Спомен

Последното ми стихче. Ето го.

Без грим, поправки и каквото и да е..

Дойде само. Написах го и вече тръгвам си..

А, то - за теб е. Разказано от моето сърце.
-----

Някога намери ме и топло ме прегърна.

Нищо не попита. Взе ме. И в себе си ме скри.

Така останах си. В шепите ти. И косите, и очите…

Прегърнат... вечно. А, времето –

в част от теб ме претвори.



Нарисува ме. От пясък ме направи.

От сън ме измечта. От приказка ме взе.

С мен в морето заживя и... никога не ме забрави.

В спомен ме превърна. Издълба ме в себе си.

И нежно ме пося.


Спомен ще остана, но те не са ли неми ?

Цветни, живи и красиви, но - без глас.

Но ти различна си. На теб споделят.

Защото ги обичаш и ги криеш в шкафчето със спомените си.

В онова вълшебното, в което... съм и аз.



И след време - разрови го и ще ме намериш.

Някъде на дъното. Поизбелял от времето, но... там.

Ти само докосни ме - В миг ще блесна и засветя.

И всичката си нежност пак на теб ще дам.

Среднощно

посветено


Нощем, когато всички заспали са,

често аз буден оставам. Гледам звездите.

И винаги по това време край теб наминавам.

Проверявам дали добре си завита.



Влизам на пръсти. Лампа не паля.

Сядам до теб и с поглед прегръщам те.

Изглеждаш различна. Дори някак по-малка.

Гушкаш играчка. И все пак... същата си.



Минутка оставам. После тръгвам си бавно.

И само луната усеща ме. Вижда.

Щастлив и много усмихнат съм. Тайно.

Тръгнал си вече бях, но...

... все още прегръщам те.

Приказка

След залеза. В започващото полусъние.

Опитвам се да мисля и да пиша.

Не знам защо, но май изписан вече съм...

... изписан в ярка, разноцветна приказка.

-----

Разказвам приключения разтърсващи.

Пиратски кораби. Красиви замъци. Обсади.

Описвам феи. И принцеси малко тъжни. И... Пепеляшка -

Без една обувка. Пътуваща в(ъв) тиквена каляска.

-----

И бавно сладкото ми полусъние

в дълбок, усмихнат сън минава.

Ти приказка от мен създаде. Прочети ме.

И скрий ме в себе си. В душата си.

В най-тайното си място.

Стихийно

Подухна ме вятърът. Довя ме при теб.

Обви ме в прашинки и спусна ме нежно.

Сглобих се от прах - Нетупан и прашен поет.

Прашинково пиша и все търся себе си.

-----

Довлече ме приливът. Как? - Не разбрах.

Сирена приспа ме. Осъмнах при тебе.

В(ъв) пяна, солен, мокър. И малко чудат.

Тюркоазено мисля и търся в теб себе си.

-----

Подхвана ме огънят. Стопих се в него за миг.

Ръцете ми още топли са. Очите ми тлеят...

Сърцето си дадох, а душата спасих.

Нали там поет съм. Нали там живея.

-----

Търсих те вечно. Накрая ти ме намери.

Душата прибра ми. В букет от звезди.

Аз търсих и себе си. И в теб се намерих.

Нарисува ме мислено. С(ъс) моите мечти.

Слънце

Пролет вече е, а още няма слънце.

Сигурно по пътя изостанало е...

Може би не осъзнава. Не замисля се.

Всъщност, колко много всички чакаме го!

-----

Знам го него аз! И предвидлив съм.

Малко слънце в кутийки пазя.

Не крада го. А, умело и грижливо съм събирал.

И лъчите слънчеви се грижа да не гаснат.

-----

Имам си местенце. Там го съхранявам.

И раздавам по кутийка. Всеки, който има нужда.

А, за теб специално - тайно складче съм направил.

Защото феите без слънце - тъжни и..

Просто - "полуфеи" са..

За мен

Почти съм пораснал, а
все-още бягам от тъмното.
Разсмиващо действам. Умея.
През облачни дни съм мъничко тъжен,
но пращам ти слънце в кутийка.
Дойде ли ?
Винаги себе си съм.
Понякога страдам, защото
човек съм, а душата ми малка е.
Често литва нагоре и честичко пада.
Вдигам я нежно и.. утешавам.
Понякога плача, но тайно.
Нали мъж съм.
Сълзите навътре ми капят.
И бързо минава ми външно.
А, вътрешно.. -
често продължавам да плача.
Имам си скромно царство и там често се крия.
Сред звуци и мисли живея.
Понеже там цар съм и позволено ми е -
творя даже по-добре, отколкото
всъщност умея.
----
Това съм си аз. Един миг за теб бях.
Видя ли ме ? Или по-скоро усети...
Показах ти себе си. Без капка остатък.
Ако по някакъв начин докоснах те -
Благодаря ти !

Безгласно

Тихо е днес. Някак прощално.

Теб тук те няма, стоя само аз.

Махам за сбогом в жест театрален.

Сърцето ми спира. И проговарям без глас.

-----

Тихо е днес. А, трябва ми вятърът.

Без него не намирам сили да полетя.

Имам крила, но закърнели са. Някога.

А, душата ми - слаба е. Човешка душа.

------

Говоря без глас и само ти чуваш ме.

Дори тук да те няма. Ти си в(ъв) мен.

Скрила сълзите си. В звезда се притулила.

В океаните къпеш се... Като в приказков ден.

------

Идвам при теб. Там сред звездите.

Букет от всички земни цветя за теб аз набрах.

Осветявай ми пътя и помогни ми да стигна.

Любовта си ти нося и теб аз избрах.

Там

Там, до двете приказни тополи,

гордо в облаците свити.

Там в реката синя, бистра и дълбока,

лятно-галещо извита.

Там, насред дървета натежали от череши.

Вълшебно-сладки, нищо че с костилки.

Там, бостаните като в аптека наредени и зелени са,

навързани дискретно като женски плитки.

Там, кадето рано сутрин с изгрева,

всяка билка с аромата си умее да омайва.

Там дори тревата, казват хората - "обикновената",

необикновена е, защото просто тя е част от цялото.

Там, в компанията на животните,

на техните езици учих се да разговарям.

Само там дори през зимата щастлив аз бях -

агънца новородени имах привилегията да погаля.

Там премина част от детството ми цветно,

в палитра нарисувано - безброй нюанси.

"Там" идва често нощем и ме топли тайничко..

.....

"Там" е приказка ми, която вече ти разказах.

Пожела ме

Пожела ме на сън, в мен се докосна,

без желязно приличие, строгост.

Посочи ми пътя, по който да тръгна,

извеждащ ме право в "живота".

-----

Пожела ме на сън, а аз се уплаших.

Човек съм - мечтая, но скромно.

На прага застанал, умислен, невярващ.

Духът ми е стар, душата ми болна.

-----

Сънят ти изчезна. Аз счупих се някак

на малки частици умора.

Ти пожела ме, а аз ти отказах.

Прощавай - човек съм, не мога...

Пет

Миг на наслада - ухаещ на пролет.

Миг всеотдайност - нежно докосване.

Миг красота - спонтанна усмивка.

Миг на вълшебство - омайно привличане.



Няколко мига в безброй варианти,

на нещо, което ражда се с нас.

Обичаме страстно, палим се, страдаме...

И всичко това в пет мънички букви -

"любов".

Изповед

Разчорлен, наранен и разпокъсан,

явих се аз унил пред тебе.

Минутка скъпоценна нежност прося,

изгарям си болезнено - без време!



Поглеждаш ме студено, вяло.

Дори за миг не се усмихваш.

Не даваш ми така необходимото -

лекуваща ти усмивка свидна.



Преди, умееше да да бъдеш -

букет от щастие, море от нежност.

Сега, поне за мен си само -

красива, непристъпна крепост.



Отдалечена, в скалите скрита,

убежище, което не за мен е.

Самотна птица от тъга пропита.

Отчаяна като безцветно цвете.

-----

Пред теб съм паднал, в теб се взирам.

Душата ми отдаде се на бдение.

А, огънят ми бавно, без остатък,

превръща се в безпламно тление.

Тя

Щастлива ли си,
или си просто миг в морето.
Вълните те завиват,
морските сирени милват.


Тъжна ли си,
или си ярък лъч в небето.
От онези приказните,
на които ангелите свирят.


Сгрешена ли си,
или си само мъчна дума.
Полуизказана сред световете.



Желана ли си,
или си като пясъчната дюна.
Само вятърът те милва и те глези.



Реална ли си,
или си там във стиховете.
Всеки търси те, но трудно те намира.


Печална ли си,
или си просто жива.
А, живият човек без зрънце мъка -
полужив е.

--

Усмихната си
като пролетно кокиче
сияещо, разцъфващо на топлината.



Ти си Тя,
защото си необходима и обичана.
За мен си всичко по-горе
и не само...

Ангел

Погледни ме мила, тук съм, твой съм..

а, забравих! Няма те в реалността.

