Подухна ме вятърът. Довя ме при теб.
Обви ме в прашинки и спусна ме нежно.
Сглобих се от прах - Нетупан и прашен поет.
Прашинково пиша и все търся себе си.
-----
Довлече ме приливът. Как? - Не разбрах.
Сирена приспа ме. Осъмнах при тебе.
В(ъв) пяна, солен, мокър. И малко чудат.
Тюркоазено мисля и търся в теб себе си.
-----
Подхвана ме огънят. Стопих се в него за миг.
Ръцете ми още топли са. Очите ми тлеят...
Сърцето си дадох, а душата спасих.
Нали там поет съм. Нали там живея.
-----
Търсих те вечно. Накрая ти ме намери.
Душата прибра ми. В букет от звезди.
Аз търсих и себе си. И в теб се намерих.
Нарисува ме мислено. С(ъс) моите мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар