Разчорлен, наранен и разпокъсан,
явих се аз унил пред тебе.
Минутка скъпоценна нежност прося,
изгарям си болезнено - без време!
Поглеждаш ме студено, вяло.
Дори за миг не се усмихваш.
Не даваш ми така необходимото -
лекуваща ти усмивка свидна.
Преди, умееше да да бъдеш -
букет от щастие, море от нежност.
Сега, поне за мен си само -
красива, непристъпна крепост.
Отдалечена, в скалите скрита,
убежище, което не за мен е.
Самотна птица от тъга пропита.
Отчаяна като безцветно цвете.
-----
Пред теб съм паднал, в теб се взирам.
Душата ми отдаде се на бдение.
А, огънят ми бавно, без остатък,
превръща се в безпламно тление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар