Погледни ме мила, тук съм, твой съм..
а, забравих! Няма те в реалността.
Сънищата ми са нашето убежище,
там долиташ с белите си, ангелски крила.
Имам нещо да ти казвам важно -
спри за миг, прегърни ме и го чуй.
А, забравих! В сън затворени сме двамата
а, ти ме молиш да се будя - не не бих!
Защо ми шепнеш, че това е важно,
че не е настъпил моят час?
Аз не искам да се връщам там "оттатък"
тъжно е - без теб, там няма нас.
Знам, че ангел си - красив и нежен,
иначе защо са ти крила.
Не, не искам да се будя вече
искам с теб и тук - във вечността.
А, ти ме галиш и ми се усмихваш нежно.
Усещам, че ще тръгваш - пак без мен.
Погледни ме мила - тук съм, твой съм!
И пак теб ще чакам - някой ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар