Хубава си, милвам те чрез думите -
плавно заискряват пак мечтите ми.
Ничия си, шепнат тихо дюните,
там, при тях те вкусих- истинска.
---
Жива ли си ? Питам се стократно,
или плахо, нежно въжделение.
Появило се да ми открехне,
свят на лудост, мъка и безвремие.
--
Искам те, дори такава ничия,
същността е - Теб те има.
Моля се за миг да литна,
за да мога най-накрая да те стигна.
---
Там - при дюните, или небето и всемира,
само за секунда да те пипна...
После - нека падам долу и разбивам се,
никак не е важно.
Имал съм те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар