Няма обективна истина. Има само субективни гледни точки.

вторник, 29 април 2008 г.

Безгласно

Тихо е днес. Някак прощално.

Теб тук те няма, стоя само аз.

Махам за сбогом в жест театрален.

Сърцето ми спира. И проговарям без глас.

-----

Тихо е днес. А, трябва ми вятърът.

Без него не намирам сили да полетя.

Имам крила, но закърнели са. Някога.

А, душата ми - слаба е. Човешка душа.

------

Говоря без глас и само ти чуваш ме.

Дори тук да те няма. Ти си в(ъв) мен.

Скрила сълзите си. В звезда се притулила.

В океаните къпеш се... Като в приказков ден.

------

Идвам при теб. Там сред звездите.

Букет от всички земни цветя за теб аз набрах.

Осветявай ми пътя и помогни ми да стигна.

Любовта си ти нося и теб аз избрах.

1 коментар:

Анонимен каза...

:)))
Чудно е..
Думите тук са излишни.