посветено
Нощем, когато всички заспали са,
често аз буден оставам. Гледам звездите.
И винаги по това време край теб наминавам.
Проверявам дали добре си завита.
Влизам на пръсти. Лампа не паля.
Сядам до теб и с поглед прегръщам те.
Изглеждаш различна. Дори някак по-малка.
Гушкаш играчка. И все пак... същата си.
Минутка оставам. После тръгвам си бавно.
И само луната усеща ме. Вижда.
Щастлив и много усмихнат съм. Тайно.
Тръгнал си вече бях, но...
... все още прегръщам те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар