет( използва се по-често в м.ч.), използван с цел да помогне да се скрием, или да скрием наше действие, или вещ от очите на други хора, или от светлината.

Всъщност, при по-дълбоко и искрено тълкувание, лично според мен човек си мисли, че се крие от хорски очи, ама по-скоро е от слънцето и светлината.
Интересно звучи,а? Защо да е интересно пък? То, вярно е, че хората си падаме воайори, обаче и да те гледа някой и да не те гледа, какво толкова ?!
Е, освен психическия натиск, който усещаш, който сам по себе си при различните индивиди има различна сила на въздействие и посоки ;)

Аз си живях няколко месеца без щори (и дори без пердета,че нямах и корнизи, поради ремонта,ама това е по-обширна тема) и вярно е, че в началото се чувстваш като във витрина, което при мен не бе особено засилено, поради факта че непосредствено срещу прозорците ми няма жилищни сгради, а живея на 3-я етаж, което възпрепятства в известна степен надзъртането на случайни минувачи.
То, не че са се скъсали да гледат де, ама принципен е въпросът, както по-горе стана въпрос :)
Та, слагат ми щорите сега, а аз си пиша философския труд в тяхно име и за тяхно здраве!

Изпитвам и радост!
Пак не е, заради самите щори, а заради това, че те са последното нещо, което трябва да се направи в апартамента, защото последните месеци посрещнах и изпращах бая работници, а най-уморителното е, че трябва да се чисти после! Драма!
Снощи се прибирах и в автобуса се уцелих с една съседка, та и се оплаках, че съм станал чистач! Аз толкова не съм чистил през целия си живот, колкото последните няколко месеца.. Това не е за хвалба, знам, ама когато фактите говорят, Боговете, я бридж играят, я се правят, че не чуват ;)
Отплеснах се от темата! Обратно към щорите.

Хубави са, от онези на ленти и даже са електрически.
Има две копчета на стената и натискаш едното и те - пърррр, нагоре! Натискаш другото- пъррррр, надолу! Лукс, буржоазия и мързел, така да се каже!
Лукс, лукс, обаче предишните си бяха много готини!
Нищо, че бяха с мануално задвижване, разбирай- въртиш една ръчка.
Вероятно идва лекото ми недоверие от там, че аз съм тип човек, който лесно се привързва към хора и вещи и трудно сменя.. Но, не зависи от мен в случая, нали не съм собственик, а наемател.
Та, предишните ми бяха (освен, че ръчни) по-различен тип. По-масивни някак. И едната щора, тази в хола, от ляво запецваше нещо ръчката и бая зор докато я сваля, обаче какво от това?! Бях си свикнал!
Тези сега са едни на ленти иии не знам как ще спират светлината и дали ще са способни да направят пълна тъмнота, ама от тези, дето като попаднеш в тях и да те шибне депресията ей-така, без причина! :)

Абе, ще ми трябва време да свикна с тях и да ги приема за мои.
Ще свикна, къде ще ходя. То, на по-лесно, по-лесно се свиква, нищо че харчи ток, експлоатира околната среда и струва пари!
Важното е ние, човеците да сме все по-неподвижни и мързеливи!
То, нали за това измислят и уреди, командвани само с мисъл..
Сакън, да не трябва да си преместиш пръстчето, че вземе да те тресне някой инсулт от пренапрягане на крехката, телесна конструкция! Хихи :)

"Дръж се земьо....", аз да летя няма да се науча, обаче да лежа и с мисъл да си вдигам и спускам щорите- сигурно!
Още при следващия ремонт го очаквам!
:-)

Дни за живот

Абе, сетих се днес за един филм. Много стар, от 1990 година. Казва се Flatliners. Тогава го гледах на кино и си спомням първата сцена - мрачен ден, почти на развиделяване и нашият герой си стои на някакъв кей. Времето аха-аха да се разплаче (б.р. да завали). Той гледа съсредоточено и мрачно в нищото, пафка си цигарка (за тва не съм сигурен), един вид, все-едно медитира почти.. и след няколкосекундна тишина казва тихо - "Днес е чудесен ден за умиране"!
Много въздействаща сцена вързваща се със сюжета чудесно и изобщо - много силно начало на филма, според мен..
Но мисълта ми бе друга на мен в момента.
Гледам днес времето - едно такова слънчево, пролетно и се сетих за тоя филм и стигнах до съждението, че има толкова много повече чудесни дни за живеене.
Всъщност, всяко живо същество има всичките дни на света да живее и само един за по-горе споменатата дейност.
Така че днес мисля да си поживея, че грехота е...толкова хубав ден за живеене, а да го изпусна - немислимо!
Атакааа!
:-)

Добре дошъл!

Днес е неделя - ден за почивка, разтуха, развлечение, размисъл, гости.... и за каквото и да е друго :)
А, аз харесвам приказки.
Не знам защо правя асоциация между "неделя" и "приказка", но я направих.
Не са ми били четени приказки като малък, или поне не в по-голяма, съзнателна възраст, за които да си спомням, но за сметка на това, аз съм си чел много и различни и продължавам! :)
И днес, в неделя се присетих за една приказка (или както е по-модерно да се казва вече - притча), която прочетох не като дете, а съвсем по-късно..има-няма.. преди няколко месеца.

И ще я споделя с моя блог, за да си я имам и да си я чета, когато искам, а чрез него и с още някой друг мой гостенин, който се "объркал" да ме посети :)
Неделята е и за това - да се ходи на гости, нали?
Нали се казва, че гостите са пратеници на Бога и дори да са непознати и съвсем случайно наминали, няма нищо случайно в това, защото е "било писано" да ги посрещнеш и приемеш като приятели! :)

За това, добре дошъл мой гостенино! За мен е чест да те посрещна в скромния ми дом!
Заповядай вътре, чувствай се като у дома си. Всичко "мое" е и "твое" винаги и по всяко време..
Разгледай дома ми, хапни, утоли жаждата си, а ако после си уморен - полегни, затвори очи и чуй приказката, която ще ти разкажа...

--------------------------
Имало едно време двама индийски учителя.
Един по-млад и един по-стар. По-младият бил ученик на по-стария. Затова пък младият имал хиляди ученици, а старият само 20.
Един ден старият учител отишъл при по-младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше, му отговорил младият.
- Мислиш ли, че преподаваш по-добре, пак питал старият.
- Не, най-добрият учител в света си ти, отвърнал младият.
- Как според теб идва мъдростта, с желанието или с възрастта?, попитал отново старият.
- Разбира се, че с възрастта, отговорил младият.
- Тогава защо твоите ученици са хиляди, а моите една шепа?

А младият учител отвърнал:
- Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.
-----------------------------

Анонимна суета

Седях и си четох блогове до преди малко.
И възхищавайки се на много от нещата, които прочетох се почувствах щастлив.
Освен от самите прочетени неща и от усещането ми, че имам и аз блог, видиш ли... мога да пиша каквото си искам, което по презумпция се превръща в публично, така да се каже, нооо всред необятната "пустиня" на блогове, в която всяко зрънце "пясък" е всъщност един блог, то никой не знае за моя и никой не го чете.
Нещо като ..да кажем да правиш секс на обществено място и точно рискът да те види някой да го прави толкова вълнуващо :)
Нещо много лично, което правиш публично.
Било писане в блог, или онова там другото :)
Та, така и аз - усещам различни неща и ги пиша в личния си, обществен дневник, за да получавам гъдел от риска, че някой току-виж го прочел и ме накарал да се почувствам "разсъблечен"!

И за край - надявам се, че хората, които по някакви неведоми пътища на Съдбата попаднат тук и ме зърнат "съблечен", ме харесат!
Що гири съм издигал, за да направя ръцете си маалко по-мускулести и привлекателни, а чаровния си поглед, трениран ежедневно пред огледалото - сексииии ;)
Суета, кво да го правиш..
;)

На излизане

Влизам, гледам блог. Оглеждам се - той бил мой! Мой, мой..чак пък толкова да е мой, не е, но така се води.
Право на собственост всеки има право да има и аз вместо да си купя апартамент, правя си блог! Авангардист, така да се каже, с други думи!
Е, няма как да не напиша няколко думи, че да не загине ентусиазмът му(на блога де).
И да се оплача..
Значи, не знам аз защо така е устроен животът, обаче на моменти не ми е интересно нещо.
Скука и отегчение.
Подчертавам - само на моменти.
Тези моменти се сменят с други моменти, в които има и повече скука дори, обаче мен това не ми пречи, а дори ме разнообразява :-)
И връщайки се на разнообразието, освен, че човек може да намери разнообразие в едно и също нещо, определящо се от различните му етапи (на нещото, а понякога и на човека), то както по-горе споменах - явно нужда от апартамент (или китна къща с двор, две череши, една вишна и куче из двора да търчи) нямам.
Поне за сега де..
Абе, не че нямам, но и да го имам, няма да ми промени съществено съществуванието (моето). Пак поне за сега!
За сега май, май най-..... ще ми даде едно "тенисче на маса". Спортът де! В кавички е, защото използвах умалително, не за друго.
А, като стане месец май, може и апартамент да си купя...ей- така, да си разнообразя живота, дет се казва!
:-)