Сънищата ми са нашето убежище,

там долиташ с белите си, ангелски крила.



Имам нещо да ти казвам важно -

спри за миг, прегърни ме и го чуй.

А, забравих! В сън затворени сме двамата

а, ти ме молиш да се будя - не не бих!



Защо ми шепнеш, че това е важно,

че не е настъпил моят час?

Аз не искам да се връщам там "оттатък"

тъжно е - без теб, там няма нас.



Знам, че ангел си - красив и нежен,

иначе защо са ти крила.

Не, не искам да се будя вече

искам с теб и тук - във вечността.



А, ти ме галиш и ми се усмихваш нежно.

Усещам, че ще тръгваш - пак без мен.

Погледни ме мила - тук съм, твой съм!

И пак теб ще чакам - някой ден...

Изгубена

Замислям се - наистина изгубена си,

годините и времето ни разделиха.

Пак там се връщам - лудост до безумие

и търся те - желая да те видя, пипна.

--

Не винаги се получава, вярно е.

Дори албумът губи свойта давност.

Разпилени снимки - болезнено мечтание

избеляват или ми се струва...

безвъзвратно е.

--

Но, по някога - в унес и за миг аз зървам те

или поне усещам те до мен притисната.

Аз тръгнах си тогава без - "обичам те"

и сега останах тук и сам - а, толкова не искам !

--

Ти беше там. За мен - духовно изцеление

поемах те чрез всички свои фибри.

Докосвах те, попивах те, със теб аз сливах се..

Сега съм тук и сам. Прошепни ми моля те -

изгубих ли те ?!

Лично

Хубава си, милвам те чрез думите -

плавно заискряват пак мечтите ми.

Ничия си, шепнат тихо дюните,

там, при тях те вкусих- истинска.

---

Жива ли си ? Питам се стократно,

или плахо, нежно въжделение.

Появило се да ми открехне,

свят на лудост, мъка и безвремие.

--

Искам те, дори такава ничия,

същността е - Теб те има.

Моля се за миг да литна,

за да мога най-накрая да те стигна.

---

Там - при дюните, или небето и всемира,

само за секунда да те пипна...

После - нека падам долу и разбивам се,

никак не е важно.

Имал съм те.

Благодарност

Наскоро се опитах да напиша нещо като стих.

Дали дори във стихотворна форма беше - не си спомням.

Сега замислих се - защо ли толкова естествено,

получи се и... - виждам, Ти се трогна.

Не знам как, а не е и важно във момента

най-важното за мен е - радвам се, че стана.

Бих казал - "мед ми капе на сърцето",

но, не! Би прозвучало сигурно вулгарно.

Не съм писател, най-добре го осъзнавам,

аз просто искрено споделям мисли, чувства, ...нещо свое.

И радвам се повярвай, че го оценяваш ! А, то -

..превръща се във твое.

Моят прозорец

Погледнах през прозореца.

Беше слънчев ден. От много време чаках точно такъв.

Не знам дали е от светлината, или топлината на слънцето, но сега се чувствам по-добре..

Не знам дали е от дългия период без слънце и съм усетил липсата му, но сега се чувствам по-добре..

Не знам дали са прави, казвайки че светлината преборва успешно депресията, но сега се чувствам по-добре..

Какво е прозорецът се питам ?

Стъклото, което ни дели от живота...? Или очите, чрез които възприемаме живота...? Или тунелът, през който всеки един от нас преминава след живота, или... ?

Какво е животът се питам ?

Може би един прозорец... Защо не този, през който гледам в момента?!

Поглеждам през моя прозорец и знам, усещам че съм спокоен.

... просто гледайки през прозореца слънчевият ден, се чувствам по-добре...

Джакпот

Пускам тото с надеждата,че съм следващият милионер.

Мисля си - защо и аз да не спечеля? Защо АЗ да не съм поредният.. нали всъщност все някой печели, защо не аз?!

Мисля си- колко ДОБРИ неща бих могъл да направя после!

Мисля си - бих дал необходимото на всички мои близки хора. Щастливи да са. О, да! Определено бих!

Мисля си - бих помогнал и на много други хора, заслужаващи, нуждаещи се!

Мисля си - хиляда други все ДОБРИ неща,които определено ще направя,ако..!

Мисля си - пак няма да съм аз,но дано поне се падне на някой, който мисли като мен!

Замислям се и за съдбата.. дали има такава и има ли роля дори в моите мисли, или думата служи. Мотивация за едни, оправдание за други...

Като че ли съм замислен дълго време..от както се помня... пък и мислите ми едни такива разбъркани..

Ти какво мислиш ..?