Днес е неделя - ден за почивка, разтуха, развлечение, размисъл, гости.... и за каквото и да е друго :)
А, аз харесвам приказки.
Не знам защо правя асоциация между "неделя" и "приказка", но я направих.
Не са ми били четени приказки като малък, или поне не в по-голяма, съзнателна възраст, за които да си спомням, но за сметка на това, аз съм си чел много и различни и продължавам! :)
И днес, в неделя се присетих за една приказка (или както е по-модерно да се казва вече - притча), която прочетох не като дете, а съвсем по-късно..има-няма.. преди няколко месеца.
И ще я споделя с моя блог, за да си я имам и да си я чета, когато искам, а чрез него и с още някой друг мой гостенин, който се "объркал" да ме посети :)
Неделята е и за това - да се ходи на гости, нали?
Нали се казва, че гостите са пратеници на Бога и дори да са непознати и съвсем случайно наминали, няма нищо случайно в това, защото е "било писано" да ги посрещнеш и приемеш като приятели! :)
За това, добре дошъл мой гостенино! За мен е чест да те посрещна в скромния ми дом!
Заповядай вътре, чувствай се като у дома си. Всичко "мое" е и "твое" винаги и по всяко време..
Разгледай дома ми, хапни, утоли жаждата си, а ако после си уморен - полегни, затвори очи и чуй приказката, която ще ти разкажа...
--------------------------
Имало едно време двама индийски учителя.
Един по-млад и един по-стар. По-младият бил ученик на по-стария. Затова пък младият имал хиляди ученици, а старият само 20.
Един ден старият учител отишъл при по-младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше, му отговорил младият.
- Мислиш ли, че преподаваш по-добре, пак питал старият.
- Не, най-добрият учител в света си ти, отвърнал младият.
- Как според теб идва мъдростта, с желанието или с възрастта?, попитал отново старият.
- Разбира се, че с възрастта, отговорил младият.
- Тогава защо твоите ученици са хиляди, а моите една шепа?
А младият учител отвърнал:
- Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.
-----------------------------
5 коментара:
Добре заварила :)
На мен ми е хубаво в твоята къща, топличко и уютно. Като чаша горещ шоколад до печката през зимата, като купичка супа, когато си болен, като огромно плюшено мече, когато си тъжен. И обичам да ми разказваш приказки :)
Така е...очакванията често носят разочарования, а когато не очакваш нищо, винаги има шанс да се изненадаш приятно :)
Е, Георги, много хубаво посрещане!
Благодаря ти!:))
А знаеш ли приказката за момчето, чието сърце се виждало от всички и си сменяло цвета в зависимост от чувството, което изпитвал в момента?
Присетих се за нея покрай теб.
Виждам сърцето ти в блога.
И наистина в хубав цвят е :)
@Caribiana - човек може да си мечтае само за гости като теб!:)
@BelleCarina - Думите ти ме стоплят, благодаря!
Винаги съм обяснявал, че съм като хамелеон ;)
Благодаря за хубавата приказка :)
Пак заповядай, babyls :)
Публикуване на коментар