Ей-така..

Това, което започвам да пиша е нещо много лично.
За мен няма нещо по-лично от искрените ти мисли, които изразяват същността ти точно в момента на споделянето им.

Не знам точно за какво ще пиша и дори не знам дали ще го публикувам все-още, но усещам в себе си онова специфично състояние на вътрешна вглъбеност и склонност към споделителност, когато.....
... когато човек влизайки в къщи оставя вратовръзката си на масичката за кафе, събува новите си, модерни обувки, оставяйки ги до вратата неподредени и замисляйки се, че трябва да ги лъсне за утре, разкопчава ризата си, навивайки ръкавите до лактите, изключва телефона си и не включва компютъра.
И просто сяда на земята с прегърнати колене.
Там, където не е обичайно да се сяда. В някой притъмнен ъгъл от помещението, до който слънцето не стига, а светлината е в такова количество, колкото да направи сумрака отпускащ и споделителен. Време за 'медитация'. Не типичната, но все-пак..

Не пия алкохол сам. Иначе щях да добавя и чаша уиски "on rocks", но просто няма да съм аз.
А, сега съм изцяло и само аз.

Нямам братя и сестри и много пъти съм мислел, какво ли щеше да е, ако...

Бях на около 5 години. Ясно ми се е запечатала сцената:
- ... искаш ли да си имаш братче, или сестриче...?


Не помня какво отговорих на майка ми, но помня усещането си. Изненада и известна обърканост. Вероятно съм изпитал вроденото човешко чувство на страх да не бъда пренебрегнат, ако...
Не знам дали понякога усещам липса на нещо, което съм нямал никога. Не знам дали е възможно, но се случва да се замислям.
Размислите ми ме доведоха до заключението, че за мен семейството е много важно. Най-важното.
За това се връщам при всяка възможност при тях.

Финансово не е рентабилно- плащам пари за самолетни билети, които не винаги са евтини.

Практически не е оправдано - бидейки с тях е възможно да пропускам шанса да срещна жената, която... 'трябва' да срещна. Понякога пропускам финансови приходи и социални контакти с приятели.

Емоционално е спорно - привиквам чисто физически към определено обкръжение на хора и предмети, което в последствие нямам и всеки път ми е необходимо време за пренастройка.
С годините това време е все по-кратко, но все-пак го има и винаги ще. Убеден съм.
И все-пак..
Да, и въпреки 'все-пак' е толкова хубаво!

Дядо, докато беше жив, а баба все-още се интересува от едно нещо- намерих ли я.

Забавно е, но първото нещо, или едно от първите неща, които ме пита като ме види е : 'Успя ли да си намериш някоя другарка?'
Като веднага след това започва да ме насърчава да съм внимателен, защото жените са много коварни!
Тя този опит основно го черпи от безкрайната бройка сериали, които се прескачат един друг по Бг-телевизията :)
Съжалява(ха) много за 'предишната другарка', с която бяхме доста години заедно и бяха решили, че ще се женим.
Е, това не успяхме, но пък успяхме да се разделим.
Стандартните два изхода при взаимоотношения мъж-жена, когато има замесено и чувство наречено любов.

Родителите са по-дискретни в това отношение и е нормално- по-близко поколение сме.
Интересуват се и те, дори да е дискретно. Естествено.
За късмет умея да бъда убедителен и да излизам от определени ситуации, включително и тази със въпросите. Но ги разбирам.

Ходих често по летни лагери като ученик. По мое време, средата на 90-те беше нормално.
След това съм живял години в общежитие, в стаи с още 1, или 2-ма души, колеги.
Вероятно това е спомогнало да съм социализиран и да не показвам типичните черти на единствено дете. Или просто съм си такъв, не знам.

Човек, или по-скоро неговата памет имат странната способност да помнят неща, които сами по себе си не са впечатляващи като фактология, но явно някакво моментно усещане в конкретната ситуация ги прави важни и биват селектирани в онзи раздел на паметта, който в последствие ги предоставя обратно при поискване с цветове, мирис, картина...изобщо толкова реално, все-едно се е случило вчера.

Бях ученик, може би в 11 клас и отивайки към училище срещнах една съученичка, която стоеше на улицата сама и пушеше цигара.
За да бъда интересен я попитах със закачлива усмивка :
' Защо си така самотна тук?'
На което тя ми отвърна:
' Не, просто съм сама, не съм самотна'

Тогава осъзнах разликата в значението на двете думи. Логично е, не е трудно, но все-пак често им се бърка значението. А, те за това са две различни думи- да имат различен смисъл.

Тъжно е, когато човек е не сам, но самотен.
Аз лично умея да се чувствам самотен тогава, когато имам емоционална нужда от това.
И наистина не ми се налага(ло) да бъда самотен с някого. За мой късмет, за сега!

Би било някак хубаво и естетически издържано да завърша с поука безразборното изписване на мисли, но не мога, а и не е необходимо.
Не съм пример, не съм учител, не съм.

Просто разказвам себе си. В нещо като нелогична, безпорядъчна и безпоучна 'приказка', която някога може би ще чета на някого.
:)